Определение № 430 от 24.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 23.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500325 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е. Т. А., чрез процесуалния му представител адв.И.В., против определение №2676/10.07.2023г., постановено по гр.д.№1413/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от П.Г.П. иск, с който се иска съдът да признае за установено в отношенията между Е. Т. А., Е.П.Г., действаща чрез своята майка и законен представител В.И.З., че детето Е.П.Г., родено в гр.Варна на 12.12.2022г., за което е съставен Акт за раждане №2482/14.12.2022г. на Община Варна, район Одесос, произхожда и е заченато от ответника Е. Т. А. на осн. чл. 69 от СК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Производството по гр.д.№1413/23г. по описа на ВОС, гр.о., е образувано по предявени от Е. Т. А., съответно против В.И.З., Е.П.Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител В.И.З., и П.Г.П. иск с пр.осн. чл.62, ал.5, изр.1 от СК, и против В.И.З. и Е.П.Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка В.И.З., иск с пр.осн. чл.62, ал.5, изр.2 от СК.В исковата си молба ищецът Е. Т. А. излага, че бракът между ответниците В.И.З. и П.Г.П., сключен на 20.09.2021г., е прекратен чрез развод с решение, постановено по гр.д.№3138/22г. по описа на ВРС, влязло в сила на 16.08.2022г.От края на 2021г. ищецът заживял на съпружески начала с ответницата и от тяхното съжителство на 12.12.2022г. се родило детето Е.П.Г., което е негово биологично дете.Тъй като детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяване на брака между ответниците, в акта му за 1 раждане на осн. чл.61, ал.1 от СК като негов баща е записан ответникът, бивш съпруг на майката.В интерес на детето е да бъде установен неговият действителен произход от бащата, за което е необходимо да се оспори презумираният произход от ответника, предвид което претендира да бъде прието за установено, че П.Г.П. не е биологичен баща на детето Е.П.Г., да бъде прието за установено, че Е. Т. А. е биологичен баща на детето Е.П.Г., като и съответно се променят бащиното и фамилното име на детето на Е.ова А..

Исковете са предявени в срока по чл.62, ал.5 от СК /едногодишен от узнаване на раждането/ и са допустими.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени от П.Г.П., бивш съпруг на майката, който твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, че същата е родила детето Е. от фактическото си съжителство с ответника Е. Т. А., който е негов биологичен баща, като отправеният петитум от ищеца П.Г.П. е да се признае за установено, че детето Е. не произхожда и не е заченато от ищеца П.Г.П. на осн. чл.62, ал.1 от СК, да се признае за установено, че детето Е. произхожда и е заченато от ответника Е. Т. А. на осн. чл.69 от СК, като и съдът допусне промяна на бащиното и фамилното име на детето, съответно на Е.ова А..За да прекрати производството по втория иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът, като бивш съпруг на майката, не е процесуално легитимиран да предявява иск за установяване на бащинство, като в случай, че произходът от бащата не е установен, то на осн. чл.69 от СК той може да се установи с иск, предявен от майката или детето.

Видно от посоченото изложение в исковата молба е, че ищец в производството не е П.Г.П./бивш съпруг на майката, презумптивен баща на детето Е./, а Е. Т. А./твърдян биологичен родител/.В тази връзка и по делото не са предявени искове от П.Г.П. против Е. Т. А., Е.П.Г. и В.И.З., а искове от Е. Т. А. против П.Г.П., Е.П.Г. и В.И.З..При липсата на предявен в производството по делото иск от П.Г.П. за установяване на произход от бащата на детето Е. като произхождащо от Е. Т. А., постановеното определение за прекратяване на производството по такъв иск се явява недопустимо.Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Е. Т. А. иск с пр.осн. чл.62, ал.5, изр.2 от СК за установяване на произход от бащата, задължително съединен с предявения от него иск с пр.осн. чл.62, ал.5, изр.1 от СК за оспорване на бащинството на презумптивния баща.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №2676/10.07.2023г., постановено по гр.д.

№1413/23г. по описа на ВОС, гр.о., и

2

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Е. Т. А. иск с пр.осн. чл.62, ал.5, изр.2 от СК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3