Решение № 13164 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13164 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110121651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу В. З. Й., с която са предявени установителни искове за признаване на установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 2 000 лв. – главница, 222,10 лв. – договорна лихва върху редовната главница за периода от 30.06.2023 г. до 12.01.2024 г., 243, 17 лв. – лихва за забава за периода от 01.07.2023 г. до 07.08.2024 г., както и законна лихва от 08.08.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 46906/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 15.06.2023г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на кредитодател и В. З. Й. в качеството на кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № *******. Във връзка със сключения договор между „Файненшъл България“ ЕООД и В. З. Й. е сключен договор за предоставяне на гаранция. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя гарантът „Файненшъл България“ ЕООД изпълнил задълженията .

Кредитополучателят не възстановил изплатените суми на своя гарант, поради което и „Файненшъл България“ ЕООД бил титуляр на вземане срещу В. З. Й.. По силата на Приложение 1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ищецът 1 придобил вземанията срещу ищцата, произтичащи от предоставената гаранция по договор за потребителски кредит № ******* и уведомил ответната страна за извършената цесия с уведомление от 15.02.2024 г. Плащане обаче не постъпило, поради което предявил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а след постъпилото възражение от страна на длъжника и настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата В. З. Й. на адреса по месторабота на 13.02.2026 г. и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор. Във възражението по чл. 414 ГПК поддържа, че не дължи описаните в издадената заповед за изпъленение вземания.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 15.06.2023г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. З. Й. е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който търговското дружество се е задължило да предостави на ответницата заемна сума в размер на 2 000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент/ГЛП/ - 35,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 41.26 %. Общата дължима сума по кредита възлиза на 2 222,10 лева и е платима на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 148,14 лв. Падежът на последната погасителна вноска е 12.01.2024 г. В чл. 3, ал. 1 от процесната сделка страните са постигнали съгласие част от заемната сума – 1 027,54 лв. да послужи за рефинансиране на задължение на заемателя по Договор за паричен заем № *******, сключен в предходен момент с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а остатъкът от нея да се изплати на заемателя, като в тази връзка договорът служел като разписка за получаването на остатъка. В чл. 4.1 е предвидено задължение в тежест на заемателя да предостави в 3-дневен срок обезпечение под формата на поръчителство или безусловна банкова гаранция, отговарящо на посочените изисквания, или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Установява се, че в изпълнение на задължението по чл. 4.1 е сключен договор за предоставяне на гаранция № ******* от 15.06.2023г. между „Файненшъл България“ ЕООД и В. З. Й., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да гарантира изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договор за паричен заем № *******, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за всички последици от неизпълнението, срещу възнаграждение в размер на 1 092 лв. Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесната сделка възнаграждението се заплаща по начините, установени в договора за кредит, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор.

Като писмено доказателство по делото е приет Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024г., непредставен в цялост, с който „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си, произтичащи от встъпване на поръчителя/гаранта „Файненшъл

България“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица. Към договора е представено Приложение № 1Б от 01.02.2024г., в което под № 173 е 2 посочен Договор за паричен заем № ******* от 15.06.2023г. с кредитополучател В. З.

Й..

Поради необходимостта от специални знания и за установяване на обстоятелствата относно усвояването на заемната сума и размера на непогасените задължения е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение на 15.06.2023г. „Изи Асет Менидмънт“ АД е превел стойността на кредита по договора за паричен заем № ******* в размер на 2000 лв., от които с 1 027,54 лв. е рефинансиран текущ заем на заемателя и е погасен изцяло договор за паричен заем № *******, а остатъкът от 972,46 лв. е платен на заемателя. Вещото лице е достигнало изводи, че непогасената главница по процесното кредитно правоотношение е в размер на 2 000 лв., обезщетението за забава за периода от 01.07.2022г. до 31.07.2024г. – 297,02 лв., а договорната лихва за периода от 30.06.2023г. до 12.01.2024г. – 222,10 лв.

След справка в счетоводните регистри на „Изи Асет Менидмънт“ АД е констатирано, че по договора за паричен заем няма извършвани плащания, нито са извършвани плащания в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на твърдяното облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за паричен заем с посочените уговорки, за чието заплащане се е задължила ответницата, усвояването на заетата сума, респективно предаването на ответницата, както и че по силата на сключен договор за цесия е титуляр на процесните вземания. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията да докаже, че задълженията са погасени.

На първо място, следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания е приет Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 3

01.02.2024г. В т. 2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, произтичат от встъпване на поръчителя/гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени вземания по договори за потребителски кредит на физически лица. Към договора е представено Приложение № 1Б от 01.02.2024г., в което под № 173 е посочен Договор за паричен заем № ******* от 15.06.2023 г. с кредитополучател В. З. Й.. В приложението се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.

Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д.

№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./. От представеното пълномощно се установява, че Петър Благовестов Дамянов като „законен представител“ на „Файненшъл България“ ЕООД е учредил представителна власт в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ АД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за цесия от 01.02.2024г. По делото е прието уведомление за извършената цесия от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, без да са налице данни последното да е достигнало до длъжника. При това положение, уведомлението изходящо от упълномощения цесионер, приложено към исковата молба и достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда действие и за длъжника. Ето защо, ищцовото дружество се явява материалноправно легитимирано да претендира исковите суми.

В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между В. З.

Й. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна, и между В. З. Й. и „Файненшъл България“ ЕООД са представени договор за паричен заем № ******* от 15.06.2023г. и договор за предоставяне на гаранция № ******* от 15.06.2023г., подписани от ответницата и представители на двете търговски дружества. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответната страна не е оспорила истинността на тези документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в тях изявления – арг. от чл. 180 ГПК. Поради изложените съображения се налага извод, че В. З. Й. е била обвързана от описаните в исковата молба облигационни правоотношения за предоставяне на кредит и на гаранция с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Уважаването на предявените установителни искове обаче предполага наличието н а действителен договор за потребителски кредит. При преценката за валидния 4 характер на облигационното правоотношение следва да се държи сметка, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, нито е налице някоя от изключенията по чл. 9, ал. 1 ЗПК. В това отношение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. / Решение по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по дело Mostaza Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C-243/08, Решение по Banco Espanol de Credito SA – C618/1/.