Определение № 672 от 07.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Габрово, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500423 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, бул. *** № * чрез юрк. Б. Д. срещу разпореждане № 1016 от 07.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 704/2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за сумите: 3,01 лв. - договорна лихва и сумата от 159,56 лв. – обезщетение за забава, както и за горницата над сумата от 18,90 лв. – разноски.

В жалбата се излага становище за неправилно и незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че са нарушении изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като разпоредбата изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва че в общите условия ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора са посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Габровският районен съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от заявление от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. ***, чрез пълномощник юрк. И. Н., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. И. от гр. ***, за следните суми: 500,00 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 3,01 лева – договорна лихва и 159,56 лева – лихва-обезщетение за забава, както и направените в производството разноски. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 46226 1 сключен между „Юте Кредит България" ЕООД и М. Г. И., което е цедирано на заявителя. Изложено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща взетия заем, който е следвало да върне до 03.07.2022 г. на 7 бр. месечни погасителни вноски.

За да отхвърли така подаденото заявление в обжалваната част, съдът е приел, че в представения договор липсва информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Остават неясни компонентите, които са взети по формирането на годишното оскъпяване на заема. Поради това счита договора за недействителен, съгласно чл.

22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона. Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши, проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. СЕС се е произнесъл, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула, като не става ясно дали при изчисляване на размера на ГПР, освен възнаградителната лихва, е взета предвид и начислената такса за разглеждане в размер на 66 лв., която също представлява разход по кредита.

Горното нарушение обуславя извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗПК. Изискването на тази тази норма следва да се приеме за изпълнено само когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на 2 съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от директивата, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1016 от 07.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 704/2025 г., по описа на Районен съд – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3