Решение № 241 от 16.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500383 по описа за 2024 година

С Решение № 162/09.04.2024 г. по гр. д. № 332/2022 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 430 във вр.с чл. 432 ТЗ във вр. с чл. 24 от ЗКСД във вр. с чл. 79, ал.

1 и чл. 86 от ЗЗД А. Ш. Х. (A. S. H.) - гражданин на Великобритания, да заплати на „ОББ“ АД - гр. София, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД общо сумата 95 302.59 лв., както следва: 77 283.15 лв. усвоена и непогасена главница, в т.ч. редовно изискуема главница в размер на 1 528.58 лв., представляваща редовно падежирали вноски от 05.01.2022 г. до 05.04.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 75 754.57 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 77 283.15лв., считано от датата на исковата молба - 05.05.2022 г. до окончателното изплащане;

2 360.61 лв. редовна възнаградителна лихва за периода 05.02.2022г. - 04.05.2022 г.;

15 633.67 лв. остатък от отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 10.05.2014 г. до 05.03.2021 г. и 25.16 лв. обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.01.2022 г. до 05.04.2022 г., които суми представляват непогасени задължения по Договор за студентски кредит, сключен на 10.05.2014 г., обявен за предсрочно изискуем.

Отхвърлил като неоснователни предявените от „ОББ“ АД против А. Ш. Х. искове с пр. осн. чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД в следните части: за разликата над 77 283.15 лв. до 82 144.92 лв. относно главницата; за разликата над 2 360.61 лв. до 6 435.86 лв. относно претендираната редовна възнаградителна лихва и 1 за периода 05.04.2021 г. до 04.02.2022 г. и за разликата над 25.16 лв. до 370.28 лв. и за периода 05.04.2021 г. до 04.01.2022 г. относно претендираното обезщетение за забава.

Осъдил на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК А. Ш. Х. да заплати на „ОББ“АД деловодни разноски в размер на 9 526.72 лв., съобразно уважената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете са отхвърлени, е подадена от „ОББ“ АД чрез юрисконсулт Т. Л.. При правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд не е издирил и приложил релевантните за спора правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи, опорочили решението.

Моли съда да го отмени в обжалваната част и вместо това да уважи изцяло предявените искове, като присъди направените разноски.

В писмения си отговор въззиваемата А. Ш. Х., чрез особения представител адв.

С. Ч., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В частта, с която исковете са уважени за сумата от 77 283.15 лв. главница, ведно със съответната законна лихва; 2 360.61 лв. редовна възнаградителна лихва; 15 633.67 лв. остатък от отложена възнаградителна лихва за гратисния период и 25.16 лв. обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, решението не е обжалвано от ответницата и е влязло в сила.

Решението в останалите - обжалвани части е валидно, допустимо и правилно.

Ищецът „ОББ“ АД е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата А. Ш. Х. да заплати на банката сума в общ размер 104 214.45 лв., дължима по Договор за студентски кредит от 10.05.2014 г., от които: 82 144.92 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 6 435.86 лв. редовна възнаградителна лихва за периода 05.04.2021 г. - 04.05.2022 г., 15 633.67 лв. отложена възнаградителна лихва за периода 13.05.2014 г. - 05.03.2021 г. и 370.28 лв. обезщетение за забава за периода 05.04.2021 г. - 03.05.2022 г.

В исковата си молба ищецът „ОББ“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, твърди, че с Договор за студентски кредит от 10.05.2014 г. е отпуснала на А. Ш. Х. кредит в размер на 82 144.92 лв., с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка в размер на 6 845.41 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2031 г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 7% за целия срок на кредита и гратисен период от 82 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.03.2021 г., през който период се начислява лихва върху усвоената част 2 на кредита, която се капитализира. Въпреки уговорката, редовната лихва през гратисния период не е капитализирана и е отложена до началото на погасителния план, съответно – става изискуема с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При забава на дължимите по договора суми се дължи лихва за забава в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта. Кредитът е следвало да бъде погасяван на 120 равни анюитетни вноски от по 1 279.67 лв., считано от 05.04.2021 г. Кредитът е усвоен и банката е изпълнила своите задължения, но кредитополучателят не е погасил вноските в периода 05.04.2021 г. – 05.04.2022 г. С исковата молба прави изявление за предсрочна изискуемост и моли съда да осъди ответницата да заплати на банката претендираните вземания.

Ответницата А. Ш. Х. чрез назначения на осн. чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител – адв. С. Ч., е оспорила исковете. Въвела е твърдения за недействителност на договора на осн. чл. 17, ал. 6 от ЗКСД като сключен в противоречие с чл. 143 от ЗЗП и съдържащ неравноправни клаузи, както и за нищожност на чл. 4.4. от договора поради противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД и чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Оспорила действителността и на клаузата на чл. 6.2. от договора.

Оспорила е надлежното упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор за студентски кредит от 10.05.2014 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отпуснала на А. Ш. Х. кредит в размер на 82 144.92 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 6 845.41 лв. (чл. 1.1.). Усвоените по кредита суми се превеждат по сметка на Медицински университет – гр. Плевен, като средствата за първата такса се превеждат по сметка на кредитополучателя, ако са платени от него преди сключване на договора (чл. 2.5.).

Съгласно чл. 3.1. и чл. 3.2. от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 7% и лихва за забава в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената вноска.

В случай, че внесените суми са недостатъчни, погасяването е в следния ред: просрочена лихва, лихва за забава, просрочена главница, редовна главница (чл. 3.4.).

Крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2031 г., като гратисният период е 82 месеца, считано от сключване на договора – до 05.03.2021 г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи главница и лихви, но лихвата върху усвоената част на кредита се начислява и се капитализира годишно (чл. 4.4). След изтичане на гратисния период кредитът се погасява на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 1 279.67 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.04.2021 г. до 05.03.2031 г. съгласно подписан от страните погасителен план, неразделна част от договора (чл. 4.8).

3

Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в конкретни хипотези, регламентирани в чл. 6, една от които е при неплащане на три последователни погасителни вноски.

Кредитополучателят А. Ш. Х. е гражданин на Великобритания и е била със статут на продължително пребиваване до 30.09.2020 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че кредитът в размер на 82 144.92 лв. е усвоен изцяло в периода 13.05.2014 г. – 04.02.2020 г., като единствено първата сума, усвоена на 13.05.2014 г., не е преведена по сметка на Медицински университет - Плевен, тъй като е била заплатена от кредитополучателя. Отложената възнаградителна лихва за гратисния период от 13.05.2014 г. до 05.03.2021 г. е в размер на 27 168.54 лв. и е формирана в резултат на капитализиране на лихвата годишно през гратисния период.

Размерът на възнаградителната лихва, начислена за гратисния опериод, без капитализиране възлиза на 23 599.55 лв. Платените от кредитополучателя суми са в размер на 11 534.87 лв., като съгласно представената от банката справка с тях е погасена част от отложената възнаградителна лихва, начислена през гратисния период, т. е. няма погасена нито една вноска от 05.03.2021 г. Вещото лице е изчислило размера на дължимите суми във варианти – към датата на подаване на исковата молба – 05.05.2022 г., към датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита – 07.08.2023 г. и към датата на изготвяне на заключението.

По поставена допълнителна задача вещото лице е изготвило заключение, в което е изчислило размера на дължимите суми – главница, лихви за забава и възнаградителна лихва към датата на исковата молба, като се изключи капитализирането на лихвата към главницата съгласно чл. 4.4. от договора и при включване на отложената възнаградителна лихва в погасителните вноски. При това изчисление вещото лице е изготвило погасителен план, в който възнаградителната лихва за гратисния период не е капитализирана, а е разделена на 120 месечни вноски и е прибавена към дължимите вноски по главница. Постъпилите суми от кредитополучателя са отнесени за погасяване на дължимите лихви и главница за отделните погасителни вноски (а не само за отложена възнаградителна лихва). При използване на този подход от вещото лице, дължимите към датата на исковата молба – 05.05.2022 г. суми са както следва: усвоена и непогасена главница в размер на 77 283.15 лв., от които: 1 528.58 лв. изискуема главница (падежирали вноски от 05.01.2022 г. до 05.04.2022 г. и 75 754.57 лв. остатък от редовна главница); възнаградителна лихва в размер на 23 403.54 лв., от които 1 933.44 лв. изискуема лихва от 05.02.2022 г. до 05.04.2022 г., 427.17 лв. редовна лихва върху редовна главница за периода 05.04.2022 г. до 04.05.2022 г. и 21 042.93 лв. остатък от отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 10.05.2014 г. до 05.03.2021 г. и 25.16 лв.

4 обезщетение за забава върху редовно падежирала главница от 05.01.2022 г. до 05.04.2022 г., начислени за периода 05.01.2022 г. до 04.05.2022 г. След подаване на исковата молба няма погашения по кредита. При така направените изчисления непогасените вноски към датата на предявяване на иска – 05.05.2022 г., са четири – падежирали на 05.01.2022 г., на 05.02.2022 г., на 05.03.2022 г. и на 05.04.2022 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са частично основателни, до какъвто правилен извод е достигнал първостепенният съд, съответно – въззивната жалба срещу решението в частта, с която претенциите са отхвърлени, е неоснователна.

Безспорно по делото е, че между страните са възникнали облигационни отношения по сключен договор за кредит, по отношение на които са приложими освен общите правила по чл. 430 и сл. от ТЗ, и разпоредбите на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Доколкото ответницата е „потребител“ по см. на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП и предвид изричното препращане в чл. 17, ал. 5 на ЗКСД, тя може да се ползва от закрилата, която предвижда ЗЗП.

Безспорно е също така, че кредитът е усвоен изцяло за целта, за която е отпуснат и че предвиденият в договора гратисен период е изтекъл на 05.03.2021 г., след която дата ответницата дължи заплащане на уговорените в погасителния план вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Внесените от ответницата суми за погасяване на кредита са в общ размер на 11 534.87 лв., като след подаване на исковата молба на 05.05.2022 г. няма погашения по кредита.

Изявлението за предсрочна изискуемост на цялото вземане на ищцовата банка е направено в исковата молба, поради което, с връчването й на особения представител на ответницата на 07.08.2023 г., изявлението е достигнало до нея и предсрочната изискуемост е обявена. Към този момент е бил налице и обективният факт, обуславящ настъпването на предсрочна изискуемост съгласно чл. 6.2. от договора – неплатени три последователни погасителни вноски (в случая четири вноски за периода м. януари 2022 г. – 05.04.2022 г.).