Решение № 4159 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4159 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509445 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20028355/07.04.2022г. по гр.д. № 12158 по описа за 2021г. н а Софийски районен съд, 156-ти състав

„С.“АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* е осъдено да заплати н а С. А. Б., ЕГН ******* с адрес: гр. София, ж.к. *******“ ул. „******* на основание на чл. 71, а.1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация и чл.

86 от ЗЗД сумата от 33 160,80лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неполучена разлика от трудово възнаграждение в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“ за периода от 26.02.2017г. до 01.03.2021г; сумата от 6135,18лв. представляващи мораторна лихва върху вземането за имуществени вреди за разлика в трудовото възнаграждение за периода от януари 2017г. до януари 2021г; сумата от 8883,69лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неполучено допълнително трудово възнаграждение в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“ за периода от януари 2017г. до февруари 2021г; сумата от 1610,98лв. представляващи мораторна лихва върху вземането за имуществени вреди от неполучено допълнително трудово възнаграждение за периода от януари 2017г. до януари 2021г; сумата от 1024лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди под формата на неплатена разлика между изплатеното и действително дължимото обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“; сумата от 6144лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неплатена разлика от гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“ ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1845лв. представляващи съдебни разноски, като „С.“АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Софийски районен съд сумата от 2833,59лв. представляващи деловодни разноски и държавна такса по исковете.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25045228/08.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „С.“АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че исковете били уважени на непредявено основание, изменението им било допуснато неправилно, защото едновременно се променяло и основанието и петитума. Предявените претенции били на основание на Кодекса на труда – за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, едва с молбата от 27.07.2021г. ищецът сочел дискриминация, посочването на разпоредби от ЗЗДискр. На титулна страница на искова молба не било позоваване на този закон реално. Дори с тази молба само за неплатеното основно трудово възнаграждение позоваването било на дискриминация, а за останалите искове се сочел Кодекса на труда, непозволено увреждане, като на практика сочел взаимоизключващи се основания е без свързване на конкретно искане с определено основание. По същият начин – като искове по КТ били заявени и исканията за увеличение на размер на исковете – като такива по КТ с молбата от 10.03.2022г., така било допуснато и искането изменение то съда В решението обаче СРС присъдил всички суми на основание на Закона за защита от дискриминация, а претенцията за лихви уважил на основание на чл.

86 от ЗЗД, а не на предявеното такова по чл. 245, ал.2 от КТ. Молбата от 27.07.2021г. не била уточнение на исковете а изменение на основанието им. Не било допустимо едновременно да се промени и основанието и петитума на иска. Такова изменение било направено два пъти по делото – веднъж с молбата от 02.04.2021г. и втори път по допуснато в о.с.з. от 10.03.2022г. изменение на исковете чрез увеличението им по размер. Не правилно не били уважени доказателствените му искания, неправилно бил лишен от възможността да докаже значимото по делото обстоятелство, че за периода има само един служител, чийто труд е равностоен на този на ищеца а тази на останалите служители била за различни по обем, характер и отговорности, не били обсъдени представените от него доказателства, а те установявали, че възнаграждението на ищеца е идентично с това на единствения друг служител с идентична с неговата работа. Задачата на вещото лице по определение от 2

04.10.20201г. била недопустима, защото касаела правен извод, самото вещо лице признало че не изпълнило задачата коректно, това се установявало и от самото заключение, но СРС въпреки това кредитирало изводите му. Вещото лице не съобразило, че 4-ма стоковеди са с профилирани длъжности за разлика от ищеца и колегата му К., не извършило сравнение между ищеца и К., последният не бил включен в изчисленията му неправилно било прието че има проведена дискриминация. Приетите решения на КЗД били за предходни периоди , постановени при различни действия и фактическа обстановка, нямали връзка с претендираните вреди. През периодите, за които решенията на КЗД били постановени, всички стоковеди при С.“АД имали една и съща длъжностна характеристика и заемали една и съща длъжност, а в за процесния период не било така. При иск по чл. 71, ал.1, т. 3 от ЗЗДискр не можело инцидентно да се установява дискриминация, за същото имало специален иск по чл. 71 ал.1,т.1 от ЗЗДискр, какъвто не бил предявен. Неправилно било прието от СРС, че дискриминация е осъществена . Нямало основание за прехвърляне по чл. 9 от ЗЗДискр. на доказателствената тежест на въззивник, не били налице условията по чл. 4 ичл. 14 от ЗЗДискр. Неправилно СРС сравнявал освен с К. и с останалите стоковеди при въззивника. Последните били профилирани, дейността им била различна от тази на ищеца. Решаващо дали положението на ищеца е идентично с това на останалите стоковеди било идентичност на трудовите им функции, каквато в случая не се установявала.

Длъжностната характеристика на ищеца била на стоковед без профил, камо на служителя К. била така, като вещото лице по счетоводната експертиза посочило, че плащанията към двамата са идентични. Останалите стоковеди били с профил „активни вещества“; „помощни вещества“, те имали различни длъжностни характеристика, възложените им трудови функции били различни от тези на ищеца, отговорностите и обема на работата им били други. Тези други стоковеди обслужвали производството отговаряли за вноса на вещества и материали директно влагани в състава на произвежданите от въззивника лекарствени продукти, касаещи здравето на човека. Работата на тези профилирани стоковеди изисквала повишено внимание и отговорност в поголям обем. Разликите личали и от самите длъжностни характеристики, като дори броят на възложените функции бил различен, съществено различни били и самите задачи-профилираните стоковеди обслужвали производството и договаряли внос на директно влагани в производство вещества, осъществявали договарянето, организирали транспорта, водели процеса на рекламации и т.н., Различни били организационните връзки и отговорностите при съобразяване на това, че продуктите били лекарства, което било силно регулирана дейност. По-голям значително бил и брой на влаганите вещества.

За съществена разлика между трудовите функции с тези на профилираните стоковеди било и признанието на ищеца в становището му от 08.09.2021г. на стр. 330-367 от делото на СРС както и в молбата от 02.12.2021г., такива изявления били направени и в становище по други дела – на СРС, 24-ти състав, по дело 10837/2019; по дело 12165/2021г. на СРС, 39-ти състав.

3

Неправилно била разместена доказателствената тежест. Ищецът следвало да докаже че изпълняваната от него работа е еднаква с тези на останалите стоковеди, че разликата във възнагражденията им е в пряка причинна връзка с приложим за него защитен признак, а това не било направено по делото. Само по себе си различното възнаграждение не доказва дискриминация. Признак „лично положение“ бил с бланкетен характер и нямал еднозначно и изначално прието обективно съдържание. Затова за всеки конкретен случай следвало да се установи значим обективен същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво. Ищецът в случая се позовавал на признака „лично положение“, но не доказал какво е особеното в личното му положение през процесния период. СРС също не сочел мотиви в тази насока.

Не било доказано причинна връзка между размер на възнаграждението на ищеца и твърдения от него признак. Възнаграждението на ищеца и на К. били идентични, а само те имали идентични трудови функции. СРС недопустимо се произнесъл извън предмета на спора с коментара си за извършена дискриминация по отношение на трудово възнаграждение на повече от едно лице, което обосновавало признака „лично положение“.

Отделно изводът му бил неправилен, защото логиката на закона била че само при наличие на защитен признак , който е в пряка причинна връзка с неравенство между две групи лица обуславя дискриминация, а не обратното, както приел СРС. .Ако такъв признак не съществувал или дори да съществува, но да не е в причинна връзка пряка с неравенство, то няма дискриминация. В случая не бил доказан нито защитен признак, нито че той е в пряка причинна връзка с изплащаните на профилираните стоковеди възнаграждения.

Разликата в техните възнаграждения не бира вреда, защото полагания от тях труд бил различен и нямало основание възнагражденията да са еднакви.

Неправилен бил и извода на СРС, че размер на обезщетенията следва да се определи при съобразяване на най-благоприятно третираните служители без оглед на функциите и обема на работа, отговорностите им. Работата на ищеца и тази на стоковеда Х., с възнаграждението на когото СРС решил че следва да се съобрази обезщетението по КТ, била различна, , дейността на ищеца била спомагателна за разлика от таи на Х.. Това важало в още по – голяма степен през процесния период в голямата си част съвпадащ с кризата с Ковид, ограничила и затруднила голяма част от бизнес дейностите, довели до икономическа стагнация, обективно неблагоприятен климат за иновации и инвестиции, ограничение на дейностите, които не са пряко необходими за оцеляване на стопанските субекти, каквито дейности били развойната и внедрителска дейност. За периода март 2020г. – март 2021г. по негово искане на ищеца е разрешено да остане в дома си на разположение, докато останалите му колеги били на работното си място присъствено и по график и реално работели. Задълженията били погасени по давност. Възнагражденията били определени със заповед от 2014г. , деец бил известен от връчването на заповедта и така от този момент – 25.02.2014г. започвала да тече погасителната давност за вземанията. Ищецът претендирал сумите помесечно, 4 което означавало че ги възприемал като периодични плащания, срок на погасителна давност бил 3 години. Такъв бил срока за плащанията по трудов договор, както и за лихви. Решението на ВКС № 347/24.11.2015г. било нищожно поради постановяването му извън правораздавателната компетентност, мотивите били неразбираеми поради противоречивост. С това решение се присъждало обезщетение по чл. 225 от КТ за период от 23.12.2011г. до 23.06.2012г., последното получено преди уволнение от ищеца възнаграждение било 553,74лв., ВКС нарушил императивна правна норма при определяне на размер на обезщетението по чл. 225 от КТ въз основа на приета от ВКС база, не по последното получено възнаграждение. ВКС нямало компетентност да замества воля на страните по трудово правоотношение и вместо тях да определи възнаграждението. Решението на СРС, 52-ри състав по дело 10292/32017г. било за друг период, така и било Решението на СГС по дело № 1/2020г. Дейността на ищеца била свързана с обслужване на научноразвойната дейност, а профилираните стоковеди обслужвали директно производството. Разпитаните пред въззивния съд свидетели установявали съществена разлика в задълженията им Дейността на звената във връзка с които била дейността на ищеца била спомагателна, дългосрочна и нискорискова, на практика те разработвали нови продукти, които евентуално ако бъдат одобрени ще бъдат пуснати на пазара в бъдеще, интензитет на работа бил съществено по-нисък. Същевременно дейността на стоковедите с профил била свързана с основната дейност на въззивника, осъществявала се в непрекъснат цикъл с несравнимо по-висок интензитет, натоварване и отговорност, цикъл на доставки бил краткосрочен и непрекъснат, отговорностите били по големи с оглед характер на произвеждани продуктилекарства за хора. Двамата разпитани по делото свидетели потвърдили, стоковедите били две трупи със съществени разлики в задълженията и различно работно място, че в звената обслужвани от стоковеди без профил работят 100 души, а в тези обслужвани от стоковедите с профил – 2000, че едните обслужват производствените звена, а другите научните, че характера на дейността е различна, броя на изделията и веществата с които работят е различен Неоснователни били доводите на въззиваемия, че решението на КЗД не било изпълнено. Към момента на постановяването му имало само една длъжност – стоковед и различни възнаграждения за същата – 455лв. за ищеца, а за останалите – в диапазон от 900лв. до 1800лв. . В решението на КЗД и на ВАС не се сочело какъв размер на възнаграждение следва да се определи. На ищеца било определено възнаграждение от 900лв. и така мярката, предписана от КЗД била изпълнена. Претендирало е разноски.