Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 11.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 539/2024
Вид
Решение № 393
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Димо Колев, Ангелина Богданова, Явор Данаилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500539 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на В. И. П. – длъжник по изп. дело № 20237250401475 по описа на ЧСИ В. Георгиев срещу акта на съдебния изпълнител за определяне на такси и разноски /обективиран в съобщение с изх. № 12044/12.03.2024 г./, съгласно който жалбоподателят дължи на съдебния изпълнител сумата от 1464,30 лв., представляваща непогасени такси по Тарифата към ЗЧСИ и сумата в размер на 280 лв. за разноски по обезпечаване на бъдещ иск.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на определените такси и разноски по изп. дело № 20237250401475. Навежда доводи, че жалбоподателят не следва да дължи разноските в принудителното изпълнение, тъй като не е било необходимо същите да се направят, доколкото е платил изцяло задължението си на взискателя. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалвания акт, с който е определен размерът на таксите и разноските за изпълнителното производство.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното 1 производство не е подал писмени възражения срещу жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Излага доводи, че на длъжника е връчена ПДИ, изготвени са справки, извършени са действия и са начислени такси за това. Изтъква се, че съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението, вкл. по т. 26 ТТРЗЧСИ са за сметка на длъжника, вкл. и когато е платил на взискателя след образуване на делото, въпреки че длъжникът е поискал прекратяването му. Посочва се, че по арг. от чл. 79, ал. 2 ГПК невнасянето на разноските по изпълнението от взискателя не освобождава длъжника от задължението му да ги покрие. С тези доводи се иска от съда да остави без уважение жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 20237250401475 по описа на ЧСИ В.

Георгиев е образувано по молба на взискателя, към която е приложен изпълнителен лист № 260282 от 03.09.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 782/31.05.2019 г. по гр. дело № 3706/2017 г. по описа на ВТРС, за принудително събиране на посочените в изпълнителния титул суми.

Молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК е подадена от пълномощник на взискателя и съдържа искане за заплащане на адвокатски хонорар за образуване и представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лв., съгласно представения договор за защита и съдействие от 04.11.2023 г. По повод на образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител е извършил проучване на семейното положение и имущественото състояние на длъжника, като е изискал и получи справки от НАП, БНБ, Агенцията по вписванията. За тези действия съгласно сметка № 38308/27.02.2024 г. начислените и дължими такси са в размер на 1464,30 лв. с ДДС. На 22.01.2024 г. на длъжника е връчена ПДИ, в която е посочено, че размерът на дълга му възлиза на главница в размер на 2 135 лв. със законна лихва в размер на 1 389,38 лв. за периода 03.11.2017 г. – 08.01.2024 г., главница в размер на 2 495,83 лв. със законна лихва в размер на 1 624,16 лв. за периода 03.11.2017 г. – 08.01.2024 г., главница в размер на 3 006,88 лв. със законна лихва в размер на 1 956,75 лв. за периода 03.11.2017 г. – 08.01.2024 г., 907,77 лв. присъдени разноски, 500 лв. разноски 2 по изп. дело в полза на взискателя и сумата от 1 459,28 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. С молба с вх. № 3514/26.01.2024 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че в срока за доброволно изпълнение е погасил задълженията си по делото, поради което моли същото да бъде прекратено. С постановление за прекратяване с изх. № 1831/25.03.2024 г. изп. дело № 20237250401475 по описа на ЧСИ В. Георгиев е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като изрично е посочено, че по делото има неплатени такси в размер на 1 464,30 лв., които са в тежест на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е срочно подадена от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, в който се произнася по разноски по изпълнението /чл. 435 ал. 2 т.

7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, но не поради плащане, направено след започване на изпълнението – чл.

79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът погаси задължението след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. В ЗЧСИ и Тарифата към него, няма уреденото в чл. 53 ал. 2 ТДТГПК изключение за недължимост на пропорционалната такса, при погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, следователно когато изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ, длъжникът дължи всички разноски по изпълнението, вкл. таксата по т. 26 от Тарифата, дори да изпълнил доброволно в 14 –дневния срок от връчване на ПДИ. В разноските по изпълнението се включват платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими действия по изпълнителното делото, разноските за процесуално представителство на взискателя и окончателната такса по т. 26 от Тарифата върху събраната от ЧСИ сума. Дължимите суми се считат събрани от ЧСИ, дори да не са постъпили по сметката му, а са платени направо на кредитора, щом това е станало след образуване на делото.

По изложените съображения, длъжникът по изпълнението, без значение 3 че е изпълнил доброволно задълженията си по изпълнителния титул, доколкото това е станало след образуване на изпълнителното производство, дължи таксите и разноските за извършените необходими изпълнителни действия и други действия /арг. чл. 78 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗЧСИ/, вкл. пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Последната е изчислена върху дължимия по делото материален интерес, съобразно праговете, предвидени за това в Тарифата. Жалбоподателят дължи и невнесените от взискателя авансови такси, тъй като съгласно чл. 79 ал. 2 ГПК те следва да се съберат от него и са за негова сметка. Начислената такса за ПДИ е за нейното съставяне и изпращане, поради което нейната дължимост не зависи от това дали поканата е връчена на длъжника, противно на изложените от него оплаквания в жалбата му. В тази връзка, настоящият състав на ВТОС намира, че длъжникът дължи всички такси посочени в сметка № 38308/27.02.2024 г.

Относно разноските по обезпечаване на бъдещ иск в размер на 280 лв., за които се установява от съобщение с изх. № 12044/12.03.2024 г., същите следва да бъдат отменени, доколкото за тях липсват приложени по делото доказателства за тяхната дължимост. Поради това, обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да бъде отменен в тази част.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че жалбата на длъжника срещу произнасянето на съдебния изпълнител по разноски в изпълнението е частично основателна, а именно в частта за разноските по обезпечаване на бъдещ иск в размер на 280 лв. В тази част акта на съдебния изпълнител следва да се отмени като незаконосъобразен, а в останалата част следва да се потвърди като правилен.

С оглед особения характер на настоящото производство жалбоподателят няма право на разноски, въпреки частичната основателност на подадената жалба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. П. – длъжник по изп. дело № 20237250401475 по описа на ЧСИ В. Георгиев акта на съдебния изпълнител за определяне на такси и разноски /обективиран в съобщение с изх. № 12044/12.03.2024 г./, в частта, в която е постановено, че дължи сумата в размер 4 на 280 лв., представляваща разноски по обезпечаване на бъдещ иск.

ПОТВЪРЖДАВА акта на съдебния изпълнител за определяне на такси и разноски /обективиран в съобщение с изх. № 12044/12.03.2024 г./ по изп. дело № 20237250401475 по описа на ЧСИ В. Георгиев в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5