Решение № 12863 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12863 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110141963 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. Г. С. с искане да бъде признато за установено съществуването на вземанията за сумите по издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 15.05.2023г. по ч.гр.д. №23437/2023г., а именно: за сумата от 3221,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ............ с аб.№ ..... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 342,23 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 20.04.2023 г., сумата от 59,21 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2020 г. до 30.4.2022 г. ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху това вземане в размер на 10,92 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия вземанията са станали изискуеми, поради което ответникът му дължи и обезщетение за забава. Иска съдът да признае за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като му присъди разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като нередовни, дедопустими и неоснователни. Твърди, че съдебно предявените вземания са начислени в нарушение на Конституцията на Република България и общностното право, както и че е налице злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца и водене на чужда работа без пълномощие. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между 1 страните. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от 71500 лв., за което е образувано гр.д. № 13305/2023г. по описа на СРС.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Термокомплект“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. 23437/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето защо по предявените искове са редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число съществуването на ликвидно и изсуемо вземане, с което прави възражението за прихващане.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства – 2 нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 133, том LXIX, дело 13791/93 г. от 07.06.1993 г., списък на живущите по апартаменти в жилищената сграда на бл. № 38, находяща се в ........ от 1998 г., удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД, договор от 11.03.2004 г. между ЕС и „Термокомплект“ ООД за избор на фирма за извършване на услуга „дялово разпределение“ в имота и протокол от ОС от 24.02.2004 г. на ЕС следва извод, че за процесния период С. Г.

С. е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството му на собственик на жилището, находящо се в ........ Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация като кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Възражението на ответника, заявено в производството, че за да е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.