Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 27.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
1853/2020
Подписан
27.11.2020
В сила
27.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 234

27.11.2020г.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя

Белева

2.Мл.с.Александър Муртев при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1853 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. и е образувано по въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, с която се обжалва Решение

№ 58 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 736 по описа на Районен съд – Карнобат за 2019 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу И.П.М. положителни установителни искове за сумата от 826, 34 лв. представляваща договорна лихва за периода от 5.2.2018 г. до 5.7.2020 г. и сумата от 225,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2018г. до 05.03.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в РС – Карнобат, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 214 от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. № 300 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата от 826, 34 лв. представляваща договорна лихва за периода от 5.2.2018 г. до 5.7.2020 г. и сумата от 275,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2018г. до 20.06.2019г. – датата на подаване на исковата молба в РС – Карнобат, които вземания по рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от дата 27.07.2017 г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр. София и Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София са цедирани в полза на Агенция за събиране на вземания гр. София.

Обжалваното решение се атакува и в частта, в която е обявена недействителността на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 1*******, оторизационен код а 4***** от 21.12.2017 г.

В частта, в която РС – Карнобат е отхвърлил предявения по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск за приемане на установено по отношение на И.П.М., че същият му дължи сумата от 1957,96 лв. представляваща главница за периода 05.02.2018г. до 05.07.2020г. по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 1******* от 21.12.2017г., както и законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в РС – Карнобат – 05.03.2019г. до окончателното й изплащане за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 214 от 07.03.2019г. по ч.гр.д. № 300/2019г. по описа на РС – Карнобат, както и в частта, в която е бил уважен предявения от АСВ срещу И.П.М. при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 1957,96 лв., представляваща главница по сключен между И.П.М. и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр. София, договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 1******* оторизационен код а 4***** от 21.12.2017г., което вземане по рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от дата 27.07.2017г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр. София и АСВ гр. София, е цедирано в полза на АСВ, ведно със законната лихва върху същата сума, начиная от датата на подаването на исковата молба в РС – Карнобат – 20.06.2019г. до окончателното й изплащане, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, по силата на което да бъдат уважени така предявените установителни, а при условията на евентуалност и осъдителни искове.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се подробни съображения, че неправилно районния съд е приел, че ответникът не е уведомен за цесията на задълженията му по договор за кредит № CREX-1******* от дата 21.12.2017г., преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и че процесния договор е недействителен. В тази връзка се сочи, че е налице упълномощаване за извършване на самото действие, а по делото е представено пълномощно от законния представител на цедента – кредитор, с което цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането.

Сочи, че съобщаването не е лично непрехвърлимо право, като няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на цесионера. В подкрепа на правото на цесионера да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост цитира съдебна практика. Твърди, че на ответника са изпратени 3 бр. уведомления за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД от името на “БНП

Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в различен период от време на посочения в процесния договор адрес на ответника, в които на ответника е било съобщено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. По отношение на правото на кредитора да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост цитира съдебна практика. С оглед изложеното и съгласно чл.9 от Условията по договора за кредит, счита, че уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост е получено от ответника на 30.10.2018г. преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. В допълнение сочи, че заверени копия от изпращаните уведомления са били представени с исковата молба и връчени на особения представител на ответника на осн. чл.47, ал.5 ГПК, поради което по силата на законоустановената фикция същият е вече уведомен за цедиране на вземането и предсрочната изискуемост на задълженията му и с исковата молба.

В подкрепа на извода, че особения представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получава уведомления цитира съдебна практика.

Твърди, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установява, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази връзка сочи, че действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. В конкретния случай ответникът не бил представил по делото доказателство да е извършил престация на некредитор, т.е. целта на закона била постигната. В допълнение сочи, че следва да бъде взето предвид, че ищецът е положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него относно уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на задълженията му и за обявяването им за предсрочно изискуеми, поради което е несправедливо и неморално да търпи неблагоприятните последици от неполучаване на уведомителните писма за цесия и за предсрочната изискуемост на процесния договор, въпреки добросъвестното си поведение. В тази насока цитира съдебна практика.

На следващо място се застъпва становище, че районния съд неправилно е обявил процесния договор за кредит за недействителен, тъй като шрифтът му бил по-малък от 12, без по делото да е допускана и назначавана съдебно-техническа експертиза на оригинала на документа. Изтъква, че между приложеното по делото сканирано копие на договора за кредит и приложения оригинал има разлика в големината на шрифта, именно поради сканирането на документи. Във връзка с това излага подробни съображения относно съществуващите видове шрифтове и техните граници. Излага подробни доводи и цитира практика на СЕС, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12 пункта противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде прилагано.

Прави искане съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.154 от ГПК да разпредели доказателствената тежест по отношение размера на шрифта на процесния договор и в случай, че разпореди, че негова тежест да докаже размера на шрифта на осн. чл.195 от ГПК прави доказателствено искане да бъде допусната съдебно-графична експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроса “Какъв е размерът на шрифта на процесния Договор”.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се моли същото да бъде съобразено с чл.47, ал.6 от ГПК.

В случай, че не се яви негов представител на първото по делото заседание, изразява съгласие на делото да бъде даден ход в негово отсъствие.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на въззиваемия – адв. Чокелиев, който намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Излага подробни съображения за правилност на заключението на районния съд относно ненадлежното обявяване на сключения договор за цесия на задълженията на ответника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В тази връзка твърди, че нито към датата на иницииране на заповедното производство , нито към датата на издаване на заповедта за изпълнение, нито към датата на завеждането на исковата молба, процесния Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., заедно с Приложение № 1/12.07.2018г. е породил правно действие по отношение на въззиваемия, тъй като последния не е бил, а и все още продължава да не бъде надлежно уведомен за така извършената цесия, нито от цедента “БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД, нито упълномощения от него цесионер “АСВ” ЕАД. Навежда доводи, че независимо, дали се касае до уведомяване за извършена цесия и прехвърляне на вземания или за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, както и независимо от това, дали тези уведомления изхождат от първоначалния кредитор или цесионера законът и съдебната практика ясно и недвусмислено посочват, че за да произведе своето действие, всяко едно от тези уведомления следва да е достигнало до знанието на длъжника. Оспорва изложеното във въззивната жалба твърдение, че при липсата на предвиден законов механизъм, ответникът следва да бъде принуден да получи изпратените до него книжа. В тази връзка сочи, че не съществува законов механизъм, който да задължи дадени лице непрекъснато да бъде на адреси си, очаквайки получаването на уведомление за извършена цесия, за настъпила предсрочна изискуемост или за получаването на каквато и да е друга кореспонденция от което е да е лице. На следващо място твърди, че обстоятелството, че са изпратени уведомителни писма до ответника и същите не са му връчени категорично няма за правна последица автоматично настъпване на целените от цедента-подател правни последици, а именно, че е налице редовно връчване на писмата, респ. надлежно уведомяване за извършената цесия и настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че установената от законодателя в чл.47, ал.5 от ГПК фикция категорично не следва да бъде приравняване на осъществен фактически състав по смисъла на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, като излага съображения, че смисъла и същността на правилото по чл.47, ал.5 ГПК е да се обезпечи развитието на образувания граждански процес при невъзможност ответника да бъде намерен на посочения адрес, а не да се осъществи служебно неосъществения от страна на ищеца по материалното правоотношение фактически състав по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД за уведомяването на ответника за извършената цесия и предсрочната изискуемост на вземанията. В допълнение сочи, че чрез разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК и назначаването на особен представител на ответника, законодателя е гарантирал охраняване интересите на последния, но в хода на вече образувания граждански процес, в който представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същия е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания отсъстващ ответник. От друга страна твърди, че дори да се приеме, че особения представител е надлежен адресат на уведомлението за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост, то от съществено значение се явява началния момент, от което се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици, а този момент може да бъде само един – датата на получаването на исковата молба. В тази връзка се застъпва становище, че независимо от обстоятелството, че въззивника не е банка, а финансова институция, то даденото в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013г. разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем е принципно и следва да намери приложение по аналогия. В тази връзка излага съображения, че предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника.