Решение № 879 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110212788 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. Д. ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № 24-4332-013097 от 11.06.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против П. А. Д. ЕГН **********, предвид съставен му на 26.05.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA 1215099, за това, че на 26.05.2024 г., около 09.37 часа, в гр.София, по Околовръстен път управлява собствения специален автомобил „***“ с рег. № ***, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към бул.„Цариградско шосе“, като превозва товар /натоварен лек автомобил „***“ с маса 2 185 кг./ с маса надвишаваща с 485 кг. допустимата максимална маса на управлявания от него специален автомобил, отразена в свидетелството за регистрация /претоварен автомобил/, с което виновно нарушил чл.126 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и не представя /не носи/ свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /за нарушението на чл.126 от ЗДвП/, и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева /за нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/.

В частта на АУАН за обяснения и възражения е отразено „Имам възражения“. АУАН не е подписан от „нарушител“ – отразено е, че отказва да 1 го подпише, което е удостоверено с подпис на 1 свидетел.

.

Недоволен от НП и наложените с него санкции П. А. Д. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата са изложени следните твърдения и доводи: не е извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл.126 от ЗДвП; налице е липса на материална компетентност при издаване на АУАН и НП за твърдяното нарушение по чл.126 от ЗДвП, за каквото правомощия за извършване на проверки и издаване на съответния акт имат само длъжностни лица на Агенция „Митници“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; за описаното нарушение на чл.126 от ЗДвП е приложена несъответна некоректна санкционната разпоредба; наказващият орган е направил неточно и непълно описание на всички съставомерни обстоятелства на нарушението – не е посочена допустимата максимална маса на товарния автомобил; не е извършено измерване на масата на управляваното МПС.

С оглед на така посоченото се иска да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, обжалваното НП в частта, с която е наложена „глоба“ в размер на 500 лв. /т.е. за нарушение на чл.126 от ЗДвП/.

По делото са приложени справка от КАТ /картон на водача/ относно извършени от П. А. Д. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции и доказателства /заповеди/ относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

В съдебното заседание жалбоподателят П. А. Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. К., редовно призован.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата, счита, че от гласните и писмени доказателства по делото по безспорен начин се доказва от обективна и субективна страна извършеното административно нарушение. Пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.

При проведения разпит на актосъставителя Р. В., след като му е предявен АУАН на основание чл. 284 от НПК, същият заявява, че актът е съставен от него след като по време на извършената проверка от предоставените от водача на автомобила на Пътна помощ документи за същия и за превозвания натоварен на него лек автомобил, било установено, че 2 превозваният автомобил е с маса по – голяма от допустимата, която превозващият може да превозва, за което административно нарушение бил съставен АУАН, който водачът отказал да подпише, оспорвайки нарушението.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя В., които макар и кратки и без всички фактически подробности, са относими към предмета на доказване по делото и не показват тенденциозна насоченост във вреда на жалбоподателя, както и наличните по делото писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, относно наложените на П. А. Д. санкции за извършени от него във времето нарушения на ЗДвП, а също и по отношение компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали, преценени в тяхната съвкупност, намира за установено с необходимата категоричност, че на 26.05.2024 г., около 09.37 часа, П. А. Д. управлявал в гр.София, по Околовръстен път, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към бул.„Цариградско шосе“, собствения си специален автомобил „***“ с рег. № *** /автомобил на Пътна помощ/, с който превозвал натоварения на него лек автомобил „***“ с маса 2 185 кг. Това било видяно от изпълняващите служебните си задължения полицаи при О „ПП“-СДВР – Р. И.

В. и Г. Г. Г.Г.Х., които предприели действия по извършване на проверка на автомобила и водача. При проверката, от документите на превозващия специален автомобил „***“ с рег. № *** и на превозвания натоварен на него лек автомобил „***“, било установено, че масата на превозвания автомобил надвишава с 485 кг. допустимата максимална маса на превозващия управляван от П. А. Д. специален автомобил „***“, отразена в свидетелството за регистрация на същия, т.е. последният бил /претоварен автомобил/, което било преценено като нарушение на чл.126 от ЗДвП. Водачът П. А. Д. не носел и не представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС от съответната категория за специалния автомобил „***“, което било преценено като нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. За посочените 2 нарушения полицейски служител В. съставил на П. А. Д. АУАН, който последният отказал да подпише за „нарушител“, което обстоятелство било удостоверено с подписа на 1 свидетел - Г.Г.Х.. В частта на АУАН за обяснения и възражения било отразено „Имам възражения“. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Д. получил на 20.08.2024 г. и го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС на 21.08.2024 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, 3 подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, за която преценка съображенията на съда са следните:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които то е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл. 6 от ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно, т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо), и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като съдът приема, че не са допуснати в предсъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството.

Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл.189,ал.1 и ал.12 от ЗДвП, надлежно овластени, съгласно приложените по делото заповеди в тази връзка.

И АУАН, и НП са изготвени при спазване и на сроковете по чл.34 от ЗАНН, и на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - за форма и съдържание – описаните в тях две нарушения съдържат необходимите обективни фактически елементи и субективни такива от състава на всяко от посочените нарушения – както като словесно/текстово описание, така и като цифрова квалификация.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствата, приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава. Съдът е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на писмените и гласните доказателства по делото, които цени, че от обективна и от субективна страна жалбоподателят П. А. Д. е извършил така описаните нарушения на чл.126 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, за които е ангажирана административно наказателната му отговорност, като от субективна страна същите са извършени от него виновно – умишлено /Д. дори не оспорва нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/.

4

Чл.126 от ЗДвП гласи „При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация“.

Чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП гласи „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория“.

П. А. Д., като водач на собствения си специален автомобил „***“ с рег.

№ ***, в посоченото време и на посоченото място, съвсем съзнателно е превозвал товар - натоварен лек автомобил „***“ с маса 2 185 кг., която маса надвишавала с 485 кг. допустимата максимална маса на управлявания от него специален автомобил, отразена в свидетелството за регистрация, т.е. той напълно съзнателно е управлявал претоварен автомобил, с което виновно нарушил чл.126 от Закона за движението по пътищата. Обстоятелството, че в НП /и АУАН/ не е вписано какви са нормите, определени за конкретното превозващо средство, не се явява пречка той да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и не ограничава правото му на защита, тъй като допустимата максимална маса и на управлявания от него собствен специален автомобил, и масата на превозвания автомобил, са отразени в съответното за всеки от автомобилите свидетелството за регистрация. П. А. Д. не е носил и не е представил на извършилите проверката полицейски служители свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

За никое от двете така установени нарушения няма предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като всяко от тях разкрива типичната му степен на обществена опасност за съответния вид. От справката картон на водача П. А. Д. се констатират за него десетки регистрирани извършени нарушения на ЗДвП, за които са му налагани наказания.

За нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП административно наказващият орган е определил правилно съответното наказание на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 ЗДвП, което е глоба с фиксиран размер /чл.183,ал.1,т.1 - “Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“/ - а именно – наложил е наказание глоба в размер на 10 лева

За нарушението на чл.126 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 500 лева, на основание 5 чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда „Наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Санкционната разпоредба на чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на МПС в нарушение отклонение на изискванията за размери, маса или натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Издаването на този акт е регламентирано в чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП – „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“, респективно предвиденото в чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП наказание се отнася за нарушения на чл.139 от ЗДвП, свързани с изискванията към техническите характеристики на превозни средства - маса, размери и натоварване на ос, а не с нарушаване на правилото на чл.126 от ЗДвП, въвеждащо ограничението при превоз на товари, масата на натовареното МПС да не надвишава максимално допустимата маса. В първия случай се акцентира върху изискванията към превозните средства изначално, определени от МРРБ, които са закрепени в издадената от министъра Наредба №11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а във втория - до извършването на конкретен превоз, за което нарушение на чл.126 от ЗДвП няма предвидена специална административнонаказателна норма и респективно се прилага субсидиарната такава по чл.185 ЗДвП – „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“. Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е общата санкционна норма, която се явява съответна на нарушената в случая обща правна норма, тя предвижда по-ниско по размер наказание, поради което прилагането й не лишава нито лицето да разбере за какво е санкционирано, нито влошава неговото положение, тъй като на нарушителя се налага глоба в по-нисък размер от първоначално наложения. В настоящия случай съдът да разполага с правомощие да измени наказателното постановление в този смисъл.