Решение № 305 от 29.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Провадия, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101322 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „****” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. ******* № 19 срещу М. К. Н., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ******** № 44, ет. 5 и Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул.

******** № 100, вх. А, ет.3, ап.7 иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.05.2025г. обективиран в НА № 69, том III, рег. № 1821, дело № 204/2025г. на нотариус рег. № **** на НК, с който М. К. Н. прехвърля на Н. К. Н. собствените си 1/6ид.ч. от следния недвижим имот- дворно място с площ от 2280кв.м., представляващото ПИ № 46, от което 1200кв.м. вкл. в УПИ V-46 по плана на с. **** одобрен със заповед № 3335/01.06.1953г. при граници улица, УПИ VI-47, детска градина и УПИ IV- 45

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Има качество на кредитор спрямо ответника М. Н., последната договаряла като солидарен съдлъжник по договор за банков кредит овърдрафт Партньор № 38/24.07.2008г.

Страни по договора за кредит са „********“ АД, на което ищецът е универсален правоприемник, като кредитодател, „******“ ООД, като кредитополучател, С.С. и М. Н. солидарни длъжници.

По договора е отпуснат овърдрафт от 100 000лева.

Въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 974/11.02.2013г. и изп. лист от 13.02.2013г. издадени по ч.гр.д. № 1611/2013г. на ВРС, ответницата е осъдена да заплати суми дължими по договора за кредит. След подадено възражение от нея по чл. 414 ГПК е било образувано т.д. № 665/2016г. на ВОС, по което след проведен инстанционен контрол с влязло в законна сила решение, е прието съществуване на вземане на банката от 8892,82лева за главница и законна лихва дължима от 08.02.2013г. За събиране на вземането си, банката е образувала изп.дело № 9/2016г., което понастоящем не било приключено.

1

На 28.05.2025г. съдлъжникът по договора за кредит М. Н. е прехвърлила с договор за покупко- продажба на **** си- ответникът Н. притежаваните от нея 1/6ид.ч от недвижим имот.

Твърди, че сделката е сключена след възникване на вземанията му по договора за кредит.

Счита, че с така извършената сделка ответницата е увредила интересите му, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си. Доколкото сделката е сключена между ******** и ****, то знанието на ответника Н. за увреждане на кредитора се предполагало. Намерението за увреждане личало и от факта, че ищецът на 11.03.2025г. е подал молба за налагане възбрана върху ид.ч. от имота, която поради бездействието на ЧСИ не е била наложена своевременно.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Н., с който искът се оспорва като неоснователен.

Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:

Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо ответницата. Твърди, че след влизане в сила на решението на ВОС, ищецът не е предприемал действия по събиране на вземането си, поради което и същото е погасено по давност. Изп.дело № 9/2016г. сочи да е перемирано.

След това, оспорва приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като сочи ответникът Н. да не е имал знание, че тя е договаряла като солидарен съдлъжник. В тази връзка излага, че отношенията й с дружеството- кредитополучател са били на работник и служител, и подписването на договора е било при уверение, че подписът й е формален, без ангажимент към погасяване на задълженията по него. Затова и не била споделила на близките си за подписване на договора. Впоследствие, след като задължението станало предмет на съдебно установяване, също не споделила, от една страна, за да спести срама си, от друга, за да не ги тревожи излишно, а и надявайки се, че ще справи сама. След развода и смъртта на съпруга й, поела изцяло грижите за детето си, живеела под наем, получавала възнаграждение в минимален размер и нямала възможност да изтегли кредит заради непогасения такъв. Затова помолила **** си да й даде в заем пари с уговорка да му върне след 1-1,5г. След като не успяла да му върне заема, отношенията помежду им се обтегнали и двамата се уговорили тя да му прехвърли притежаваната по наследство от баща им 1/6ид.ч. от имота. В нито един момент не му била споменавала, че има задължения, а и върху имота нямало наложена възбрана, от което той да узнае, че е длъжник. След сделката сочи да не е комуникирала с **** си.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Н., с който искът се оспорва като неоснователен.

Излагат се следните възражения:

Оспорва ищецът да е кредитор на подлежащо на събиране вземане спрямо ответницата, защото счита то да е погасено по давност. Настоява, че след влизане в сила на съдебното решение, банката не е предприемала действия за събиране на вземането си годно прекъсващи протичането на давностния срок.

Оспорва към датата на сделката да е имал знание за увреждащия характер на сделката, още повече че договорът за кредит е от 2008г., по него ******** му е била съдлъжник, имотът не е бил обект на опис, публична продан и не е имало наложена възбрана върху него. Посочва, че със ******** си от повече от 30г. живеят в различни населени места, всеки имал своите си ангажименти, срещите им били инцидентни, а 2 разговорите свързани преди всичко с въпроси за здравословното състояние на родителите им. Затова и твърди, тя да не го е уведомявала, че има задължение. Отделно сочи, че през 2021г. ответницата му е поискала в заем пари нужни за обучението и лечението на сина си.

След като не успяла да му върне заема, двамата се уговорили тя да му прехвърли частта си от получения в наследство от баща им имот.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В рамките на предоставения срок ответниците ангажират писмени защити, в които доразвиват правните си съображения по съществото на спора.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата, предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, както в случая, нужно е и лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, **** или ******** на длъжника. Т.е с предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото предмет на атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Уважаването на така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че има качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответника Н. по банков кредит овърдрафт Партньор № 38/24.07.2008г., който с договор за покупко—продажба от 28.05.2025г. се е разпоредил възмездно в полза на **** си ответника Н. със свое недвижимо имущество при знание за увреждане на кредитора си. Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците пълно и главно установяване наведените от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последици в т.ч. оборване презумпцията за знание у ответника Н., че действието по сключване на договора е увреждащо правата на кредитора.

Между страните не е имало спор по следните факти и те са обявени за безспорни: че ищецът е универсален правоприемник на „********“ АД /с предишно наименование „***** ********“ АД/ съобразно вписаното по партидите на търговците в ТР на 30.04.2020г. преобразуване чрез вливане; че ответницата е договаряла с ищеца като съдлъжник по договор за кредит от 24.07.2008г.; че с влязло в законна сила решение по т.д. № 665/2016г. на ВОС е установено съществуване на вземане на ищеца към ответницата; че ответниците са **** и ********; че с договор за покупко- продажба от 28.05.2025г. ответницата е прехвърлила 1/6ид.ч. от имота на другия ответник.

По делото и двете страни са ангажирали писмени доказателства, от които се установява още:

На 23.07.2008г. между ищеца, ответника Н. , „******“ ООД, “*********” ЕООД и С.С., е сключен договор за банков кредит овърдрафт. По него ответникът Н. е договаряла 3 като солидарен съдлъжник. За събиране на вземането си, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1611/2013г. на ВРС и на база издадения изп. лист е образувала изп.д. № 9/2016г. при ЧСИ рег. № 711. С влязло в сила решение по т.д. № 665/2016г. на ВОС е прието, че задължението на ответницата по договора е 8892,82лева със законна лихва от 08.02.2013г.

Представен е от ответниците сключен между тях договор за заем от 03.08.2021г.

Съгласно него ответникът Н. е предоставил на ******** си паричен заем от 12 000лева, която сума ответницата е следвало да му върне в срок до 01.04.2023г. На 10.05.2024г. Н. е отправил писмена покана до ******** си за връщане на дадената й в заем парична сума. Със споразумение от 28.05.2025г. двамата са се съгласили, че доколкото заетата в заем сума не е била върната от заемополучателя, то вместо сума в пари, погасяването на задължението й ще се извърши чрез прехвърляне на притежаваните 1/6ид.ч. от имота получени в наследство, както и че действителната продажна цена е 12000лева, а не посочената в договора 1000лева.

На 11.03.2025г. банката е поискала ЧСИ да наложи възбрана върху имота на ответницата Н., каквото справката от АВп сочи, че не е била наложена до 28.05.2025г., а и това обуславя интереса на кредитора от водения сега отменителен иск, който иначе би бил недопустим. Съобщението до съсобственика Н. за наложена възбрана е изпратено едва на 20.06.2025г. от ЧСИ. Междувременно с договор за покупко- продажба от 28.05.2025г. по НА № 69 на нотариус рег. № **** на НК, М. Н. е продала на **** си Н. Н. притежаваните от нея 1/6ид.ч. от недвижимия имот. Изрично продавачът е декларирал, че имотът не е обект на изп. производства и не обезпечава задължения на продавача към трети лица.

Анализирайки писмените доказателства, налага се извод, че ищецът има качество на кредитор спрямо ответника Н. относно ликвидни и изискуеми вземания, за събиране на които банката се е снабдила с изп.титул по ч.гр.д. № 11611/2023г. на РС **** и за събиране, на които е инициирала и образувала на изп. дело. Съгласно утвърдената съдебна практика, съдът сезиран с Павлов иск не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че то съществува, след като произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. Изключение е само хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила решение, какъвто не е настоящият случай. Напротив, вземането е съдебно установено. И понеже предмет на делото е само потестативното право на кредитора, то съдът не може да преценява вида и съдържанието на конкретното правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор. Твърденията на ищеца са, че ответникът е договарял като солидарен длъжник, а качеството му на кредитор е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, стабилизирана след влизане в сила на решение по т.д. № 665/2016г. на ВОС.