Определение № 245 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Варна, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000187 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 4109/05.02.2026г. на „КАЛИПСО ДВ“ ООД- гр. София, ЕИК 103945556, подадена чрез адв. Д. Н. от САК, срещу определение № 5/05.01.2026г., постановено по т. д. № 679/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е прекратено производството по установителен иск, предявен от частния жалбоподател срещу „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК 204897617, за приемане за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане в полза на ответника от ищеца по изпълнителни дела № 2016807040569 и № 2017807040340 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ, район на действие ОС Варна, по които „Феникс ЗПЗ“ ЕООД се легитимира като кредитор на основание Договор за цесия от 01.03.2018г., сключен между „Кейрос“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, в качеството на цесионер, съгласно който „Кейрос“ ЕООД е прехвърлил на „Феникс ЗПЗ“ ЕООД вземане от „Калипсо ДВ“ ЕООД в размер на 206 764 лв., на основание чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес.

В жалбата се заявяват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от търсената защита по предявения отрицателен установителен иск, който според жалбоподателя следва да се квалифицира като такъв с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, 1 а не по чл. 439 ГПК. Сочи се, че искът не се основава на промяна на титулярството на установеното с изпълнителното основание вземане, а на липсата на такава промяна, тъй като е допусната грешка на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ чрез вписване на ответника като цесионер в Разпределението на постъпилите суми от 18.06.2018г. и удостоверение, издадено на 23.05.2019г.

Сочи се, че от тази грешка ответникът се е възползвал и е претендирал, че има вземане срещу ищеца, което му е прехвърлено с договор за цесия от 01.03.2018г.

Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Ответното дружество „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, представлявано от адв. Р. Х. от АК- Варна, е уведомено за образуваното производство, по което е постановено обжалваното определение по чл. 130 ГПК, в качеството на ответник по предявен иск от „Калипсо ДВ“ ЕООД с правно основание чл. 108 ЗС по гр. д. № 587/2024г. по описа на ВОС- по посоченото дело е бил представен препис от искова молба вх. № 31686/04.11.2025г. във връзка с искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Това дело е служебно известно на настоящия съдебен състав, тъй като е приложено по в. гр. д. № 184/2026г. по описа на Варненски апелативен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е представен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи. Сочи се, че между страните няма спор за съществуване на процесните парични вземания, респ. ответното дружество не претендира да е носител да подобни задължения от 2019г., когато същите са погасени в хода на производството по принудително изпълнение и са били прекратено посочените в исковата молба присъединени изпълнителни дела № № 2016807040569 и № 2017807040340 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ.

Твърди се, че ищецът няма признат от закона интерес от установяване на 2 титуляра на погасените вземания към минал момент- шест години преди завеждането на исковата молба, като действителната му цел е да преодолее безвъзвратно настъпилите преклузии за оспорване на приключила през 2019г. публична продан на недвижим имот и за обезсилване на влязлото в сила постановление за възлагане на имота на „Феникс ЗПЗ“ ЕООД. Направено е искане за присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.

Съставът на Апелативен съд- Варна, като обсъди съображенията и доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „КАЛИПСО ДВ“ ООД- гр. София, с която са предявени установителни искове срещу „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните: 1./ че документът „Разпределение на постъпили суми“, изготвен от ЧСИ Н.Д. по изпълнително дело № 2016807040569 и изпълнително дело № 2017807040340, е неистински;

2./ че издаденото от ЧСИ Н.Д. по същите изпълнителни дела удостоверение от 23.05.2019 г., представлява неистински документ, както и 3./ че не съществува вземане в размер на 206 764лв., посочено в неистинските документи, в полза на ответника от ищеца по изпълнителни дела № 2016807040569 и № 2017807040340 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ, район на действие ОС- Варна, според които документи „Феникс ЗПЗ“ ЕООД се легитимира като кредитор на основание Договор за цесия от 01.03.2018г., сключен между „Кейрос“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, в качеството на цесионер.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 5203/07.11.2025г., като на ищеца са дадени указания по чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК за обосноваване на правен интерес и за отстраняване на нередовности на исковата молба.

След постъпване на уточняваща молба вх. № 32994/14.11.2025г. от пълномощника на ищеца, в изпълнение на указанията по разпореждането, първоинстанционният съд е постановил определение № 1694/19.11.2025г., с 3 което е прекратено производството по първите два иска за установяване неистинност на документи, поради липса на правен интерес, на основание чл.

130 ГПК. Определението не е обжалвано.

След влизане в сила на първото прекратително определение е постановено второ определение № 5/054.01.2026г., с което е прекратено производството и по третия установителен иск, отново поради липса на правен интерес, като правилността на това определение е предмет на настоящото частно въззивно производство.

За да прекрати производството и по третия отрицателен установителен иск окръжният съд е приел, че промяната в титулярството на вземането е без значение за длъжника, който съхранява всички свои защитни възражения и може да ги противопоставя на всеки фактически приносител на изпълнителния лист, а предвиденото в чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД правило осигурява погасителния ефект на изпълнението на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на нищожност на цесията. Съобразено е също, че правен интерес от заявеното от ищеца оспорването на правоприемство на лице, легитимирало се с издаден изпълнителен лист в полза на праводателя си, не рефлектира върху дължимостта на самото вземане. Посочена е относима практика на касационната инстанция - Решение № 50069 от 3.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1470/2022 г., II т. о., ТК, Решение №50128/20.03.2024 по дело №1106/202г. на ВКС , ІV г. о., решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. 2530/17 г., ВКС, I ТО.

Определението е правилно.

Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за всички искове, и най- вече за установителните такива предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.

Изявленията в исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, както и в уточняващата молба, с които пълномощникът на „КАЛИПСО ДВ“ ООД- гр. София цели да обоснове правен интерес, са в смисъл, че ищецът не дължи сумата 206 764лв. на „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД, а на „КЕЙРОС“ ЕООД, който е взискател по изп. дело № 2016807040569, присъединено по № 2017807040340, двете дела по описа на 4

ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ и това дружество не е прехвърляло вземането си на „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД с договор за цесия от 01.03.2018г.

Отрицателният установителен иск за сумата 206 764лв. е съединен с установителни искове за неистинност на документи, съставляващи Разпределение на суми от продажба на недвижим имот, влязло в сила на 02.12.2019г., и удостоверение от 23.05.2019г., в които е посочено съществуване на вземане в общ размер на 334 048.37 лв. (206 764лв.+ 127 284.37 лв.) в полза на ответника „Феникс ЗПЗ“ ЕООД от ищеца „Калипсо ДВ“ ООД по присъединени изп. дело № 2016807040569 и изп. дело № 2017807040340 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ, район на действие ОС- Варна, според които „Феникс ЗПЗ“ ЕООД се легитимира като кредитор и по двете изпълнителни дела на основание два договора за цесия (от 01.03.2019г. и от 02.03.2019г.), сключени между „Кейрос“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, в качеството на цесионер.

При тези твърдения първоинстанционният съд логично е извършил преценка за допустимост на отрицателния установителен иск в единствената, изводима от съдържанието на изявленията на ищеца хипотеза, а именно, че се оспорва промяна на титуляра по изпълнителното основание без да се засяга по никакъв начин съществуването на изпълняемото право, удостоверено с представен на ЧСИ изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 2017807040340, присъединено към изп. дело № 2016807040569, двете по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ .

Ищецът не релевира никакви обстоятелства във връзка с развитието на изпълнителното производство за периода след м. 05.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, а всички твърдения се отнасят за минал период.

Ако се възприемат твърденията на ответника „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, че вземанията са били погасени още през 2019г. чрез събирането им по принудителен ред в рамките на изпълнителното производство, то дори и да се докажат сочените от ищеца факти и обстоятелства за липса на частно правоприемство между „Кейрос“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, като цедент, по договор за цесия, конкретно за сумата 206 764лв., представляваща част от вземането по присъединените изпълнителни дела на взискателя „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, по силата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, само 5

„Кейрос“ ЕООД би имал право на иск срещу „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, основан на неоснователно обогатяване, респ. „Калипсо ДВ“ ООД не може да се третира като длъжник по изпълнителните листи за това паричното задължението, тъй като то е погасено чрез събирането му по принудителен ред в рамките на изпълнителното производство по силата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, без значение дали е платено на привиден частен правоприемник на взискателя по изпълнителния титул.

Само липсата на изпълняемо право би отнела материалноправната основа на принудителното изпълнение. Твърденията за участие на привиден цесионер в изпълнителния процес не са годни да отрекат нито изпълнителните основания, въз основа на които са образувани изпълнителните дела по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 в КЧСИ, нито удостовереното с тях изпълняемото право, което вероятно в случая вече е реализирано в рамките на производство за принудително изпълнение, в какъвто смисъл са твърденията на дружеството, посочено като ответник по отрицателния установителен иск.

След като участието в изпълнителния процес на привиден правоприемник на надлежно легитимирания взискател не засяга материалната законосъобразност на принудителното изпълнение длъжникът няма признат от закона интерес да установи по съдебен ред липсата на частно правоприемство.

Конкретно, по отношение на правния интерес във връзка с целта на ищеца да се отрече материалноправната основа на проведената публична продан през 2019г., съдебният състав съобрази следното: