Решение № 496 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500456 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4915/19.01.2024г., подадена от Т.

Д. И., ЕГН ********** срещу Решение № 4194/22.12.2023г., постановено по гр.д. № 5390/2022г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е отхвърлен предявения от Т. Д. И. срещу Църква при старинен храм „Св. У.

Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ 103563688, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, част от Българската православна църква, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ по скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, *** /посочен в исковата молба като находящ се на ***/, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А, парцел I-3, при съседи: ***, ***, ***, ***,

*** и ***, като е отхвърлено и искането за отмяна по 1 реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 24, том 3, рег. № 6509, д. № 378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК и нотариален акт № 49, том 2, рег. № 10976, д. № 231/2009 г. на нотариус Роза Кожухарова, с рег. № 212 на НК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил значението на регулационните промени по отношение на процесния имот, описани в нот.акт от 1948г., както и на застрояването на имота, обединяването на три имота в едни парцел с приложен регулационен план под действието на ЗПИНМ. Въззивницата счита, че по делото са доказани правата й по отношение на 164,55 кв.м. от 358/860 кв.м. от имота, както и че е подала заявление до Община Варна да закупи и останалите кв.м. до 358/860 кв.м. Сочи, че ответникът по иска се легитимира като собственик на ид.ч. от процесния имот по силата на няколко титула за собственост. По отношение на констативния нотариалния акт от 1948г. сочи, че в същия не са отразени приложени регулационни промени по отношение на част от имота, които се установяват от заключенията на вещите лица по делото. Излага се, че първоинстанционния съд не е изследвал отчуждителното действие на дворищната регулация под действието на благоустройствените закони. Сочи се, че през 1958г. е одобрен квартално застроителен план, обединяващ парцели, в който е предвидено да се построят две жилищни сгради.

Строителството е осъществено и регулацията е приложена. По отношение на нотариалните актове от 2001г. и 2009г., с които се признават права на въззиваемата страна, се сочи, че същите не отчитат материално правния закон по отношение на единия парцел, отнет от собствениците му и включен в общия парцел, отреден за жилищно строителство. Излага се, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 и чл.2, ал.6 от ЗВСОНИ за възстановяване на реална част от този парцел в полза на ответника по иска, доколкото имотът е завзет за групово строителство, което мероприятие е изпълнено още през 1960г. Регулацията е приложена преди приемане на ЗТСУ, строежът е законен, а реалният ефект на реституцията може да се осъществи само чрез обезщетение по ЗОСОИ. В заключение въззивникът отправя искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът 2 не е собственик на ид.ч. от процесния имот. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна

Църква при старинен храм „Св. У.

Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ 103563688, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно.

Излага се, че първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено всички твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния и процесуалния закон.

Оспорват се аргументите на въззивника за отчуждителното действие на дворищната регулация под действието на благоустройствените закони.

Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника за придаване на части към съседни парцели, наличие в парцела на отчуждена част от стар имот без законова процедура, разпореждане от страна на църковното настоятелство с посочени части от имота, както и че нотариалните актове от 2001 и 2009г. не отчитат материално-правния закон. Сочи се, че в случая не е налице завземане и застрояване и съответно неприложими са ЗВСОНИ и ЗОСОИ. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.

Третото лице-помагач Община Варна не е депозирало становище по жалбат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Т. Д.

И., ЕГН ********** срещу Църква при старинен храм „Св. У.

Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ 103563688, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, част от Българската православна църква, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

Варна, целият с площ по скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Г.И." № 24 /посочен в исковата молба като находящ се на ***/, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А, 3 парцел I-3, при съседи: ***, ***, ***,

***, *** и ***, като е направено и искане за отмяна на констативен нотариален акт № 24, том 3, рег. № 6509, д. № 378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на четири жилищни обекта в сграда в гр. Варна, ***, както и на 220,84 кв. м. ид. ч. от ПИ в гр. Варна, с административен адрес: ул. „Ч.Х.“ № 20, в който сградата е построена, целият с площ от 830 кв. м., с идентификатор № *** въз основа на договори за покупкопродажба, обективирани в НА, вписан в СВ под № 33, т. 16, н. д.

1493/02.04.2012 г. и НА, вписан под № 178, т. 52, peг. 20113, н. д.

3372/26.09.2012 г. Твърди, че е подала заявление до Община Варна да закупи и останалите до 358/860 кв. м. ид. ч. от имота, но е получила отговор, че ответникът Х. С. У. Б., гр. Варна, правоприемник на

Църковното настоятелство при същия храм, също желае да изкупи. На свой ред ответникът се легитимирал като собственик на ид. части от процесния имот с НА № 48/2001 г. и НА № 160/2009 г. на СВ-гр. Варна. Ищецът оспорва правата на ответника по следните съображения: С нотариален акт № 158, т. 7, peг. 5248, д. 1458/1948 год. на ВН Църковното настоятелство на храм „Св.

Богородица“- старата, гр. Варна, е признато за собственик по давностно владение в продължение на повече от 34 години на следния имот: дворно място от 812 кв. м., с малка едноетажна постройка и една паянтова къща в гр.

Варна, ***, бивше име Св. Атанасий. Към дата на издаване на акта е действал РП от 1900 г., като имотът вероятно е представлявал част от пл. № 38, а някаква част от него е била включена в парцели V-38, III-38, VIII-38. С НА № 75, т. 2, н. д. 1925/1957 г. на варненски нотариус Църковното настоятелство е признато за собственик на 63 кв. м., придадени по регулация към парцел VIII-38, с граници на придадената част: улици Г.И. и Ч.Х. и парцел осем в старите му очертания. С НА 63, т. 6, д. 1316/1957 г. на варненски нотариус Църковно настоятелство се е разпоредило в полза на трети лица с парцел седем от кв. 169 по плана на гр. Варна, целият с пространство 435 кв. м. С НА № 24, т. 5, н. д. 1053/1958 г. на ВН Църковно настоятелство се е разпоредило с още 5/6 ид.ч. от парцел осем в кв. 169 с площ 330 кв. м., а по скица - 302 кв. м. През 1959 г. при действието на 4

ЗПИНМ е приет ЗРП, по силата на който парцелите 3, 8 и 9 са обединени в един парцел. В парцел три е включена само част от стария имот, а други части от стария имот са придадени по регулация към съседни имоти. По този начин в парцел V-3,8,9 Църковното настоятелство е останало да притежава само 1/6 ид.ч. от стария парцел 8. С въпросната 1/6 ответникът се е разпоредил по силата на горепосочените разпоредителни сделки. С НА № 24 т. З, н. д.

378/2001 г.. на варненски нотариус № 195 Църковно настоятелство е признато за собственик на 142 кв. м. ид. ч от ПИ в гр. Варна, целият с площ от 804 кв. м., представляващ имот пл. № 3 в кв. 65А по плана на осми микрорайон. С НА № 49, т. 2, peг. 10976, н. д. 231/2009 г.. на варненски нотариус peг. № 212 на НК Църковното настоятелство е признато за собственик на 55 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** в гр. Варна, цялото с площ от 830 кв. м., със стар идентификатор парцел 1-3 и имот пл. № 3 в кв. 65А по плана на осми подрайон на гр. Варна от 1981 г., от своя страна идентичен с парцел V3,8,9 по плана от 1959 г. С така признатите му права ответникът не разполага, тъй като се е разпоредил с обема от правата, които е притежавал в съсобстветния имот. Оспорва се правоприемството между Църковното настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство, предвид различният статут на храмовете по време на социалистическия режим и прекратяване на старите църковни настоятелства.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът не е доказал правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, както и че не е налице основание за участие на Община Варна в процеса като трето лице помагач, доколкото същата по никакъв начин не оспорва правата на ответника върху процесния имот. Твърди, че с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № 158, том 7, peг. № 5248, дело № 1458/16.12.1948 г. на нотариус при Варненски Областен съд, Църковното настоятелство при Храма „Света Богородица" - старата - гр.

Варна е признато за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ 812 кв. м., заедно с една малка едноетажна постройка в него и една паянтова къща, находящо се в град Варна, ***. С площта си имотът попадал в имот пл. № 38, включена в парцели VII-38, VIII-38 и III-38 в кв. 169 по регулационния план на гр. Варна. С нотариален акт № 63, том 6, дело № 1316/24.07.1957 г.

5

Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"- старата в гр. Варна е продало собственото си празно дворно място, съставляващо парцел № VII с площ от 435 кв. м. по документ за собственост. Според изготвена частна експертиза нямало данни за платено придаваемо място от ул. Гр. Игнатиев, а включената площ от пл. № 38 в парцел VII-38, измерена по плана, е 379.5 кв. м. С Нотариален акт за отчуждение по регулация № 75, т. III, д.

1925/5.11.1957 г. Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"старата е признато за собственик по регулация върху 63 кв. м, придадени към парцел VIII-38 в кв.169 на гр. Варна. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том 5, дело 1053/26.06.1958 г. Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна е продало на Я.П. Н., А.М.М., Г.И.И., П.Я.К. и Д.В.Г. общо 5/6 идеални части от собственото си дворно място, находящо се в град Варна, ***, представляващо парцел VIII от квартал 169 по плана на град Варна, с площ от 330 кв. м., а по скица 302 кв.м., при граници: улица „Г.И.", улица „Ч.Х." и парцели № III, VII и IX от същия квартал. След тази разпоредителна сделка с Нотариален акт за суперфиция № 194, том I, дело № 500/22.05.1959 г. съсобствениците /в това число Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна/ са си учредили безвъзмездно право на строеж на Жилищно строителна кооперация „Простор" в град Варна върху горепосоченото дворно място с площ 330 кв. м. Поддържа, че към 13.11.1958 г. е бил одобрен КЗСП на кв. 169. С него са обединение парцели III, VIII и IX в кв. 169, а в новообразувания парцел са предвидени за изграждане две жилищни сгради на три етажа. За ЖСК "Простор" е записано, че се разполага върху бившия парцел VIII. Със заповед № 244/16.01.1959 г. е одобрен нов ЗРП на Варна, като са обединени бивши парцели III, VIII и IX в кв. 169 и е образуван парцел номер V-3,8,9 в кв. 65. С Нотариален акт № 20, том 8, дело № 2933/21.12.1963 г. Църковното настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна е признато за собственик на апартамент № 4 от ЖСК ПРОСТОР, заедно с прилежащото му избено помещение и таванска стая, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена сградата от бившия парцел пл. VIII, кв. 169 по плана на гр. Варна. В последствие собствеността върху самостоятелния обект е прехвърлена на трето лице с Нотариален акт № 48, том 11, дело № 3408 от 1989 г. на нотариус при ВРС, но без да е прехвърлена собствеността на притежаваните 6 от ответника 1/6 идеална част от дворното място, в което е изградена ЖСК Простор. Освен въпросните 1/6 ид. част от дворното място, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 24, том 3, peг. № 6509, дело 378 от 2001 г., вписан в СВ при ВРС, вх. рег. № 13317 от 09.10.2001 г. ответникът е признат за собственик на 142 кв. м. идеални части от поземлен имот, находящ се в град Варна, ***, представляващ имот пл. № 3, в квартал 65 А по плана на 8 микро район на град Варна. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 49, том 2, peг. № 10976, дело 231 от 29.06.2009 г. на Нотариус с peг. № 212 на НК, ответникът е признат за собственик на 55 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, по КК и КР на гр. Варна. По тези съображения сочи, че е собственик на 197 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор № ***. Позовава се на правоприемство между Църковното настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство. В тази връзка поддържа, че собствеността принадлежи на Църква при старинен храм „Св. У. Б.“ – стара, с БУЛСТАТ 103563688. В евентуалност се позовава, че е придобило собствеността въз основа на изтекла придобивна давност по силата на явно и необезпокоявано владение, продължило от 1948 г.