Решение № 134 от 25.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Плевен, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100232 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. от ТЗ, вр. чл. 18 Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, правоприемник на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД /преди „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София, с която срещу А. Р. С. А. /гражданин на Великобритания/ е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер на 90 121.11лв. по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ и по чл.86 ЗЗД, с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общата сума от 90 121.11лв., в т.ч.:

- главница в размер на 75 299.51лева, от която: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2021г. до 05.03.2023г. в размер на 11672.60лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 63 626.91лв.;

- редовна (възнаградителна) лихва в размер на 13 581.20лева, начислена за периода от 05.03.2014г. до 05.03.2023г.;

- обезщетение за забава в размер на 1240.39лева, начислено за периода от 05.10.2020г. до 22.03.2023г. вкл.;

- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.03.2023г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба подадена от „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД, се твърди, че с Договор за студентски кредит от 04.03.2014г., сключен между „Райфайзенбанк (България)"ЕАД и А. Р. С. А., банката е отпуснала на кредитополучателят студентски 1 кредит в размер на 82 144.92лева, с краен срок за погасяване - 05.02.2031г. Съгласно уговореното в чл. 1.1. от Договора, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6845.41лв. и поради това е усвояван поетапно до размер 75 299.51лв., представляваща усвоена и непогасена главница, съгласно условията на Договора.

Ищецът се позовава на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, съгласно който, договорът за банков кредит е лихвоносен, и на чл.3.1 от Договора, в който е постигнато съгласие между страните, че възнаградителната (редовна) лихва по кредита е в размер на 7% за целия му срок. Кредитополучателят ползва при погасяване гратисен период от 84 месеца, съгл.чл. 4.2. от Договора, считано от датата на сключване на Договора до 05.02.2021г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период се начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.

В исковата молба се твърди, че въпреки тази клауза от договора, банката не е капитализирала редовната лихва, начислявана през гратисния период, като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и тя става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на същия, за което е изготвен допълнителен погасителен план без капитализация.Твърди се още, че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава при погасяване на главницата по кредита чл. 3.2. от Договора, съгл. който при забава в плащане на дължими суми, кредитополучателят дължи лихва за забава ОЛП плюс 10 пункта годишни върху забавената сума.Съгласно чл.4.8 от Договора кредитът е следвало да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2021г. до 05.02.2031г., съгласно погасителен план-неразделна част от договора.

Ищецът се позовава на чл.6 от Договора, съгласно който банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на три последователни погасителни вноски. Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения, по договора за студентски кредит от 04.03.2014г. Ответникът не е изпълнила задълженията си по същия, като е допуснал неплащане на повече от три – на 25 последователни погасителни вноски от 05.03.2021г. до 05.03.2023г., поради което ищецът заявява, че с настоящата искова молба упражнява правото си по чл. 6. от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответника.Поради липса на изпълнение на задълженията по договора, ищецът счита, че е носител на вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Позовава се на чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като претендира искова сума и посочва, че възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /Решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., 1-во т. о., ТК/.

Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъдат призовани страните в открито съдебно заседание и след доказване на твърдените от него факти, да бъде 2 постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата А. Р. С. А. да заплати на Банката следните суми, дължими по Договор за студентски кредит от 04.03.2014г., а именно: Главница: 75 299,51 лева, от които: Редовно падежирали главници за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2023г. включително в размер 11 672,60 лева и Предсрочно изискуема главница в размер на 63 626,91 лева на 23.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, Начислена възнаградителна (редовна) лихва в размер на 10 184,71 лева, за периода от 05.03.2021г. до 05.03.2023г. включително;Начислена възнаградителна (редовна) лихва в размер на 222,69 лева върху предсрочно изискуема главница от 23.03.2023г., за периода от 05.03.2023г. до 22.03.2023г. включително;Отложена възнаградителна (редовна) лихва в размер на 3 173,80 лева, за периода от 05.03.2014г. до 05.02.2021г. включително и изискуема към 23.03.2023г.,Начислено обезщетение за забава в размер на 1 240,39 лева, за периода за периода от 05.03.2021 г. до 22.03.2023г. включително.Претендират се и всички направени по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Към исковата молба са приложени : Фотокопие от Договор за студентски кредит от 04.03.2014 г., заедно с погасителен план към него;Фотокопие на искане за студентски кредит от 24.02.2014г.; Фотокопия на паспорт на А. Р. С. А. на Обединеното Кралство с № 308325419 и № 521043592;Фотокопия на искания за усвояване на средства от студентски кредит - 12 броя; Фотокопия на уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД - 12 броя;

Фотокопия на платежни документи за платени семестриални такси по сметка на Медицински университет гр. Плевен - 11 бр.; Извлечение от сметка на кредитополучателя за доказване усвояването на кредита;Справка по чл. 366 от ГПК; Изготвен погасителен план без капитализация на лихва; Фотокопие на пълномощно на лицата подписали извлечението от сметка, справката по чл.366 от ГПК и погасителния план без капитализация; Писмо за обявяване на предсрочна изискуемост-изх. № ИЗХ-001-15446/22.03.2023г.С разпореждане № 333/15.06.2023г. на основание чл. 227, вр. чл.7, ал.1 от ГПК „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ е конституирана като правоприемник на ищеца „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника А. Р. С. А., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, служебен адвокат П. А. Д., в който е взето становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Изложени са следните правни доводи и фактически съображения: Предявените обективно съединени искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, като ищецът следва безспорно да установи валидно правоотношение по договора за кредит, усвояване на предоставения кредит в посочения размер, неизправност на ответницата чрез установяване просрочие по плащането и размера на дълга. Ответницата е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената финансова услуга не е предназначена за извършване на търговска или професионална 3 дейност, поради което ответницата има качеството на потребител по §13 т.1 от ДР ЗЗП.

Ответницата оспорва дължимостта на претендираните суми - главница и лихви, както следва:Краят на гратисния период, разписан в чл.4.2 от Договора - 05.02.2021г. не е договорен коректно съгласно законовото изискване за приключване на гратисния период. Съгласно нормата на чл.23, ал.2 от ЗКСД - Гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. Видно от представените 12 бр. Уверения, издадени от МУ - Плевен, срокът за полагане на последния държавен изпит е 01.03.2020г., предвид което и краят на гратисния период следва да бъде 01.03.2021г.

Ответницата предявява възражение за недействителност/нищожност/ на договора за студентски кредит на следните основания: На осн.чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК елементите на договора са изготвени с печатен шрифт по-малък от 12, което е видимо.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК-изначална недействителност на договора за кредит. Счита, че договорът е недействителен и на осн.чл.22 във вр.с чл.11, ал.2 от ЗПК. Позовава се на чл.11, ал.2 от ЗПК , като твърди, че в случая, в чл.9.1.2 от процесния договор се съдържа декларативно изявление на кредитополучателя, че е получил Общите условия за деловата дейност на Банката, както и съгласие в отношението му с Банката да се прилагат правилата, установени в тях, но въпреки това декларативно изявление, не е установено дали Общите условия, като неразделна част от процесния договор, са коректно преведени на английски език и дали са подписани на всяка страница от страните по договора, така както предвижда нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК. Счита също, че не е установено спазена ли е и по отношение на тях нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК относно вида, формата и размера на шрифта, с който са изпълнени ОУ. Неизпълнението на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност /нищожност/ на Договора за кредит.Ответницата, чрез назначения и служебен адвокат, счита договора за студентски кредит за недействителен и на основание чл.17, ал.6 от ЗКСД, поради липсваща яснота относно основните негови параметри: начина на погасяване на кредита - погасителен план, посочващ размерът на погасителната вноска и начина на формирането й. Освен това са представени два Погасителни плана с различни погасителни вноски. Първият план е с погасителна вноска от 1 274.17 лв., подписан е от ответницата и е неразделна част от процесния договор /чл.4.8 от Договора/, без обаче да е извършен превод на английски език на текстовата част от плана, вкл. какво точно отразяват отделните колони. Вторият погасителен план /без капитализация на лихва/ е с погасителна вноска в размер на 874.29лв., подписан е едностранно единствено от представители на Банката - ищец и липсват доказателства да е доведен до знанието на ответницата. Ответницата счита, че вторият 4 погасителен план е съставен с оглед завеждане на настоящия осъдителния иск, видно от реквизита за отложена възнаградителна лихва, изискуема към датата на депозиране на ИМ 23.03.2023г., поради което не може да се приеме, че е погасителен план, съставен в последния ден от гратисния период, съгласно чл.26, ал.1 от Типовия договор. Предвид това, счита че липсва яснота и не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК относно условията за издължаване на кредита, което прави процесният договор за кредит недействителен на основание чл.22 от ЗПК.