Решение № 5599 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5599 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251100500092 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Медиа груп“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Б., срещу решение № 18305 от 10.10.2024 г. по гр. дело № 30549/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 164-и състав, с което е отхвърлен предявения от „Медиа груп“ ЕООД, ЕИК 123763333, срещу „Трики ивентс“ ЕООД, ЕИК 204268841, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258 и чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 2862,29 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 07.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, 07.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Решението се основавало на експертиза, която била изследвала винили, които били различни от тези, за които се претендирало плащане. Неправилно били прието, че искът бил недоказан по размер. Възразява се срещу кредитирането от СРС на извършените експертизи. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Трики ивентс“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Д., е подал отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. По делото не било установено валидно правоотношение между страните по договор за 1 изработка. Искането към СГС е решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е неоснователна.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за изработка на винили и ПВЦ фолио на обща стойност 3157,69 лева. Ищецът заявява, че изработил поръчаните рекламни материали съгласно уговореното, но ответникът не му бил заплатил сумата от 2862,29 лева.

Правната квалификация на иска е чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. 266, ал. 1 ЗЗД. Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен и възмезден. В това правоотношение изпълнителят има задълженията да извърши работата съгласно уговореното с възложителя и да му я предаде. От своя страна, възложителят трябва да приеме извършената работа и да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД задължава поръчващия да приеме от изпълнителя извършената съгласно договора работа. Като юридически факт приемането се състои от фактически получаване на изработеното и признание на възложителя, че то съответства на поръчаното. Приемане по смисъла на чл.

264, ал. 1 ЗЗД означава одобрение. Именно с цел да му придаде това значение, разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД предписва на поръчващия да прегледа работата при нейното получаване и да направи възражение за неправилно изпълнение. В случай, че не направи такова, то работата се счита за приета (одобрена) съгласно необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, едва с предаването на работата изпълнителят изпълнява своето задължение по договора за изработка, а задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение става изискуемо.

С определение № 6016 от 14.02.2023 г. съдът е изготвил проект на доклад по делото, съобщен на страните, в което е разпределил доказателствената тежест между тях, като е указал на ищеца, че той следва да докаже, че между 2 страните е сключен договор за изработка, по което той е изпълнил съобразно уговореното, а работата е приета без забележки, като за възложителя е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер. В съдебно заседание от 07.04.2023 г. съдът е докладвал делото съгласно това си определение като ищецът не е направил възражения.

Такива не са релевирани и във въззивната жалба.

От представената по делото електронна кореспонденция между страните се установява, че ответникът е възложил на ищеца изработка на рекламни винили. Тяхна конкретизация по цена се съдържа в имейлите от 04.04.2022 г. и 07.04.2022 г. а по вид в имейлите от 13.04.2022 г., 15.04.2022 г., 21.04.2022 г.

28.04.2022 г., 29.04.2022 г., 02.05.2022 г. и 04.05.2022 г.

В производството пред СРС страните са фокусирали процесуалните си усилия за доказване на обстоятелства, които са извън предмета на делото. В исковата молба не се претендира плащане на доставените на 03.05.2022 г. 17 броя винили, а напротив, заявява се, че те са заплатени. Ответникът също признава, че ги е платил. Обясненията на управителите на дружествата Я.Я. и А.Ш., показанията на свидетелите Д.О. и О. К.-К. и заключенията по двете технически експертизи по факта дали въпросните 17 винила са с уговореното между страните качество са неотносими към предмета на доказване. В случая, релевантните факти са дали ищецът е изработил рекламните материали, за които претендира плащане, ако ги е изработил, дали ги е предал на ответника и дали ако ги е получил, ответникът е направил основателни възражения за неточното им изпълнение.

В исковата молба се твърди, че процесните винили и ПВЦ фолио са изработени от ищеца. Такова твърдение е направено и в имейла от ищеца от 04.05.2022 г., в който е посочено, че всички поръчани винили са готови и ответникът е поканен да ги получи. При правилно указана доказателствена тежест, ищецът не е представил никакви доказателства, че действително е изработил материалите, за които иска плащане от ответника. Доказателствено искане в тази насока е направено с въззивната жалба като с определение на СГС от 24.02.2025 г. то е установено без уважение. Ангажирането на експертиза, която да установи качеството на находящи се при ищеца винили е предклудирано, тъй като е следвало да бъде направено в срока по чл. 146, ал. 3 ГПК. В този смисъл, възражението в жалбата, че в решението на СРС са обсъдени винили, различни от процесните, е основателно. Това обстоятелство обаче не е попречило на ищеца да изпълни задължението си по чл. 154, ал. 1 ГПК и да представи надлежни доказателства, че е изпълнил възложената му от ответника работа.

При положение, че в процеса ищецът не се установи ищецът да е изготвил претендираните винили и ПВЦ фолио, то той няма основание да иска заплащането им от ответника. Ето защо, е безпредметно разглеждането на обективирания в имейла на ответника до ищеца от 04.05.2022 г. отказ от поръчката. Обсъждането на правомерността на това волеизявление по чл. 87 3

ЗЗД би била от значение за спора само ако ищецът бе доказал правопораждащия субективното му право факт, че е изпълнил своето задължение по договора за изработка.

В обобщение, настоящият съд намери, че по делото не се доказа ищецът да е свършил твърдяната в исковата молба работа, поради което предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият. В производството пред СГС той е представляван от адв. Д.. Представен е договор за правна помощ между ответника и адвокатско дружество „Д., Д. и партньори“ от 17.12.2024 г., в което е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 840 лева с ДДС. Представено е платежно нареждане от 17.12.2024 г., от което се установява, че тази сума е заплатена от клиента. Налице са основанията за възлагането й на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 18305 от 10.10.2024 г. по гр. дело № 30549/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 164-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Медиа груп“ ЕООД, ЕИК 123763333, да заплати на „Трики ивентс“ ЕООД, ЕИК 204268841, сумата от 840 лева, представляваща разноски по въззивно гражданско дело № 92/2025 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4