Решение № 485 от 11.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. П., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500469 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 680 от 12.05.2022 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 853/2022 год., е развален на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ сключеният на 22.03.2019 г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията гр. П. с акт № ***, том *, дело № ***/2019 г. с вх.рег. № *** от 22.03.2019 г., в частта му досежно поземлен имот с идентификатор *** по картата на землището на гр. с., м.

„О.“, с площ от *** кв.м., който имот е образуван от поземлен имот с идентификатор ***. Със същото решение е осъден ответника „*** 78“ ЕООД гр.П. на основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ да върне на ищеца К. А. М., от гр. с., поземления имот с идентификатор ***, предмет на договора за аренда. С решението ответникът „*** 78“ ЕООД гр.П. е осъден на основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ да заплати на ищеца К. А. М. следните суми: сумата от 161,54 лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като 1 за разликата до претендираните 411,93 лв. искът е отхвърлен като неоснователен; сумата от 161,54 лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанката 2020/2021 г. по договора за аренда от 22.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 г., като за разликата до претендираните 444,24 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението ответникът „*** 78“ ЕООД е осъден на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца К. А. М. следните суми: сумата от 21,22 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. за периода от 31.10.2020 г. до 16.02.2022 г., като за разликата до претендираните 54,12 лв. искът е отхвърлен като неоснователен; сумата от 4,85 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото арендно плащане за стопанската 2020/2021 г. за периода от 31.10.2021 г. до 16.02.2022 г., като за разликата до претендираните 13,33 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта му, в която е постановено разваляне на договора за аренда и в осъдителните му части по останалите искове, подадена от „*** 78“ ЕООД, със седалище гр. П., чрез пълномощника адв. Р. Р.. С жалбата се поддържа довод, че решението на районния съд е неправилно в обжалваните му части, тъй като в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на арендатора, което да обуслови развалянето на процесния договор, а е налице забава на кредитора.

Изложени са съображения, че по делото са събрани доказателства за това, че дружеството е изпратило нотариална покана на ищеца, както и че управителят на дружеството се е опитвал да проведе разговор с ищеца, като го е помолил да се яви, за да си получи сумата, но последният отказал, като заявил, че иска да развали договора. Наред с това, жалбоподателят счита, че предприемането на действия от негова страна за плащане към ищеца по някой от посочените в обжалваното решение начини би го натоварило с допълнителни разноски.

Процесуалният представител на въззивника – адв. Р. Р. е представила писмени бележки по делото.

Отвеникът по въззивната жалба К. А. М. изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез пълномощника си адв. Х. Т. от АК-П.. Подробни съображения са изложени в 2 представения писмен отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК от 01.07.2022 г.

Като взе предвид доказателствения материал по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 22.03.2019 г. е бил сключен договор за аренда на земеделска земя между Л.М.С., като арендодател, и „*** 78“ ЕООД гр. П., като арендатор. Договорът е бил надлежно вписан в Служба по вписванията гр. П.. Предмет на договора за аренда е поземлен имот в землището на гр. с., м.“О.“, целият с площ от 23 640 кв.м., с идентификатор ***. С различни правни сделки ищецът К. М. придобил идеални части от същия поземлен имот, а в резултат на съдебна спогодба по гр.д. № 2139/2019 г. на РС-П., ищецът станал изключителен собственик на новообразуван поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8.077 дка, който имот е образуван след разделянето на арендувания по процесния договор за аренда поземлен имот с идентификатор ***. Срокът по договора е тридесет стопански години.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните.

Безспорно е също така, че ищецът К. М. е заместил арендодателя Л.С. в арендното правоотношение досежно придобития от него новообразуван поземлен имот, както и че ответното дружество, като арендатор на имота, не е заплатило на ищеца дължимите по договора арендни вноски за двете стопански години, посочени в исковата молба – 2019/2020 г. и 2020/2021 г.

Спорни по делото пред настоящата инстанция остават въпросите налице ли са предпоставките за разваляне на процесния договор, а оттам и връщането на арендувания имот, както и дължи ли ответника лихва за забава върху претендираните арендни вноски.

Въззивният съд приема за изцяло неоснователно наведеното от ответника-въззивник правоизключващо възражение, че ищецът е изпаднал забава, след като е бил поканен да си получи дължимите суми в офис на ответното дружество, но не се отзовал на поканата. В случая се касае за 3 парично задължение, което по естеството си е „носимо“ от длъжника, а не „търсимо“, както разпорежда чл. 68, б. „а“ от ЗЗД. При забава на кредитора законът предвижда, че длъжникът може да осъществи изпълнението като вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението /чл. 97, ал. 1 от ЗЗД/.

Длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението. Във всеки друг случай, какъвто е и настоящият, длъжникът може да постъпи така, както предвижда правилното на чл. 97 от ЗЗД и тогава да се освободи от задължението си, без да е необходимо каквото и да било съдействие от страна на кредитора.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. В настоящия случай падежът на арендните вноски за стопанската 2019/2020 г. и стопанската 2020/2021 г. е настъпил. Ответникът е изпратил на ищеца нотариална покана до ищеца да се яви в офис на дружеството, за да получи арендното плащане за първата стопанската година, но не е изпълнил задължението си за двете стопански години по чл. 97, ал. 1 от ЗЗД.

Следователно налице са законовите предпоставки арендодателят, като изправна страна по договора, да поиска развалянето на същия по съдебен ред.

Предвид гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда на земеделска земя, сключен на 22.03.2019 г., в частта му, касаеща процесния замеделски имот, се явява основателен и следва да бъде уважен.

При това положение основателна се явява и акцесорната искова претенция с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ за връщане на предоставената под аренда земеделска земя.

Тъй като арендаторът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите арендни вноски за двете процесни стопански години, предявените искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ също са основателни и следва да бъдат уважени до размерите, определени в първия вариант от приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

4

Основателни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва, които подлежат на уважаване в размерите, посочени от вещото лице.

Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК възприема същите за мотиви и на настоящия съдебен акт.

В този смисъл решение на П. районен съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, с оглед на което подлежи на потвърждаване.

Въззиваемата страна е претендирала разноски по делото за настоящата инстанция и при този изход на спора следва да й бъдат присъдени направените такива в установения по делото размер от 600 лв. и съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 680 от 12.05.2022 г. на Районен съд – П., постановено по гр.д. № 853/2022 г., в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*** 78“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК ***, да заплати на К. А. М., ЕГН **********, сумата 600 лв., представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5