Решение № 951 от 04.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500839 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И.-К. Т.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,подадена чрез пълномощника адв.И.М. против решение № 80/07.01.2023г.,постановено по гр.д.№ 3542/21г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е признато за установено на о с н о в а н и е чл.422,ал.1 от

ГПК,че същата дължи на

„ЕВН

България

Топлофикация”ЕАД,ЕИК-115016602,със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 3 7,на основание чл.150 от ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД,сумата от 4770,67лв.-главница,представляваща стойността на топлинна енергия,доставена за периода от 01.10.2018г.до 30.04.2020г.по партидата на длъжника за обект на потребление,находящ се в гр.***,както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018г. до 09.12.2020г.в размер на сумата 525,23 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.12.2020г.до окончателното погасяване на задължението,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 262596 от 16.12.2029г.по ч.гр.д.

№ 16526/2021г.на РС-Пловдив.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,иска се неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Претендират се разноски за двете инстанции.

1

Въззиваемата страна- „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,ЕИК-15016602 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред настоящата инстация за юрск.възнаграждение в размер на 150лв.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивната инстанция приема за установено следното:

Жалбоподателката е била ответник в производството пред първоинстанционния съд,сезиран от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с положителен установителен иск да се установи в отношенията му с ответницата,че сумите по заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д. № 16526/2021г. на ПдРС,са дължими.Приложено е посоченото дело,с което се установява наличието на правен интерес от водене на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

От представената извадка от имотния регистър се установява,а и не се спори относно това обстоятелство,че И. К. Т. е собственик на процесния имот,находящ се в гр.*** .Като доказателство по делото е представено извлечение от сметка за процесния период.Изготвено е и е прието първоначално заключение и две допълнителни заключения на СТЕ с в.л.Ш.,както и СТЕ с в.л.С.К..

Според техническата експертиза за процесния период е работила абонатната станция,обслужваща входа на блока,в който се намира процесния апартамент.СТЕ установява,че за проц.жилище са разпределяни стойности само за ТЕ за БГВ и сградна инсталация,като ТЕ за БГВ е отчетена служебно,въпреки наличието на две водомерни устройства за визуално ежемесечно отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ,тъй като през процесния период устройствата са били без метрологична годност,обстоятелство,констатирано чрез изготвени за целта протоколи,сведени до знанието на собственика.Вещото лице посочва,че водомерните устройства са демонтирани след исковия период-на 01.02.21г.При служебното начисляване на ТЕ за БГВ същото е извършвано за 4 бр.лица,по 140 л/денонощие за лице.Разпределението и начисляването на ТЕ е извършвано съобразно изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007г.за топлоснабдяването.От доп.заключение на СТЕ от 17.03.22г.е видно,че монтираните две водомерни устройства в апартамента са произведени през 2013г.,като през процесния период не са били узаконени,т.е.били са без стикер от лаборатория за одобрен тип и метрологична годност.Това е констатирано с приложени по делото два констативни протокола-протокол от 01.04.15г.,подписан за потребителя от Н. З.-лице от домакинството,и протокол от 07.03.16г.,също подписан от Н. З..В протокола от 01.04.2015г.е записан брой лица,обитаващ имота-4.Експертизата е дала в табличен вид разпределението на потребената ТЕ за БГВ и сградна инсталация по периоди.

По делото е изготвена и ССЕ от в.л.Ст.К.,който е работил на база установените от СТЕ стойности на ТЕ за процесния апартамент.

2

По делото е разпитан и свидетеля К. Л.,който посочва,че процесния апартамент е бил семейното жилище на Н. З. и съпругата му И. К. Т. ,но е нейна лична собственост.Двамата съпрузи не живеели заедно отдавна,от 2014г.,като в жилището останала да живее И. Т. с двете деца.Н. имал ключ от апартамента на съпругата си и ходел да си вижда децата,но от 2014г.нямал нищо общо с апартамента.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че с оглед безспорния факт,че И. К. Т. е собственик на процесния апартамент в сграда,която е топлоснабдена,то следва да се приеме,че тя има качеството „потребител“ по силата на закона-чл.153 от ЗЕ.От приетата СТЕ се установява,че за процесния период абонатната станция в сградата е функционирала,като в процесния апартамент е начислявана единствено ТЕ за подгряване,която обаче е начислявана служебно.

От заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице в съд.заседание е видно,че в имота са монтирани два водомера за БГВ,които са произведени през 2013г.,но и двата не са минали оценка за съответствие в държавен метрологичен контрол и не са узаконени,а от двата цитирани по-горе констативни протокола се установява,че собственикът на имота е предупреден,че следва да ги узакони,за което му е даден и срок за изпълнение,но няма данни това предписание да е изпълнено.Не се приема възражението в жалбата,че протоколите били подписани не от собственика,а от Н. З.,тъй като от показанията на св.Л. е видно,че той е живял в жилището до 2014г.и продължава да го посещава,за да си вижда децата,има и ключ от него и очевидно може да се приеме за човек от домакинството,както е отбелязано в протоколите.Следователно,ответницата е била надлежно уведомена,че трябва да узакони водомерите.Не следва и да се изключват същите протоколи от доказателствата по делото,както смята жалбоподателката,на осн.чл.183 от ГПК,тъй като ищецът е представил същите в оригинал и първостепенният съд се е позовал на тях като на годни писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.69,ал.2,т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.за топлоснабдяването (отм,действала за част от исковия период),изразходеното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140л.на обитател за едно денонощие,когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,индивидуалните водомери за топла вода са повредени,имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.За останалата част от процесния период-от 24.03.2020г.до 30.04.2020г.е приложима Наредба № Е-РД-04-1/12.03.20г.,в сила от 24.03.20г.,с която обаче е дадена аналогична уредба на въпроса.

Настоящият съдебен състав счита,че в случая са налице предпоставките за начисляване на топлинна енергия за исковия период предвид липсата на узаконен водомер за топла вода в имота.Изначалната липса на метрологична проверка на водомерите означава,че не може да се установи дали те отчитат правилно потребената гореща вода,което се приравнява на повредени индивидуални водомери по смисъла на чл.69,ал.2,т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.за топлоснабдяването.

3

Що се отнася до възражението,че ищецът произволно определил броя на обитаващите апартамента лица,следва да се отбележи,че в констативния протокол от 01.04.2015г.е записан броят им-4 лица,без да е направено възражение от подписалия протокола Н. З.,при положение,че се твърди от ответницата,че именно той вече не живее в жилището.В показанията си св.Л. посочва,че в жилището живеят ответницата и двете й деца-т.е.3-ма души,но Н. З. често е посещавал апартамента,в който е живял преди 2014г.,имал е ключ от него,подписвал е констативните протоколи,при което е било логично да се заключи за проверяващите лица,че е член на домакинството.От представеният констативен протокол от 01.04.2015г.,подписан от Зефов се установява,че броят на ползващите топла вода е четирима потребители,колкото вероятно са били и преди напускането на жилището от Зефов.По делото не е представен подписан от ответницата документ,от който да е видно,че броят на обитателите е намален на трима за посочения период или друг документ,с който тя да е уведомила ищцовото дружество за промяната в броя на обитателите на жилището.Поради което правилно ищецът е начислил служебно количеството ТE за БГВ за 4 лица по 140 л/денонощие съобразно разпоредбата на чл.69,ал.2,т.2 от цитираната Наредба.

Съдът не е нарушил принципа на диспозитивното начало,като се е произнесъл по непредявен иск.Действително в исковата молба ищецът не е уточнил,че претендираната сума за доставена,но неплатена ТЕ е служебно начислена,но това възражение е наведено от ответницата още с писмения отговор и по него страните са имали възможност да ангажират доказателства,които са обсъдени от първостепенния съд.

Възражението,че съдът е игнорирал напълно ежемесечно записваните и отчитани показания на двата водомера е неоснователно,тъй като в настоящия случай това е без значение-ТЕ за БГВ е начислявана не по реалното потребление,а служебно по реда на чл.69,ал.2,т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.за топлоснабдяването ,тъй като отчетените данни от водомери,които не са минали метрологична проверка,не може да се считат за достоверни и точни.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд за основателността на претенциите и напълно ги споделя.Предвид изложеното въззивната инстанция счита,че атакуваното решение следва да се потвърди.

Жалбоподателят следва да бъде осъден с оглед изхода на делото да заплати на въззиваемото дружество и направените от него разноски пред втората инстанция.Те са за юрск.възнаграждение,доколкото въззиваемата страна е представлявана в настоящото производство от юрисконсулт,но съдът намира претендираният размер от 150лв.за завишен,поради което същият следва да се редуцира до размер от 100лв.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/07.01.2023г.,постановено по гр.д.№ 3542/21г.по 4 описа на ПдРС,4-ти гр.с.

ОСЪЖДА И. К. Т. ,ЕГН-**********,гр.Пловдив да заплати на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД,ЕИК-115016602,със седалище гр.Пловдив разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение в размер на 100(сто)лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5