Решение № 425 от 14.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пазарджик, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200809 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. Т. С. от с.Д., обл. П., депозирана чрез адв.В. С. от АК- Пловдив, против Заповед за задържане на лице с рег.

№1818зз-232/23.05.2025г., издадена от Д. Г. Б.- мл.инспектор в група ППД при РУ- Пазарджик, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУПазарджик.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Жалбоподателят намира, че в същата липсва формулировка на правната квалификация на деянието, което се твърди, че е извършено, както и подробно описание на фактическата обстановка, съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗМВР. Счита, че заповедта не съответства на целите на закона, доколкото наложената с нея мярка се явява несъразмерна с оглед ограничаване правата на задържания. При тези възражения прави искане за отмяна на обжалваната заповед с присъждане на направените разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си, с която поддържат жалбата по изложените в нея съображения, доразвити от адв.С. в хода на устните състезания. Същата пледира за отмяна на заповедта и претендира присъждане на сторените разноски.

1

Ответникът по жалбата- Д. Г. Б.- мл.инспектор в група ППД при РУПазарджик, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата и моли обжалваната заповед да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата срещу заповедта е депозирана от задържаното лице чрез пълномощника му адв.С. н а 05.06.2025г. в РС- Пазарджик /чрез електронен подпис/, т.е. в законоустановения 14-днеевен срок, от процесуално легитимиран субект, срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От представените по делото документи по административнонаказателната преписка във връзка с издаване на заповедта и от събраните в съдебно заседание писмени и гласни доказателства се установява, че по време на регулярно дежурство на 23.05.2025г,. около 11:45ч., в ОДЧ при РУ- Пазарджик бил получени сигнали от св.С. С. и св.Г. С. за нарушаване от страна на жалбоподателя на Решение №44/16.01.23г. на РСПазарджик, постановено по гр.д. №2374/20г., изразяващо се в поставяне в с.Д., обл.П., на ул.Т. на метална мрежа с колчета и паркиране на лек автомобил *** рег. № **** по начин, възпрепятстващ достъпа на хора и автомобили по ул. Т., в т.ч. и до имот с адмиkrстративен №43а-43б, стопанисват от св.С.. На място била изпратена дежурна оперативна група /ДОГ/ при РУ- Пазарджик в съставсв.Е. Д.- дежурен инспектор по криминална линия, С. Г.- разследващ полицай и св.И. З.- специалист технически помощник. До пристигането на ДОГ местопроизшествието било запазено от полицейските служители при РУПазарджик- Д. Б. и А. Ч.. Разследващият полицай извършила оглед, при който се установило, че част от оградната мрежа на имот, находящ се на ул. ***** № **, била изнесена и закрепена посредством арматурни железа в посока към ул.

Т., на отС.ие от 30 см до оградата на разположения от другата страна на улицата имот. Зад поставената по посочения начин мрежа, диагонално на ул.

Т., бил паркиран лек автомобил *** рег. № ****, чиято задна дясна част се намирала на отС.ие от 50 см до оградата на разположения от другата страна на улицата имот. По време на огледа св.И. З. изготвил фотоси, като по този начин били фиксирани разположението на мрежата и автомобила. С изготвянето на протокола за оглед на МП, на основание чл.356 ал.3 от НПК, било образувано бързо производство №515/25г. по описа на РУ- Пазарджик за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

На място, по време на извършване на процесуално-следствените действия присъствали жалбоподателят и свидетелите Г. С. /собственик на 2 недвижимият имот в с.Д. ул. Т. №**, достъпът до който бил възпрепятстван/ и св.С. С. /собственик на съседен имот в с.Д. ул. Т. №43а/. Те представили на полицейските служители Решение №44/16.01.23г. на РС- Пазарджик, постановено по гр.д. №2374/20г., с което жалбоподателят бил осъден да преустанови действията си по създаване на пречки /паркиране на собственото си МПС, поставяне на траверси, ремарке, мрежа, дограма и др./ за свободно преминаване на хора и автомобили по улица с о.т. 43а-43б в кв.27 по плана на с.Д. обл.Пазарджик. След като било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и мрежите са поставени от него полицейските служители го помолили да ги премести, но той категорично отказал, настоявайки, че ограденото място всъщност е част от неговия недвижим имот.

По повод установеното полицейският служител Д. Б. съставил Заповед за задържане на лице рег.№1818зз-232/23.05.2025г., с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР жалбоподателят бил задържан, считано от 13:00ч. за срок до 24 часа, за това, че на 23.05.2025г. в с.Д. обл.Пазарджик нарушил Решение №44/16.01.23г. на РС- Пазарджик, като паркирал лек автомобил *** рег. № **** и поставил мрежа, разпъната на метални пръчки, образуваща ограда, като по този начин съзнателно пречил на свободното преминаване на хора и автомобили по улицата. Заповедта, била връчена на жалбоподателя при отказ, удостоверен с подписа на свидетел- полицейският служител А. Ч.. Във връзка с така издадената заповед за задържане на жалбоподателя била предоставена и Декларация за правата на задържаното лице, която той отказал да попълни, като това обстоятелство било удостоверено от св.Е. Д.. Впоследствие, в заповедта било отразено и това, че задържаното лице е освободено в 21:45 часа на 23.05.2025г.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото полицейски служители- свидетелите Е. Д. и И. З., доколкото не възникнаха съмнения за проявена от тяхна страна заинтересованост и предубеденост, породена от служебното им качеството и колегиалните им отношения с ответника. От показанията на тези свидетели еднопосочно се установява, че жалбоподателят осуетил /тотално предотвратил възможността решението да бъде изпълнено по какъвто и да е начин/ изпълнението на съдебното решение, като поставяйки мрежа и собствения си лек автомобил по горепосочения начин, е продължил да препятства свободното преминаване на хора и автомобили по ул. Т.. Споделеното от тези свидетели по делото съответства изцяло и на заявеното от св.Г. С. и св.С. С.. Съдът дава вяра на техните показания, въпреки обстоятелството, че отношенията им с жалбоподателя били влошени именно по повод спора им във връзка с узаконяването на ул. Т. през 2014г. и заведеното от техните сродници гражданско дело, по което било постановено процесното Решение №44/16.01.23г. на РС- Пазарджик. Това е така, тъй като заявеното от тези двама свидетели кореспондира напълно със съдържанието на приетия по делото като писмено доказателство протокол за оглед на МП, ведно с фотоалбум към него, където подробно е описан начинът, по който са били разположени поставените от жалбоподателя мрежа и 3 автомобил. В същия конкретно е посочено, че задна дясна част на автомобила на жалбоподателя се намирала на отС.ие от 50 см до оградата на разположения от другата страна на улицата имот, а оградната мрежа- на 30 см от същия.

Доказано е също така, че жалбоподателят е бил запознат с процесното осъдително решение, на 02.05.2023г., когато лично е получил съобщение за изготвянето му, ведно с препис от същото. В този смисъл той е бил наясно с това, че е осъден да преустанови всякакви действия по създаване на пречки /паркиране на собственото си МПС, поставяне на траверси, ремарке, мрежа, дограма и др./ за свободно преминаване на хора и автомобили по ул. Т..

Предвид изложеното към 23.05.2025г., когато била издадена атакуваната заповед, е имало данни за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК. И тук е моментът да се посочи, че Задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

За прилагане на нормата е достатъчно наличиет о на данни за извършено от задържаното лице престъпление, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на същото. Понятията "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207 ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1 т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление. За целите на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, което в случая е било наложително при установеното от полицейските служители на място. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. В този смисъл събраните по делото доказателства, които бяха вече коментирани, като обем и съдържание покриват тези критерии за данни, които дават основание и право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Затова и съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая изначално не са били налице данни за извършено престъпление от страна на неговия доверител, както и че същото не е било надлежно квалифицирано, доколкото в атакуваната заповед конкретно е посочено, че се касае за данни за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

4

В същото време анализът на нормата на чл.72 от ЗМВР сочи, че при упражняване на тези свои правомощия полицейският орган разполага с оперативна самостоятелност, като му е предоставена възможност при наличие на някоя от изброените хипотези в разпоредбата по своя преценка да задържи лице. Извършената такава от страна на издателя на атакуваната заповед е била правилна предвид установеното от него при пристигане на местопроизшествието, което беше доказано и по настоящото дело. В този смисъл установено беше в хода на проведеното съдебно следствие, че полицейският орган е разполагал с данни за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК, в което евентуално участие имал жалбоподателят, като същите са били обективирани както в изготвената от св.Е. Д. докладна записка, приобщена по делото като писмено доказателства, така и в мотивите на обжалвания административен акт. Дали наличните по делото доказателства са достатъчни, за да обосноват привличането на задържаното лице в качеството на обвиняем, не представлява въпрос, подлежащ на обсъждане в настоящото съдебно производство, поради което излагане на доводи в тази насока няма не се дължат.

По-нататък, при осъществяване проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл.168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл.146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение №6213/23.04.2019г. по адм.д. №13768/2017г. на ВАС.

Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.