Решение № 467 от 26.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Варна, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20203100901056 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №20237/14.09.2020г. по описа на ВОС на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А.

Със същата срещу ответника ОГН. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.

Трошево, бл.76, вх.3, ет.6, ап.68, са предявени осъдителни искове за заплащане на сумата 64 655,27 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице Л.Е.Д., ЕГН **********, обезщетения за причинени му вреди (45 000 лв. - за неимуществените, 1 820 лв.

- за имуществените) и лихвите за забава за тяхното плащане за периода от 21.09.2014г.

(датата на деликта) до 22.06.2018г. (датата на плащането), присъдени с решение №2024/29.03.2017г. по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-21 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (14.09.2020г.) до окончателното й плащане.

По делото е осъществена пълна размяна на книжа между страните, в хода на която страните са обосновали изчерпателно насрещните си твърдения и възражения по релевантните за спора и приложимите към него правни норми и съдебна практика по тяхното приложение.

Проведени са две открити съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са събрани писмени доказателства.

Страните не са взели участие в последното по делото открито съдебно заседание. С молба, подадена преди заседанието, назначеният на ответника особен представител адвокат Р.Д. аргументира становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното 1 отхвърляне. Доводите на страната са развити допълнително в представена писмена защита.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените искове е претендираното от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София право да получи обратно от застрахованото лице - ответника ОГН. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в град Варна, застрахователните обезщетения, платени на Л.Е.Д., ЕГН **********, за обезщетяване на причинените му вреди (неимуществени и имуществени) вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2014г. в гр. Варна, с л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН ********, управляван от ответника О. Ц. и по негова вина. Предявена е претенция за сумата 64 655,27 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице суми за обезщетения за причинени му вреди (в размери съответно 45 000 лв. – за причинените неимуществени вреди; 1 820 лв. – за причинените имуществени вреди) и лихви за забава (в общ размер на 17 845,27 лв. за периода от 21.09.2014г. – дата на увредата, до 22.06.2018г. датата на изплащането).

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.274, ал.1, т.1 КЗ Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Твърди се от ищеца, че воденото наказателно производство срещу причинителя на вредите - ответника ОГН. ИВ. ЦВ., е приключило с одобрено съдебно споразумение по НОХД №1074/2015г по описа на PC-Варна, 29-ти състав, с което същият е признат за виновен за извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е било наложено и съответно наказание.

Към момента на ПТП, лек автомобил „Фолксваген Венто” с ДК № ******** е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс” АД по полица №22114001482341, със срок на валидност от 29.05.2014 до 29.05.2015 година.

С решение №2024/29.03.2017г. по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-21 състав, ищецът ЗК „Лев Инс” АД – застраховател на причинителя на вредите е бил осъдени да заплати на пострадалата Л.Е.Д., ЕГН **********, обезщетения за причинените й вреди в размери съответно 45 000 лева - за неимуществените, 1 820 лева - за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 21.09.2014г. до окончателното им плащане. Решението е постановено при участието в процеса на ОГН. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, като трето лице - помагач на страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД. Преразгледано частично по въззивна жалба на ответника, решението е било потвърдено от въззивния съд - решение №1010/26.04.2018г. по в.гр.д. №4912/2017г. на Софийски апелативен съд.

След постановяване на въззивното съдебно решение, въз основа на издадения му изпълнителен лист от 11.05.2018г. взискателят Л.Е.Д. образувал изпълнително дело 2

№20188380401749 по описа на частен съдебен изпълнител Милен Бъзински, рег. №838 в КЧСИ, в хода на което с платежни нареждания №BORD05681155 от 22.06.2018г. и №BORD07057317 от 26.06.2018г. длъжникът ЗК „Лев Инс” АД изплатил задължението си като превел по сметката на ЧСИ парична сума в общ размер на 71 117,15 лева, включваща търсените обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 46 820 лв. и дължимата мораторна лихва (обезщетение за забава) в размер на 17 845,27 лв. за периода от 21.09.2014г. – дата на увредата, до 22.06.2018г. - датата на изплащането.

Като твърди, че към момента на ПТП, при което са нанесени увредите, застрахованият водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 1,5 промила, и позовавайки се на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), приложима с оглед датата на настъпване на събитието, ищецът твърди, че ответникът е регресно отговорен и следва да му възстанови платените на пострадалото при това ПТП лице суми.

Ответникът ОГН. ИВ. ЦВ., чрез назначения му особен представител адвокат Р.Д., ВАК, заявява, че оспорва иска по основание и размер. Заявено е бланкетно оспорване на всички изложени в исковата молба фактически и правни твърдения, свързани с наличието на основания за уважаване на предявения иск без да са изложени насрещни твърдения и/или възражения за неговото обосноваване.

Същинското оспорване е по отношение на основанието на част от претенцията, включваща платените от застрахователя лихви за периода от датата на увреждащото деяние (21.09.2014г.) до датата на плащането (22.06.2018г.), като, позовавайки се на разпоредбата на чл.227, т.2 от КЗ (отм.), ответникът твърди, че крайния момент, до който ищецът застраховател може да претендира репариране на платената лихва върху обезщетението, е или датата на уведомяването му от застрахованото лице, или най-късно датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

Направеното оспорване на съществуването към датата на застрахователното събитие на валидно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена по застрахователна полица №22114001482341, между ищцовото дружество – застраховател ЗК „Лев Инс” АД и собственика на л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН ********, Н.Д.М., ЕГН **********, съдът намира за преклудирано. Същото е следвало да бъде наведено в исковото производство по предявените от пострадалото лице преки искове срещу застрахователя на деликвента, в който последният е взел участие като подпомагаща страна на страната на ответника – застраховател, поради което е обвързан и от мотивите на съдебното решение (чл.223 ГПК).

При тези насрещни твърдения и възражения, с доклада си по делото съдът е приел, че следните основни релевантни за спора факти не са спорни между страните: - ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД е бил застраховател по сключена със собственика на л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН ********, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица

№22114001482341 със срок на застрахователно покритие от 29.05.2014 до 29.05.2015 година;

3

- в срока на покритие на тази застраховка ответникът ОГН. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, гр.

Варна, управлявайки застрахования автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, е предизвикал ПТП, от което са настъпили вреди за трето лице; - с влязло в сила решение по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-21 състав, ищецът – застраховател е бил осъден да заплати на пострадалото лице обезщетения за причинените му вреди в размери съответно 45 000 лева - за неимуществените, съотв. 1 820 лева - за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 21.09.2014г. до окончателното им плащане; - ответникът е взел участие в исковото производство като трето лице - помагач на страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД; - ищецът е изплатил така присъдените обезщетения на третото пострадало лице; - ответникът не е възстановил на ищеца изплатените обезщетения, като до предявяването на настоящите искове ищецът не му е отправял покана за доброволно плащане.

Фактът, че ответникът – застраховано лице по смисъла на по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.) ОГН. ИВ. ЦВ. към момента на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 21.09.2014г. в гр. Варна, е управлявал л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН ********, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, не е обхванат от задължителната сила на съдебното споразумение по НОХД №1074/2015г. по описа на PC-Варна (имащо последиците на влязла в сила присъда – чл.383, ал.1 НПК).

Осъждането е за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.5-то, б.”а”, предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 от НК за това, че на 21.09.2014г., в град Варна, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН ********, нарушил правилата за движение – чл.116 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Л.Е.Д., ЕГН **********, средна телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието. Видно от данните по приобщеното НОХД №1074/2015г. по описа на ВPC, обвинение, че деянието е извършено в пияно състояние, не е било повдигнато, поради което и липсва произнасяне на наказателния съд по този квалифициращ признак на деянието, съответно този въпрос не е обхванат от задължителната по смисъла на чл.300 от ГПК сила на присъдата. С оглед на това липсва законова пречка за гражданския съд да разгледа и произнесе въпроса дали при извършване на деянието виновният за произшествието водач е управлявал превозно средство след употреба на алкохол.

Гражданският съд не би могъл да се произнася по квалифициращите признаци на деянието само, ако същите са произнесени изрично от наказателния съд (независимо от това дали деецът е признат за виновен или е оправдан по съответната квалификация).

Отделно от горното съдът приема, че в случая липсата на поддържано обвинение по чл.343, ал.3, предл.1-во от НК за извършване на деянието в пияно състояние, съответно произнасяне на наказателния съд по този квалифициращ признак са ирелевантни обстоятелства. И това е видно от необходимото ясно разграничаване на нормите на чл.343, ал.3 от НК и чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.). По смисъла на чл.343, ал.3 от НК „пияно състояние” е налице, когато към момента на извършване на деянието в кръвта на дееца е имало 4 алкохолна концентрация не по-малко от 0,50 на хиляда (в този смисъл и ППВС № 1/1983 г. и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 19/1985 г.). Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Относим за установяване на това обстоятелство закон е Законът за движението по пътищата – чл.5, въвеждащ задълженията на водачите на пътни превозни средства. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, в относимата си към датата на деянието (21.09.2014г.) редакция ДВ, бр. 54 от 16.07.2010 г. предвижда пълна забрана за водача да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следователно, към този момент законът не предвижда допустима норма на концентрацията на алкохола в кръвта, едва превишаването на която да поражда правото на застрахователя да получи регресно от застрахования деликвент платеното обезщетение. По силата на самата норма на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) това право е налице във всички случаи, при които е установено, че към момента на произшествието застрахованият водач, причинил обезщетените от застрахователя вреди, е управлявал превозното средство след употреба на алкохол.