Решение № 142 от 12.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С., 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20221800900045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. Д. К. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС – С., за събиране на които е образувано изпълнително производство № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я.: сумата от 100146.60 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 8042.93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 170.96 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 2167.21 лв., представляваща държавна такса; сумата от 1840.32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. В исковата молба се навежда правно твърдение, че по отношение на вземанията е изтекъл срокът на погасителната давност, въпреки неколкократното му прекъсване. На първо място се излагат доводи за приложимост на краткия тригодишен срок на погасителната давност, основани на цитирана съдебна практика. На следващо място се излагат доводи, че е изтекъл и петгодишният погасителен давностен срок. Излагат се твърдения, че давностният срок бил прекъснат за първи път с издаването на изпълнителния лист на 19.05.2012 г. Към този момент не бил изтекъл тригодишният погасителен давностен срок за просрочено плащане с падеж февруари 2012 г., като съответно от тази дата е започнал да тече нов /тригодишен/ погасителен давностен срок. Впоследствие давностният срок бил прекъснат и на 13.09.2016 г. с извършване на изпълнително действие по изп. д. № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я. – налагане на 1 запор на вземането на ищцата за трудово възнаграждение. Съответно от същата дата започнал да тече нов давностен срок, като същият /петгодишен/ изтекъл на 13.09.2021 г.

След тази дата нямало данни за предприети други изпълнителни действия, прекъсващи и/или спиращи давностния срок. Същевременно се излагат доводи и за настъпила перемпция, тъй като в предвидения в закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ двегодишен срок от 13.09.2016 г. не били предприемани други изпълнителни действия.

Исковете са с правно основание чл. 439 ГПК.

Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за неприложимост на краткия тригодишен срок на погасителната давност по отношение на процесните вземания, съответно такива за приложимост на петгодишния срок на погасителната давност, като също се позовава и на съдебна практика. Излага и доводи, че петгодишният срок на погасителната давност не е изтекъл – твърди, че срокът на погасителната давност многократно е прекъсван чрез предприемане на различни действия по принудително изпълнение, като съответно оспорва твърдението, че след 13.09.2016 г. не са извършвани такива действия. За първи път срокът бил прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия от кредитора към онзи момент – „ОББ“ АД, впоследствие – със запорни съобщения от 09.01.2013 г., от 22.01.2013 г., от 05.03.2015 г., с налагането на запор на 13.09.2016 г. на вземането за трудовото възнаграждение на длъжника, с присъединяване на взискател. Излага правни доводи относно действието на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, на което се позовава и ищцата, по време. Твърди още, че в резултат на извършваните изпълнителни действия по изпълнителното дело регулярно постъпвали плащания от длъжника, отбелязвани на гърба на изпълнителния лист, като всяко плащане, доколкото е извършено след образуване на изпълнителното производство и в резултат на действията на съдебния изпълнител и чрез него, изграждало изпълнителния способ и съответно прекъсвало срока на погасителната давност. На 13.06.2019 г. бил наложен запор на вземания на ищцата по банкови сметки, а след цедиране на вземането към нея цесионерът продължил да сезира съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по принудително изпълнение – с молба от 23.04.2021 г. било поискано налагане на запор на вземания по банкови сметки и на други налични активи на ищцата. Междувременно по изпълнителното дело продължавали да постъпват плащания от ищцата, като последното било от 15.03.2022 г.

Съответно не били налице и основания за перемпция, която обаче била ирелевантна за прекъсването на погасителния давностен срок.

Съдът след преценка доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са следните:

Не се спори, а и се установява по делото, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС – С., издаден в полза на „Обединена 2

Българска банка“ АД за сумите, както следва: сумата от 100146.60 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 8042.93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 170.96 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 2167.21 лв., представляваща държавна такса; сумата от 1840.32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Не се спори и относно обстоятелството, че с договор за цесия от 25.06.2019 г. банката е прехвърлила вземанията си по договора на „Е.М.“ ЕООД, като не се установява по делото /не се и твърди/ кога ищцата е получила уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, но доколкото самата тя се позовава на договора за цесия, не е спорно, че прехвърлянето е породило действие спрямо нея.

Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ищцата за приложимост на кратката тригодишна погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Вземанията по договор за ипотечен кредит нямат характер на периодични плащания, в тази насока е изцяло основателно изложеното от ответника в отговора на исковата молба относно характера на този договор, а практиката, на която се позовава ищцата, касае задължения от друг характер. Освен това вземанията произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение /практиката в обратния смисъл, на която се позовава ищцата, се отнася до определенията за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания по реда на отменения ГПК, в който заповедното производство не бе уредено/. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения за възражение срок /както е в случая/ създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно. От момента на издаване на изпълнителния лист започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Това разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не следва да се приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и към влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало на идентични по установителното си действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани /вж. в този см. определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, 3 определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/.

Доколкото ответникът се позовава на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. /съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността съгласно чл. 116, б.

„в“ ЗЗД, а докато трае изпълнителното производство давност не тече/ до отмяната му с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да се отбележи следното:

ППВС № 3/18.11.1980 г. съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV ГО на ВКС и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., IV ГО на ВКС е прието, че прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период, по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Към настоящия момент е налице образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. пред ОСГТК на ВКС по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Въпросът е обуславящ изхода на настоящия спор, но съгласно т. 1 от ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС право да спре настоящото производство има единствено и само касационната инстанция. С оглед изложеното настоящият съдебен състав възприема становището, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни 4 производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Съответно до отмяната на ППВС № 3/1980 г. по образуваните и все още висящи изпълнителни дела давността е спряла да тече, т. е. и по отношение на настоящото изп. д. е било така. От 26.06.2015 г. обаче намира приложение разрешението на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и доколкото в случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност и на настъпила перемпция след датата 13.09.2016 г. /на която дата според нея за последен път е прекъсната давността/, а ответникът не оспорва факта на прекъсването на давността на тази дата, но твърди, че и след тази дата са извършвани множество изпълнителни действия, с които давността е била прекъсвана, то спорът се свежда до това дали след датата 13.09.2016 г. е изтекла погасителната давност за процесните вземания или и след тази дата давността е била прекъсвана въз основа на валидни изпълнителни действия съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и дали след тази дата е настъпила перемпция поради бездействие на кредитора и какво би било значението на евентуалното настъпване за основателността на исковете. Съответно спирането и/или прекъсването на давността преди датата 13.09.2016 г. и твърденията на страните в тази връзка не следва да се обсъждат.