Решение № 214 от 21.11.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 304/2023
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 21.11.2023
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.81, ал.2, т.6 · Закон за българските лични документи
- § 1, т.2, б."ж" · Закон за българските лични документи
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Д.Калчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20235000600304 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С определение № 9/20.03.2023г., постановено по НОХД № 81/2023г. по описа на Районен съд гр.Велинград, влязло в сила на 20.03.2023г., осъденият Т. И. Н. е признат за виновен в това, че на 04.03.2023г. в гр.В. е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „М..“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,75 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер“ с фабр. № ****** - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв.
Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.
Според чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато 1 времето, през което осъденият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е определено наказание една година и два месеца лишаване от право да управлява МПС, считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.
Съдебният акт не подлежи на въззивен контрол и е влязъл в сила на датата на постановяването му.
От осъдения Н., чрез неговия защитник, е подадено искане за възобновяване на производството по делото, в частта, в която на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК е определено наказание лишаване от право да управлява МПС. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че осъденото лице не е правоспособен водач поради изтекла валидност на свидетелството му за управление на МПС. Поради това не може да бъде санкциониран с лишаване от правоуправление.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Н. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване с изложените в него съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон, както и че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС няма за правна последица загубване на правоспособността.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и 2 т.2 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, искането е частично основателно. Изразената в него претенция за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е законосъобразна.
Срещу осъдения Н. е водено бързо производство № *****г. по описа на РУ на МВР гр.Велинград за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. След приключване на разследването делото е внесено в съда с предложение за споразумение за решаването му. Образувано е НОХД № 81/2023г. по описа на Районен съд гр.Велинград. С определение № 9/20.03.2023г., постановено по същото дело, влязло в сила на 20.03.2023г., съдът е одобрил споразумението, постигнато между представителя на Районна прокуратура гр.Пазарджик, ТО гр.В., осъденото лице и неговия защитник. Осъденият Н. е признат за виновно извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е определено наказание седем месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 200 лв. и една година и два месеца лишаване от право да управлява МПС.
Пловдивският апелативен съд намира, че при постановяване на горния съдебен акт е допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на чл.382, ал.7 от НПК. Районният съд е одобрил споразумението за решаване на делото, без да се убеди дали е изпълнено изискването то да не противоречи на закона и морала, което е нарушение на процесуалния закон. При съобразяване на горната разпоредба първоинстанционният съд не е анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателства относно правоспособността на осъдения да управлява МПС.
Според обясненията на последния /л.18 от досъдебното производство/ свидетелството му за правоуправление е изтекло преди 13 години, оттогава е в сектор „КАТ“ гр.Пазарджик, не го е подновявал и не е минавал медицински преглед.
Съгласно приложената справка за нарушител/водач /л.6-7 от досъдебното производство/, заверена от РУ на МВР гр.Велинград, осъденото лице има СУМПС, издадено на 17.09.2002г., валидно до 11.04.2012г. Отбелязано е, че на 30.10.2009г. то е отнето преди миграция.
Статусът му в АИС-БДС е валиден, в АНД - отнето. Контролните точки са 3
33, с 6 отнети.
На 05.03.2023г. на осъдения Н., на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При тези водени на отчет данни за осъденото лице и обясненията на последното не може да се установи към инкриминираната дата СУМПС отнето ли е, валидно ли е, подлежи ли на подмяна поради изтичане срока на валидност. Изясняването на тези обстоятелства има отношение към въпроса осъденият притежава ли право да управлява МПС, за да бъде санкциониран с лишаването му, и с налагането на това наказание спазен ли е материалният закон. Първостепенният съд е следвало да подходи с по-голямо внимание при прилагането на чл.343г от НК и да се убеди, че осъденият Н. е правоспособен водач.
Поради липса на яснота за последното не може да се приеме доводът на защитата, че е нарушен материалният закон. Изложените съображения и цитираната съдебна практика в искането касаят престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, чийто обективен признак е „без съответно свидетелство за управление”.
Следва да се има предвид, че според Решение № 8326/19.06.2014г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2404/2014г., VII о., обстоятелството, че свидетелството за правоуправление на водача е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичане на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си, тъй като същото подлежи на подмяна съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В случай, че срокът на валидност на този документ е изтекъл, той се превръща в нередовен документ по смисъла на § 1, т.2, б.”ж” от ДР от ЗБЛД. Санкцията за лице, което използва такъв нередовен документ, е предвидена в чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД.
Неспазването на чл.382, ал.7 от НПК винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран. Настоящият съдебен състав 4 намира, че това нарушение не може да бъда отстранено чрез отмяна на постановеното определение само в частта относно наложеното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК лишаване от право да се управлява МПС. Според постоянната практика на ВКС, когато делото е приключило със споразумение, то отразява съгласието на страните по споразумението за решаване на въпросите по виновността и наказанието по обвинението и се одобрява със съдебен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не е възможна намеса по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила акт само по отношение на част от въпросите, за които страните са се споразумели, тъй като това би влязло в противоречие с постигнатото съгласие /Решение № 30/19.03.2019г. на ВКС по н. д. № 1199/2018г., III н. о., Решение № 60142/08.10.2021г. на ВКС по н. д. № 562/2021г., III н. о., НК/.
Определението на Районен съд гр.Велинград следва да се отмени в цялост, тъй като съдът одобрява споразумение по реда на чл.382 от НПК при постигнато съгласие по всички въпроси, визирани в чл.381, ал.5 от НПК, при условие, че не противоречи на закона и морала.
Поради установеното наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК НОХД № 81/2023г. по описа на Районен съд гр.Велинград трябва да бъде възобновено, като бъде отменен постановеният съдебен акт - определение за одобряване на постигнато между страните споразумение за решаване на делото. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по реда на чл.382 от НПК от стадия на съдебното заседание, който трябва да упражни правомощието си по чл.382, ал.5 от НПК да предлага евентуални промени в споразумението, които да са съобразени със закона.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 81/2023г. по описа на Районен съд гр.Велинград и ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 9/20.03.2023г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд 5 гр.Велинград по реда на чл.382 от НПК от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6