Решение № 3962 от 02.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3962 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря ЮлиА. Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100511734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13283 от 28.07.2023 г. по гр.д. № 45681/2022 г. Софийски районен съд, 40 състав: Признал за установено по предявения от К. Б. К., ЕГН **********, срещу А. Д. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик въз основа на наследство, дарение от 20.12.2013 г. и покупко-продажба от 20.12.2013 г. на МАЗЕ, представляващо принадлежност към притежавания от него апартамент № 9 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „*******, разположен на втори етаж, с площ от 53 кв. м, което мазе е обозначено с лилав цвят на скица – извадка № 2 от изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, намираща се на л. 139, приподписА. от съдията – докладчик и представляваща неразделна част от съдебното решение, и осъдил ответника да предаде владението на посоченото мазе; Осъдил К. Б. К., ЕГН **********, да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата от 684.50 лв., представляваща увеличената стойност на процесното мазе, обозначено с лилав цвят на скица – извадка № 2 от изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, намираща се на л. 139, в резултат от 1 извършените в него подобрения от стрА. на ищеца в периода м. април 2021 г.

-м. юни 2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 361.42 лв. – разноски по делото за този иск, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 684.50 лв. до пълния предявен от 2 500 лв. На основание чл. 78 ГПК А. Д. П. е осъдена да заплати на К. Б. К. сумата от 1 400 лв. – разноски по първоначалния иск, и сумата от 435.72 лв. – разноски по насрещния иск.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата по първоначалния и ищца по насрещния иск А. Д. П., която го обжалва в частта, с която е уважен първоначалният иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за разликата над присъдените 684.50 лв. до 1 525 лв. и е отхвърлено възражението й за право на задържане, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че владението на въззивницата е недобросъвестно, вследствие на което присъдил по-нисък размер на обезщетението за подобренията в спорното мазе. Владението на ответницата – ищца по насрещния иск било добросъвестно, а съдът необосновано и в противоречие с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС приел обратното.

Районният съд не разгледал доказателствата, представени от първоначалната ответница – представения нотариален акт за нейния апартамент с принадлежащото му мазе, нито остА.лите доказателства и доводи.

Неправилна била преценката на съда, че представените от първоначалната ищца чертежи представляват архитектурни проекти на сградата.

Заключението на вещото лице Д. било необосновано, дадено без обосновка и въз основа на очевидно неверни фактически изводи, вътрешно противоречиво – напр. относно границата от изток. По делото било доказано, че ул. „Вл.

Поптомов“ понастоящем е ул. „Гладстон“ и е действаща улица (а не платен паркинг), ПИ с идентификатор ***, а паркингът бил ПИ с идентификатор *** – съседният на сградата частен имот. Всяка от страните твърдяла, че описанието в нейния нотариален акт отговаря на фактическите характеристики на спорното мазе – местонахождение, граници и др., установени по делото с остА.лите доказателства. Съдът не обсъдил описанията на спорното мазе в нотариалните актове на всяка стрА., обсъдил и взел предвид само описанието на мазето в акта на ищцата, без да разгледа и 2 вземе предвид описанието на мазето в акта на ответницата, като и двата нотариални акта имали еднаква установителна сила и тежест. Погрешен бил изводът, че тъй като предмет на делото е мазето, претендирано от ищцата, не следва да се изследва кое точно мазе принадлежи към апартамента на ответницата. По делото нямало установени факти, от които да следва фактически извод, че за ответницата е било видно към момента на влизането й във владение на спорното мазе, че мазето, във владение на което влиза (с отворена врата, без осветление и неползвано от години) е чужда собственост.

Т.е. липсвало установяване на факти, че ответницата не е могла да бъде добросъвестна при преценката й, че спорното мазе е нейното, защото именно то е принадлежащо към закупения от нея апартамент с оглед описанието в нотариалния акт за покупката. При доказателствена тежест за ищцата, същата не оборила презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС.

Това доказване според въззивницата следвало да включва и опровергаване от ищцата на нотариалния акт на ответницата. За ответницата били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 ЗС – правното й основание бил нотариалният акт от 18.01.2021 г., с описаното в него мазе при граници улица, стълбище и калкан. Нотариалният акт бил правно основание, годно да направи ответницата собственик на мазе в сградата с описание „улица, стълбище и калкан“, а спорното мазе отговаряло на това описание - то граничело с ул.

„Рачо Димчев“, с калкА. с имота с идентификатор ***, а за границата „стълбище“ отговарял на действителното положение, защото отвъд коридора на мазетата – срещу входа на това мазе, наистина било стълбището на сградата, водещо от кота 0.00 към подземното ниво на сградата, където са мазетата. Същевременно предписА.та от закона форма в нотариалния акт на ответницата не била опорочена в по-голяма степен от тази в нотариалния акт на ищцата. По делото се установило, че в нотариалния акт на ищцата има три грешки в описанието на мазето към апартамента на ищцата – грешна била границата „сем. Т.“ – нямало такова семейство; границата с ул. „Вл.

Поптомов“ (сега „Гладстон“) – това не била граница на сградата, нито на ПИ, в който е построена. Граница на ПИ и на сградата бил друг частен ПИ с идентификатор ***, а ул. „Гладстон“ била УПИ с идентификатор ***, видно от представените доказателства; Тези грешки били възпроизведени и в нотариалните актове на ищцата от 2013 г. От тези грешки ищцата следвало да черпи негативи, особено предвид доказаното по делото, 3 че спорното мазе не било затворено и стопанисвано от ищцата от много години. Грешките в акта за собственост на ищцата и факта, че ищцата не владеела спорното мазе преди завладяването му от ответницата били пречка да бъде опровергА. законовата презумпция по чл. 70, ал. 2 ЗС. Въз основа на това се налагали два правни извода: Първо, че ревандикационният иск е напълно недоказан, и второ, че владението на спорното мазе от ответницата било добросъвестно, защото ищцата не била оборила законовата презумпция и не опровергала нотариалния акт на ответницата, предвид грешките в нотариалния акт на ищцата и безстопанствеността на мазето към януари 2021 г. Неотносими били мотивите на съда кой и как е трябвало да предаде на ответницата владението на мазето към нейния апартамент при покупката през 2021 г. Неправилно съдът приел, че за добросъвестността нямат значение фактите, че спорното мазе било с отворена врата и в безстопанствено състояние дълго преди покупката. Липсата на признаци за наличие на друг стопанин на мазето, освен праводателя на ответницата, водел към извод за липса на основание за изключване на презумирА.та добросъвестност на ответницата към момента на влизане във владение на спорното мазе при покупката на апартамента през 2021 г. Към такъв извод водели и фактите, че ищцата не се обозначила като собственик и не била демонстрирала, че тя е собственик на мазето повече от две години – от въвеждане във владение на ответницата при покупката на 18.01.2021 г. до завеждането на делото през 2023 г. Тъй като владението на ответницата било добросъвестно, възражението й за задържане се явявало основателно и неправилно не било уважено от съда. Основателен се явявал и искът за подобренията в мазето, направени от ответницата, за целия им паричен размер от 1 525.11 лв., според приетата СТЕ на вещо лице Б.Т.. Неправилно районният съд приел и представените технически чертежи да представляват архитектурни проекти.

Те не били такива. Нямали такава правна стойност. Неоспорването на представените по делото чертежи не ги правело архитектурни проекти.

Преценката как се квалифицират правно документите била на съда и по съществото на спора. В случая ответницата не оспорила и не считала, че представените технически чертежи са неистинни и/или неавтентични, но това не ги правело архитектурни проекти. Не ги правело и официални документи, защото не били налице законовите изисквания да са такива, а преценката на СРС по чл. 179, ал. 1 ГПК била порочна. От скицата - приложение № 16 към 4 исковата молба се установявало къде е ъгълът на сградата откъм улиците „Рачо Димчев“ и „Уилям Гладстон“, а от забележката от 1981 г. в скицата приложение № 11 следвало, че това не е „основен план на сградата“, както твърдяла ищцата, а план за поставяне на тръби за централно отопление. А съгласно скицата от 15.07.1981 г. – приложение № 16 било видно, че според плА. на сградата тя е била планирА. да опира в/да граничи с ул. „Вл.

Поптомов“, но по неустановена по делото причина това не било направено.

Освен това налице било несъответствие между приетото от съда, че сградата е била построена през 1950 г., а документите, които квалифицирал като архитектурни планове, били от 1981 г., което опорочавало всички изводи на съда. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да се произнесе при точно прилагане на процесуалния и материалния закон. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.

80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната стрА. адвокатско възнаграждение за разликата над 600 лв.

Въззиваемата стрА. К. Б. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна стрА. и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалвА.та част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението за правилно в същите части по следните съображения:

С първоначалната искова молба съдът е бил сезиран с иск с правно 5 основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищцата е собственик и осъждане на ответницата да предаде владението на принадлежащото мазе към собствения на ищцата апартамент № 9 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „*******, мазето без посочена площ по акт за собственост и при посочени съседи: улица, коридор, сем. Т. и ул. „Вл.

Поптомов“.

Ищцата твърди, че е собственик на апартамент № 9 и принадлежащото към него мазе по наследствено правоприемство от своята майка Н. К., договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 58/2013 г., том ІІІ, рег.

№ 12091, д. № 398/2013 г. на нотариус с рег. № 340 на НК и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60/2013 г., том ІІІ, рег.

№ 12116, д. № 400/2013 г. на нотариус с рег. № 340 на НК. Поддържа, че първоначално собственик на имота била В.П.Г. (К.). Същата починала на 11.05.1976 г., като на 23.03.1976 г. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на съпруга си Ц.Ц.К. - дядо на ищцата по майчина линия.