Решение № 4538 от 09.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37567/2025
- Вид
- Решение № 4538
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4538 гр. ., 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110137567 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, като собственик на водоснабден имот в исковия период, въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответната страна . услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите, поради което претендира сумата от 384,63 лв., представляваща стойност на доставени водоснабдителни и канализационни (.) услуги през периода от 16.10.2021 г. до 20.05.2024 г. в обект, находящ се в гр. ., кв. „.“, ул. „.“, № ., вх. Б, ап. 24, с договорна (съдебна) сметка ., създадена към клиентския номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, както и за сумата от 655,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2021 г. до 26.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.02.2025 г. по гр.д. № 76019/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.
1
В срока за отговор на исковата молба ответницата Р. Т. И. признава исковете, като твърди, че задълженията са били погасени с извършено плащане на сумата от 1140 лева. Прилага извлечение от банков превод от 21.11.2025 г. по сметка на ищеца на сумата от 1140,02 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на . услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял . услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед признанието на исковете, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорното право.
Доколкото по делото е признато претендираното право, следва да бъде постановено решение, основано на признание на иска. Същевременно, съдът не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за постановяване на такова решение.
От неоспореното извлечение за банков превод от 21.11.2025 г. по сметка на ищеца на сумата от 1140,02 лева, и при съобразяване с правилото в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че с извършения банков превод ответницата е погасила своите задължения към ищеца за разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, законна лихва от 45,26 лева, начислена върху главницата от 384,63 лева за периода от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до датата на превода, мораторната лихва от 655,47 лева и по – голямата част от главницата, като е останала непогасена главница в размер на 20,34 лева (10,40 евро).
2
Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства, съразмерно с уважената част от претенциите, в общ размер на 38,35 евро в заповедното производство, и в общ размер на 140,61 евро, в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ж.к. „.”, . . № 1, сграда 2-А срещу Р. Т.
И., ЕГН **********, с адрес в с. ., район „.“, Община ., ул. „.“, № 2, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, че Р. Т. И. дължи на „.” АД сумата от 10,40 евро, представляваща стойност на доставени водоснабдителни и канализационни услуги през периода от 16.10.2021 г. до 20.05.2024 г. в обект, находящ се в гр. ., кв. „.“, ул. „.“, № ., вх. Б, ап. 24, с договорна (съдебна) сметка ., създадена към клиентския номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.02.2025 г. по гр.д. № 76019/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за разликата над уважения размер от 10,40 евро до пълния предявен размер от 196,66 евро, както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за сумата от 335,14 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2021 г. до 26.06.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес в с. ., район „.“, Община ., 3 ул. „.“, № 2, да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ж.к. „.”, . . № 1, сграда 2-А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,35 евро, разноски в заповедното производство и 140,61 евро, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4