Решение № 78 от 22.02.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ловеч, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20234310101535 по описа за 2023 година

Отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.С. Давидова от АК-гр.Ловеч, като процесуален представител на Б. Х. Р. от гр.Ловеч против „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : 131001375, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№4-6, представлявано от Управителя Тихомир Иванов Вълчев, с която предявява отрицателен установителен иск, на основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, считайки същия за основателен и доказан, поради изтекла абсолютна давност.

Съображенията й затова се изразяват в следното :

Против ищцата е образувано Ч.гр.д.№1537/2011 год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №1035/02.09.2011 год. и изпълнителен лист от 02.09.2011 год. По издадения изпълнителен лист от 02.09.2011 год., ищцата е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД сумата от 6 800.26 лв., от които : главница - 6 044 лв., договорна лихва за периода от 01.03.2008 год. до 22.07.2011 год. в размер на 721.64лв., наказателна лихва в размер на 33.76 лв. за периода от 01.10.2008 год. до 22.07.2011 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 02.09.2011 год. до окончателно плащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Образувано е изп.дело №720/2011 год. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.Ловеч по молба на Банката.

На 11.07.2016 год. е подадена по делото молба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с която уведомява ДСИ при РСгр.Ловеч, че е сключен договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, по силата на който „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД цедира вземането си по изпълнителното дело в полза „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Последното дружество е конституирано като страна в изпълнителното производство. Твърди, че последното изпълнително действие, извършено по делото е на 05.08.2016 год. Следващи изпълнителни действия не са поискани от взискателя, такива не са извършвани и в резултат на това е настъпила перемпция.

Изпълнителното дело е прекратено от ДСИ при РС-гр.Ловеч с Постановление от 18.03.2019 год. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По средата на 2023 год. ищцата е уведомена за образувано против нея на ново изпълнително дело от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пред ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879, район на действие – ОС- 1 гр.Ловеч, а именно изп.дело №1298/2023 год., въз основа на същия изпълнителен лист, за същото вземане. От получената покана за доброволно изпълнение ищцата е уведомена, че е осъдена да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД по изпълнителен лист от 02.09.2011 год. по Ч.гр.д.№1537/2011 год. по описа на PC-гр.Ловеч, главница в размер на 6 044.85 лв., ведно със законната лихва върху нея 02.09.2011 год., която до момента е 7 524.35 лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1 845.62 лв., включваща всички съдебни такси и всички бъдещи такси и разноски. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, по силата на Запорно съобщение изх.№25841/14.09.2023 год., също така е вписана и възбрана върху четири недвижими имоти на ищцата.

От правна страна ищцовата страна твърди, че предявеният от нея иск, с правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124 от ГПК, с който иска да се установи по отношение на ответника, че вземането на последния по издадения изпълнителен лист от 02.09.2011 год. по Ч.гр.д.№1537/2011 год. по описа на PC-гр.Ловеч е погасено по давност, изтекла още преди образуване на изп.дело №1298/2023 год. по описа на ЧСИ Велислав Петров е основателен, поради неизвършването на изпълнителни действия и бездействие на взискателя по време на разглеждане на изп.дело №720/2011 год. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.Ловеч.

От изложеното следва, че се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това обстоятелство и наличието на висящ изпълнителен процес срещу ищцата обуславят правния й интерес, а оттам и допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Позовава се на чл.116 б."в" от ЗЗД, съглано който давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

С т.10 от TP №2/26.06.2015 год. по тълк. дело №2/2013 год. ОСГТК е приело, че ППВС №3/1980 год. следва да се счита изгубило сила. Приело е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В тази връзка е прило, че новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ/ДСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В тази връзка ВКС конкретно посочва тези изпълнителни действия : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна са посочили действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Заявява, че от 05.08.2016 год. - датата на извършване на последното изпълнително действие по изп.дело №720/2011 год. на ДСИ при PC-гр.Ловеч до датата на иницииране на изп.дело №1298/2023 год. по описа на ЧСИ Велислав Петров са изминали почти 7 години. Въпреки, че е образувано изпълнително дело срещу ищцата, не са настъпили обстоятелства, които да са довели до прекъсване на давностния срок по чл.117, ал.2 от 33Д. В случая намира, че е без значение, кога точно е прекратено първоначалното изпълнително дело и по чия инициатива е сторено това, доколкото според задължителната практика на ВКС, прекъсването на давността и започване течението на нов давностен срок се свързва, не с датата на прекратяване на принудителното изпълнение, а с датата на извършване на последното валидно изпълнително действие.

Следователно на 05.08.2021 год. установения в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД давностен срок вече е бил изтекъл и съдебно признатите вземания на ответника и разноски са били погасени по давност. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната, поради което изпълнителните действия, предприети в хода изп.дело №1298/2023 год. на ЧСИ Велислав Петров, са без правно значение.

С оглед изложеното моли съда след като се запознае с доказателствата по делото да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание 2 чл.439, ал.1 във връзка с чл.124 от ГПК, от Б. Х. Р., с ЕГН-********** и адрес : гр.****** срещу „ЕОС МАТРИКС"ЕООД, ЕИК : 131001375, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.Рачо Петков-Казанджията“№4-6, представлявано от Управителя Тихомир Иванов Вълчев, че Б. Х. Р., с ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖИ по изпълнителен лист от 02.09.2011 год. по Ч.гр.д.№1537/2011 год. сумата от 6 800.26 лева, от които : главница - 6 044 лв., договорна лихва за периода от 01.03.2008 год. до 22.07.2011 год. в размер на 721.64 лв., наказателна лихва в размер на 33.76 лв. за периода от 01.10.2008 год. до 22.07.2011 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 02.09.2011 год. до окончателно плащане на вземането, както и направените по делото разноски, включително и направените разноски по изп.дело №1298/2023 год. по описа на ЧСИ Велислав Петров, поради изтекла погасителна давност.

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е представен отговор на исковата молба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Анита Колова, в който последната от името на доверителя си счита, че предявения иск е допустим, но по същността си неоснователен. Заявява, че ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск на основание изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми. От фактическа страна намира за безспорно между страните, че е издаден изпълнителен лист в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу Б. Х. Р. за сумите : 6 044.85 лв. главница по Договор за потребителски кредит с дата 01.02.2008 год., 721.64 лв. договорна лихва, дължима за периода от 01.03.2008 год. до 22.07.2011 год., 33.76 лв. наказателна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 22.07.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2010 год. до окончателното и изплащане на задължението, съдебно разноски, държавна такса в размер на 136.01 лв. и 412.81 лв. възнаграждение за адвокат. Твърди, че първоначалния кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД на основание издадения изпълнителен лист по Ч.гр.д.№1537/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч е подал молба за образуване на изп.дело, което е образувано по описа на ДСИ към РС-гр.Ловеч, което е под №720/2011 год. Последното валидно изпълнително действие по това дело е извършено на 05.08.2016 год. Пояснява от фактическа страна, че на 18.01.2016 год. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, по силата на който ответното дружество е придобило процесното вземане. На 09.02.2016 год. е изпратена молба за конституирането на дружеството като взискател по изп.дело, въз основа на сключения договор за цесия. След конституирането на дружеството са депозирани молби за извършване на справки и при наличие на актив да се предприемат евентуалните принудителни действия. С Постановление от 18.03.2018 год. е прекратил изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В срок след прекратяване на делото е образувано ново изп.дело под №1298/2023 год. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч. С молбата за образуване на изп.дело са поискани да бъдат извършени справки и да бъдат наложени запори. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 18.09.2023 год., както и са вписани възбрани върху недвижими имоти – нейна собственост.

Ответникът намира за спорен въпроса дали е изтекла предвидената в закона давност по отношение на вземането. Счита, че изложените доводи в тази насока са неоснователни, поради подробно изложени съображения, като в тази насока се позовава и на съдебна практика с цитиране на тълкувателни решения на ВКС на Република България. Въз основа на всичко изложено намира предявения иск за неоснователен.

В условията на евентуалност, ако бъде уважена исковата претенция и в случай, че ищцата претендира да й се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК, моли съда да присъди минимален размер на разноски за платен адвокатски хонорар, при условие че ищцовата страна докаже заплащането.

Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.Давидова, която от името на доверителката си поддържа исковата молба и счита, че предявеният от доверителката й отрицателен установителен иск е основателен. Изложените в исковата молба твърдения изтъква, че се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Намира за безпорно установено, че последното изпълнително действие, което е извършено по отношение на доверителката й е с дата 05.08.2016 год. по изп.дело №720/2011 год. по описа на ДСИ при РС-гр.Ловеч. Този факт изрично се признавал и от ответната страна и в изготвения от съда отговор на исковата молба. Действително по време на изпълнителното производство пред ДСИ доверителката й е уведомена за цедиране на вземането и конституирането на ответната страна в 3 производството, но отново пълномощникът на ищцата акцентира на това, че действията, свързани с извършването на справки не представляват изпълнителни основания. В този смисъл изтъква, че вземането е погасено по давност, тъй като от 05.08.2016 год. до образуването на второто изпълнително дело със същия изпълнителен лист са изминали повече от 5 години, т.е. изтекла е предвидената от закона абсолютна погасителна давност. В този смисъл адв.Давидова моли съда да уважи исковата претенция, с която е сезиран, като й присъди и разноските по делото в размер на сумата 800 лева, които са й изплатени и която сума е под минимума.