Решение № 985 от 28.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110203269 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Д. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-004269 от 13.11.2020 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.37, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, на въззивника са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв и административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок един месец.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.08.2020 г. около 16.00 ч. свид. Д. Д. вървяла по южния тротоар на бул.

„*“ в посока от сградата на Община Варна към храм „Св. Успение Богородично“ и докато 1 пресичала на пешеходната пътека при пресечката с ул. „Драгоман“, въззивникът С. С., като водач на таксиметров л. а. „Дачия Логан“, рег.№*, предприел завой надясно от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Драгоман“, без да изчака свид. Д. Д. да довърши преминаването по пешеходната пътека, при което тя усетила удар от автомобила в глезена на десния си крак и рязко отскочила към отсрещния тротоар, а след това се обърнала на висок тон към въззивника, който спрял малко след пешеходната пътека. Последвала кратка разправия помежду им, при която свид. Д. Д. казала на въззивника, че е била ударена, но непосредствено след това, тя си тръгнала, при което и въззивника сторил същото.

По-късно в същия ден, свид. Д. Д. започнала да усеща болка в глезена си и посетила Спешен център при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била установена контузия на външния глезен на дясната глезенна става, а на 21.08.2020 г., след преглед в Отделение „Съдебна медицина“ при същото здравно заведение на свид. Д. Д. било издадено Медицинско удостоверение №794/2020 г., съдържащо констатация за установени умерено изразен оток и палпаторна болезненост в областта под външния глезен на дясната глезенна става, както и болезнена задностранична повърхност на дясна подбедрица в долните две трети и заключение, сочещо, травматичното увреждане да е получено в резултат от удар с или върху твърд предмет, включително по указаните от освидетелстваната време и начин, както и че същото е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 21.08.2020 г. свид. Д. Д. подала до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, жалба рег.№819-000-39432 за случилото се с приложени копие от лист за преглед в спешно отделение от 19.08.2020 г. и от Медицинско удостоверение №794/2020 г. В хода на образуваната проверка въззивникът декларирал, че той е управлявал л. а. „Дачия Логан“, рег.№* на 19.08.2020 г. към 16.00 часа и дал писмени обяснения, в които заявил, че не настъпвал удар на пешеходец на съответната дата при маневрата за завиване от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Драгоман“.

При тези данни свид. Д. Д. съставил спрямо въззивника АУАН №261996 от 04.09.2020 г. за нарушения по чл.37, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, в който отразил, че „на 21.08.2020 г. около 16.00 ч., в гр. Варна, по бул. „Мария Луиза“, посока Община Варна, въззивникът С. С. управлявал л. а. „Дачия Логан“, рег.№*, като на кръстовище с ул. „Драгоман“ при завой надясно, не пропуска пресичащият пешеходец на обозначена пешеходна пътека М8.1 от ЗДвП от ляво на дясно Д. Д. и същата получава контузия на дясна глезенна става, установено след предоставено Медицинско удостоверение №794/2020 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“, както и че водачът не изпълнява задължението да съответните служби на МВР.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП и наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок три месеца за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП. НП било надлежно връчено на въззивника на 08.08.2022 г.

2

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на свид. Д. Д., така и от приобщените документи – НП №20-081900469 от 13.11.2020 г., АУАН №261996 от 04.09.2020 г., жалба 819-000-39432 от 21.08.2020 г., лист за преглед на пациент от 19.08.2020 г., медицинско удостоверение №794 от 2020 г. , обяснение от 04.09.2020 г. , декларация от 01.09.2020 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1212 от 19.08.2020 г., справка нарушител-водач, заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед 8121з-825 от 19.07.2019 г. Свидетелят Д. Д. е непосредствен участник в произшествието и пряк очевидец на поведението на въззивника С. С. като водач на МПС, който не я е пропуснал при преминаване през съответната пешеходна пътека и в резултат на това е последвало съприкосновение на управляваното от него превозното средство с крака на свидетеля Д. Д., чиито твърдения се подкрепят категорично и от приобщените документи - жалба рег.№819-000-39432 от 21.08.2020 г., лист за преглед на пациент от 19.08.2020 г. и медицинско удостоверение №794 от 2020 г. , удостоверяващи констатираната в същия ден контузия на дясна глезенна става. Наред с това, въззивникът по същество не оспорва твърдението, че конфликтната ситуация със свид. Д. Д. е възникнала именно при нейното преминаване през пешеходната пътека, през която той е предприемал десен завой. Показанията на пътувалата в управлявания от въззивника автомобил свид. М.

Д. не са в състояние да опровергаят твърденията на свид. Д. Д., тъй като свид. М. Д. е била пътник, при това на задната седалка в превозното средство и не е наблюдавала съсредоточено непосредствената пътна обстановка и е възприела жената на кръстовището, едва когато тя е влязла в пререкание с въззивника, без да има конкретни възприятия за случилото се преди това. Свидетелите Д. Д. и Г. П., като актосъставител и свидетел по съставяне на акта, не са възприели конкретния механизъм на настъпване на произшествието, нито техните показания съдържат данни за установени обстоятелства по начина на неговото причиняване.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В частта относно твърдяното нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП, при съставяне на 3 процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения, състоящи се в напълно несъответстващо на описаната фактическа обстановка, посочване на нарушената императивна норма, при което въззивникът е поставен в невъзможност да разбере, какво нарушение всъщност, му се вменява.

Съдържащото се в обстоятелствената част описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, сочи настъпило ПТП с пострадал участник, поради неспазване на правилото за предимство по чл.119, ал.1 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС да пропускане стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, но противно на това, в процесните АУАН и НП е отразено, че с описаните действия е осъществено неизпълнение на напълно различно задължение по чл.37, ал.2 ЗДвП. При това, в НП нарушената законова разпоредба е не само цифрово отразена, но е и текстово описано, че с описаното поведение деецът „не пропуска пътно превозно средство, движещо се по пътя, който деецът напуска, за да навлезе в крайпътна територия“. При такова пълно несъответствие между описаните фактически констатации и твърдяната като нарушена императивна норма, санкционираното лице определено е лишено от възможността да разбере, в какво нарушение е обвинен. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в частта относно твърдяното нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП.

Други нарушения на процесуални изисквания в АУАН и в НП не са налице.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество, описаните в НП фактически обстоятелства за осъществено от въззивника неизпълнение на задължението за пропускане на преминаващата по означена пешеходна пътека свид. Д. Д. и настъпилото в следствие на това ПТП с причинено на същата леко телесно увреждане, съдът счита за правилно установени и доказани чрез показанията на свид. Д. Д. и напълно съответстващите им приобщени документи - жалба рег.№819-000-39432 от 21.08.2020 г., лист за преглед на пациент от 19.08.2020 г. и медицинско удостоверение №794 от 2020 г.

Въпреки това, доколкото с така приетата за установена фактическа обстановка, определено не е осъществен състава на твърдяното и изрично формулирано В НП нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в „непропускане на ППС, движещо се по пътя, който водачът напуска, за да навлезе в крайпътна територия“, същото се явява недоказано, при което, в частта за съответното нарушение НП подлежи на отмяна и като материално-правно неправилно и незаконосъобразно.

Нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП задължава водачът на ППС, което е участник в ПТП с пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР, а от приобщените доказателства се установява, че непосредствено след произшествието, последвала кратка разправия между пострадалата свид. Д. Д. и въззивника, при която тя му казала, че била ударена от неговия автомобил, но скоро след това си тръгнала, което сторил 4 и въззивникът. При тези данни, съдът приема, че въззивникът действително не е изпълнил задължението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП с пострадало лице, но същевременно, конкретната фактическа обстановка, сочеща от една страна – липса на видими външнопроявени признаци за сериозност на причинената травма, както и факта, че обективните констатации сочат също една от найлеките форми на телесно увреждане, а от друга страна – факта, че пострадалото лице самостоятелно и първо измежду двамата участника, е напуснало произшествието, сочи данни за маловажност на съответното нарушение по смисъла на чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 ЗАНН. При тази констатация съдът намира, че в частта относно твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, оспореното НП следва да бъде отменено като въззивникът бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0819-004269 от 13.11.2020 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, в частта, с която, за нарушение по чл.37, ал.2 ЗДвП, на С. Д. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.