Решение № 1539 от 30.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2226/2026
- Вид
- Решение № 1539
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 2, ал. 1 · Закон за подземните богатства
- чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1539 гр. София, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202226 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВЕГА – 3“ ЕООД, ЕИК 112505036 , със седалище и адрес на управление: гр. Септември, п.к. 4490, ул. „Княз Борис I“ № 78, представлявано от управителя Спаска Тодорова Рачева, срещу Наказателно постановление № Е-НП-25/19.12.2025 г ., издадено от Красимир Великов Ненов – заместник-министър на енергетиката, с което на дружеството, на основание § 5, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.
С наказателното постановление е прието, че „ВЕГА – 3“ ЕООД, в качеството си на концесионер по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област Пазарджик, не е внесло в законоустановения срок първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., която е следвало да бъде внесена до 30.04.2025 г. Сумата, представляваща първа тримесечна част от годишната вноска, е в размер на 19 980 лева и е внесена на 12.05.2025 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба моли за неговата 1 отмяна като незаконосъобразно. Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата и последващо депозираната писмена защита се излагат доводи за противоконституционност на § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.; поддържа се, че съдът следва да сезира Конституционния съд; твърди се, че е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол; релевира се възражение за ненадлежно предявяване и връчване на АУАН; поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени дата и място на нарушението; твърди се разминаване между описанието на нарушението в АУАН и в НП; алтернативно се иска приложение на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВЕГА – 3“ ЕООД, редовно призован, не се представлява от законния си представител. За дружеството се явяват адв. В. А. Б. и адв. П. В. И., редовно упълномощени. Същите поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено. В хода на съдебното следствие заявяват, че нямат искания по доказателствата. В писмена защита доразвиват съображенията си за отмяна на НП, включително възраженията за противоконституционност на приложимата законова разпоредба и за маловажност на случая.
Въззиваемата страна – заместник-министърът на енергетиката, редовно уведомена, се представлява от Даниела Занева – държавен инспектор с юридическо образование, с представено пълномощно. Същата оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „ВЕГА – 3“ ЕООД, ЕИК 112505036, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Княз Борис I“ № 78, е търговско дружество, представлявано от управителя Спаска Тодорова Рачева.
На 11.08.2015 г. между Министерския съвет на Република България, като концедент, и „ВЕГА – 3“ ЕООД, като концесионер, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област Пазарджик. Договорът е влязъл в сила на 17.08.2015 г.
Към 31.12.2024 г. концесионният договор е бил в сила. С оглед това „ВЕГА – 3“ ЕООД е попадало в кръга на задължените лица по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., доколкото посочената разпоредба обхваща концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31.12.2024 г. концесионните договори са влезли в сила.
2
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. тези концесионери заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Съгласно § 5, ал. 2, т. 1 от същата разпоредба годишната вноска се заплаща на четири равни тримесечни части, като за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. съответната част следва да се внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. За първото тримесечие на 2025 г. този срок е изтекъл на 30.04.2025 г.
От представените по делото отчети за дължимо концесионно плащане за добив на подземни богатства за 2024 г., съставени от „ВЕГА – 3“ ЕООД и подадени до Министерството на енергетиката, както и от извършената от министерството справка, се установява, че годишната вноска по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. е в размер на 79 920 лв., поради което всяка една от четирите равни тримесечни части е в размер на 19 980 лв.
На 17.07.2025 г., в изпълнение на Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката, длъжностни лица от Министерството на енергетиката извършили проверка по банковите сметки на Министерството на енергетиката за постъпили плащания по § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. В резултат на проверката била изготвена справка-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката № Е-93-00-931/17.07.2025 г.
При проверката било установено, че „ВЕГА – 3“ ЕООД не е внесло първата тримесечна част от годишната вноска по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в законоустановения срок до 30.04.2025 г., а е извършило плащане на сумата от 19 980 лева на 12.05.2025 г. Поради забавеното плащане е начислена и лихва за забава в размер на 86,25 лева, която е заплатена от дружеството на 21.07.2025 г.
За констатираното нарушение на 23.07.2025 г. А. К. З. – оправомощено лице със Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката, на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при Министерството на енергетиката, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 33/23.07.2025 г. срещу „ВЕГА – 3“ ЕООД.
При съставянето и предявяването на АУАН от името на дружеството е посочено възражение с искане за приложение на чл. 28 ЗАНН. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили други писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН заместник-министърът на енергетиката Красимир Великов Ненов издал Наказателно постановление № Е-НП-25/19.12.2025 г., с което на „ВЕГА – 3“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на § 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., на основание § 5, ал. 9 от същия закон.
3
Наказателното постановление е връчено на 21.01.2026 г., като срещу него е подадена жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – в т.ч. процесното наказателно постановление, АУАН № 33/23.07.2025 г., заповедите за оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, договора за концесия от 11.08.2015 г., отчетите за дължимо концесионно плащане за 2024 г., справката-извлечение от счетоводните книги на Министерството на енергетиката № Е-93-00-931/17.07.2025 г., платежните документи за внесената сума от 19 980 лева и за платената лихва, пълномощните, писмените бележки на въззиваемата страна, писмената защита на жалбоподателя и останалите материали от административнонаказателната преписка.
Съдът кредитира писмените доказателства като относими към предмета на доказване, взаимно допълващи се и непротиворечиви в релевантната им част. От тях се установяват както качеството на дружеството като концесионер по влязъл в сила концесионен договор към 31.12.2024 г., така и размерът на дължимата годишна вноска, размерът на първата тримесечна част, законоустановеният срок за нейното внасяне и фактът на извършеното плащане след изтичането на този срок. В хода на съдебното следствие е разпитан и актосъставителят А. К. З., който заявява, че Министерството на енергетиката е изготвило справка, от която е видно, че на 12.05.2025 г. „ВЕГА – 3“ ЕООД е внесло със забава 1/4 от вноската, като именно за внесена със забава вноска е съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази им част, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото – справката-извлечение, платежните документи и съдържанието на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Съгласно § 5, ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. актовете за установяване на нарушения по този параграф се съставят от длъжностни лица на Министерството на енергетиката, а наказателните 4 постановления се издават от министъра на енергетиката или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от заместникминистър на енергетиката, оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по § 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Поради това не е налице порок, свързан с компетентността на актосъставителя или на административнонаказващия орган.
Съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.
АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, като в тях са посочени нарушителят, нарушената правна норма, санкционната норма, фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, размерът на дължимата тримесечна част, срокът за плащането
, датата на фактическото плащане, както и доказателствата, на които се основават констатациите на административнонаказващия орган.
По същество разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. въвежда задължение за концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства, чиито концесионни договори са влезли в сила към 31.12.2024 г., да заплатят годишна вноска за 2025 г. Съгласно § 5, ал. 2 тази вноска се заплаща на четири равни тримесечни части. Съгласно § 5, ал. 2, т. 1 вноските за първо, второ и трето тримесечие се заплащат в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Съгласно § 5, ал. 9 концесионер по ал. 1, който не внесе в срок тримесечна част от вноската по ал.
2, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 60 000 лв.
В конкретния случай е безспорно установено, че „ВЕГА – 3“ ЕООД е концесионер по влязъл в сила концесионен договор към 31.12.2024 г.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d618ec4-241a-4692-9e20-bc22cc782328