Определение № 2470 от 25.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 25.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Частно касационно търговско дело № 20268003901137 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Булпротеин“ ООД срещу определение № 3185/27.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3187/2025 г. на САС, с което е потвърдено определение № 4273/28.10.2025 г. на СГС по т.д. № 1674/2025 г. – за връщане на искова молба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Сочи се от частния жалбоподател, че въззивното определение е неправилно, защото разпореждането на първоинстанционния съд, с което са дадени указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба, не му е било надлежно връчено. В частната жалба, оставена без уважение с въззивното определение, е било направено искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза с оглед оборване на удостоверителната сила на разписката за връчване на съобщението, съдържащо указанията за внасяне на държавна такса, но въззивният съд изобщо не е коментирал това доказателствено искане на жалбоподателя. Поддържа се, че верността на удостоверителното изявление в разписката за връчване може да се провери само в производство по чл.193 ГПК, за което въззивната инстанция следва да насрочи разглеждането на частната жалба в открито съдебно засесание и служебно да назначи съдебно-графологическа експертиза, но това не е било сторено. Иска да се отмени въззивното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: частната кaсационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалби срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение.

1

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса. Прието е в мотивите на въззивното определение, че в разписката за връчване на съобщението, съдържащо указанията за внасяне на държавна такса, е удостоверено, че е получено от лицето В. С., за което е приел, че е управител на ищеца, защото след извършена проверка е установено, че в ТР за управител е вписан В. О. С.. Поради извода, че съобщението за изпълнение на указанията е получено от управителя, въззивният съд е потвърдил обжалваното определение за връщане на исковата молба.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следния въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „Относно задължението на въззивния съд служебно да назначи съдебна експертиза, когато това е необходимо за проверката на истинността на оспорен от страната документ“.

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от жалбоподателя с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в протИ.речие с т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, както и с т.11 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС.

Настоящият състав на касационния съд намира, че поставеният процесуалноправен въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК е значим за всяко въззивно производство, в което за проверката на истинността на релевантен за изхода на делото документ са необходими специални знания.

Касационният съд намира, че е удовлетворено изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото в т.10 на посоченото от частния жалбоподател ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС са дадени разрешения по поставения въпрос – относно задълженията на въззивния съд, когато за изясняване на определени факти са необходими специални знания, а за проверка на протИ.речие на въззивното определение с дадените в това ТР разрешения следва да бъде допуснато касационно обжалване. Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос следва да се уточни по следния начин – „Относно задълженията, които има въззивният съд в производството по чл.278 ал.2 ГПК за извършване на проверка на истинността на оспорена с частната жалба разписка за връчване на съобщение“.

Касационният съд намира, че дори и в частната жалба да не е поискано събиране на доказателства в подкрепа на направено с нея оспорване на истинността на разписката за връчване на съобщение за дадените от първата инстанция указания по чл.129 ал.2 ГПК, това не освобождава въззивния съд от задължението да извърши проверка на истинността на оспорения документ, което следва да стане по реда на чл. 278, ал. 1 изр.2-ро ГПК – да насрочи разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание и служебно да допусне съдебнографологическа експертиза, която да даде заключение дали подписът в оспорения 2 документ е изпълнен от лицето, посочено за получател на съобщението. Оспорилата истинността на документа страна носи доказателствена тежест да установи неговата неистинност и следва да понесе разноските за депозит за в.лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по спорния в настоящото производство процесуален въпрос - определение № 372/15.08.2011 г. по ч.гр.д. № 230/2011 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, определение № 1397/07.12.2012 г. по гр.д. № 871/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 506 от 22.11.2016 г. по т.д. № 2258/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др. Тези съдебни актове са в пълно съответствие с дадените разяснения в т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че „допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда“, както и че „не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице“.

В мотивите на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС е разясненено, че въззивният съд може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо, защото разполага с правомощието самостоятелно да установява относимите към приложимата процесуалноправна норма факти; да проверява правно релевантните факти и преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, представените с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава включените в предмета на производството въпроси.

С частната жалба пред въззивната инстанция изрично е направено от жалбоподателя оспорване на истинността на разписката за връчване на съобщението за указанията на първоинстанцинния съд по чл.129 ал.2 ГПК с възражението, че положеният подпис за „получател“ не е изпълен от В. О. С. – управител на дружеството-ищец. Въпреки наличието на такова оспорване въззивният съд не е насрочил разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание за проверка по реда на чл.193 и ал.194 ГПК на истинността разписката в качеството й на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, и не е допуснал служебно съдебно-графологическа експертиза да даде заключение дали подписът е изпълнен от лицето, посочено за получател в оспорения документ, а и не се е произнесъл по направените доказателствени искания на частния жалбоподател. В случая въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на постановеното от него определение.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване и да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг съдебен състав на частна жалба вх. № 137436/17.11.2025 г. в открито съдебно заседание и за допускане на съдебнографологическа експертиза.

Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3185/27.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3187/2025 г. на Апелативен съд –гр.София.

ОТМЕНЯ определение № 3185/27.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3187/2025 г. на Апелативен съд –гр.София и

ВРЪЩА делото на Апелативен съд –гр.София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4