Определение № 943 от 05.03.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 943 по входящ номер № 1482 от 04.03.2026 г.

Велико Търново, 05.03.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Костова административно дело № 880/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ЛАЙТС ООД гр.В.Търново,[улица] чрез адв. Х. К. гр. В. Търново ,[улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 427-ФК/13.6.2025г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция“Оперативни дейности“ ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В о.з. от 19.02.2026г. представителят на жалбоподателя е направил искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал.1,т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК до приключване с влязъл в сила акт на НАХД 1631/25г. В указания от съда срок представя Удостоверение №1812/24.2.2026г. от Районен съд Русе, от което е видно, че това производство е приключило с Решение № 80/23.2.2026г., но същото не е влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване.

Ответник жалба Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция“Оперативни дейности“ ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП чрез гл.юк С. не се противопоставя на искането за спиране на производството.

По делото не е спорно, че за твърдяното от АО нарушение на чл.25, ал.1,т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118,ал.1 вр. с чл. 185,ал.1 от ЗДДС е издадена като процесната Заповед за налагане на ПАМ, така и Наказателно постановление № 831903-[рег. номер]/13.6.2025г., предмет на НАХД 1631/25г. по описа на Районен съд Русе. Наистина има разлика в характера на актовете по налагане на мерки на административна принуда, каквито са ПАМ, от една страна и наказателните постановления за налагане на санкции поради осъществяването на едно и също административно нарушение, от друга. ПАМ са индивидуални административни актове, издадени с оглед на целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като случаите, когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон, а обжалването става по реда на АПК пред административен съд като първа инстанция. За разлика от тях НП са юрисдикционни актове, издадени в производство по ЗАНН, издадени от административно-наказващи органи, с които се реализират предвидените в закона санкции за нарушаване на административно-правни норми.

Въпросът за принципната допустимост на кумулиране на ПАМ и НП за едно и също административно нарушение от гледна точка на спазване на принципа "ne bis in idem", прогласен и в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, е била предмет на дело С- 97/21 на Съда на ЕС, при което при подобна фактическа обстановка, СЕС приема в мотивите на Решение от 4 май 2023 г., постановено по това дело (т. 49), че разглежданите в главното производство мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер и би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата. Съгласно постоянната практика на Съда ограничение на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата, може да бъде обосновано с член 52, параграф 1 от Хартата (решение от 22 март 2022 г., bpost, C 117/20, EU: C: 2022: 202, т. 40 и цитираната съдебна практика). В съответствие с член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. Съгласно второто изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. (т. 51). Изложеното очертава три критерия, при които е оправдано обсъжданото ограничение: 1. ограничаването на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи да е предвидено в закон; 2. да зачита основното съдържание на същите права и свободи (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Menci, C 524/15, EU: C: 2018: 197, т. 43); и 3. спазване на принципа на пропорционалност при което ограничението бъде наложено само ако е необходимо и ако то действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.СЕС приема , че т.1 е налице в настоящия казус, автоматичното кумулиране на ПАМ и НП, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на правото по чл. 50 от Хартата. Изложеното обосновава извод, че процесът по оспорване на наказателното постановление е от значение при преценката, която административният съд дължи по законосъобразността на принудителната административна мярка. Това реализира хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК като основание за спиране на производството пред административния съд. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 651 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 445/2026 г.

Следователно е налице хипотезата на чл. 154а, ал.1,т. 4 от АПК, което налага спиране на настоящото производство до приключване на НАХД1631/25г по описа на Районен съд гр. Русе с влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 154а, ал.1, т. 4 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И

СПИРА производството по адм.д. 880/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново до приключване на НАХД1631/25г по описа на Районен съд гр. Русе с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщението да страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на Определението да се изиска справка от РРС досежно факта дали постановеният по НАХД1631/25г акт - Решение № 80/23.2.2026г е влязло в сила.

Съдия: