Решение № 192 от 09.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. п. 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – п. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500506 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260136 от 15.04.2021г. постановено по гр.д.№2026/2020г. по описа на същия съд, по иска на ИВ. ИЛ.

Л., с ЕГН-********** от гр.п. ул.“г.м.“ №3, представлявана от адв.И.Н. Ц. от АК-п. със съдебен адрес гр.п. ул.“х.о.“ №2 чрез адв.И.Ц., против ЕТ „С.Б.К.С.“, ЕИК-201568890, гр.п. ул.“В. №2, вх.“Б“, ет.3, ап.22, представляван от К.С.С., с правно основание в чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.287 от ТЗ и във връзка с чл.266, чл.258 и чл.86 от ЗЗД, е прието за установено, че ЕТ „С.Б.-К.С.“, ЕИК 201568890, дължи на ИВ. ИЛ. Л., с ЕГН-**********, сумата от 5000лв главница, сумата от 1204.95лв-законна лихва за забава за периода от 01.01. 2018г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-02.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед №482 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2020г. по ч.гр.д.№1176/2020г. по описа на Пазарджишки районен съд. Със същото решение ЕТ „С.Б.-К.С., с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и 1 законен представител, е осъдено да заплати в полза на ИВ. ИЛ. Л. с посочени адрес и ЕГН, сумата от 858.20лв разноски в заповедното и в исковото производство.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№264669 от 21.05. 2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска ЕТ „С.Б.-К.С.“, представляван от К.С.С., чрез пълномощника си адв.А.М. от АК-п. с доводи за порочност, като постановено при множество съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че освен заявеното в исковата молба от ищцата наличие на договорни отношения между страните, като ищцата е извършвала консултантски услуги, за което е издала две фактури, които не са платени от ЕТ, други обстоятелства не са изложени.Липсвало посочване в ИМ дали и кога са сключени договори между страните, какъв е предмета им и как е изпълнено задължението на ищцата по договорите, какви конкретно консултантски услуги са предоставени на ЕТ, което възражение в тази връзка е направено още с отговора на ИМ, но че съдът не е оставил ИМ без движение. Твърди още, че едва в първото по делото заседание е бил посочен предмета на консултантските услуги-от финансово-счетоводен и данъчен характер, като счита, че това попълване на ИМ е извършено в нарушение на процесуалните правила-като е следвало препис от същото да се изпрати на другата страна при спазване на сроковете за допълване на отговора по допълнената ИМ. С това процесуално недопустимо допълване на ИМ, лишено от санкция на съда според жалбоподателя, не били отстранени останалите пороци на ИМ-не било посочено сключени ли са договори с ЕТ, кога и как са сключени; какъв е предмета им, кога и как е изпълнено задължението на ищцата по договорите. Поддържа, че съдът е ценил свидетелски показания установяващи други факти, а не тези посочени от самата нея-че консултантските услуги, за които се твърди, че са предоставени на ЕТ са били от финансово-счетоводен и данъчен характер и че според жалбоподателя свидетелите са твърдели за предоставена друга услуга-езиков превод на неизвестни документи. Коментират се обясненията на ищцата по чл.176 от ГПК, че тя не се е срещала с ответника ЕТ, като същата не е заявила, че процесният договор е сключен с посредничеството на баща й, обстоятелство непосочено в ИМ, както и липсата на твърдения в ИМ, че процесните фактури са предавани на ЕТ, като в мотивите си съдът приел обратното и без изявления на ищцата кога, как и къде са връчени тези 2 фактури на ЕТ.Счита, че при това положение, ЕТ не може да докаже, че е възразил против издаването на тези фактури или да докаже, че не са му връчвани, предвид разпита на бащата на ищцата в последното съдебно заседание заявил, че му е предал /на жалбоподателя/ фактурите. Направено е доказателствено искане за разпит на двама свидетели, които да установят, че ЕТ не е бил в Пазарджик на 26.12.2017г. или на 27.12. 2017г., а е бил на почивка за празниците. ЕТ счита, че съдът неправилно е определил правното естество на претендираното право предвид посочените в ИМ юридически факти и е изградил несъответстващ на същите правен извод, че страните са обвързани от валидно сключен помежду им договор за изработка, давайки и неправилно тълкуване на чл.258 от ЗЗД, което сочело на произнасяне извън предмета на спора, очертаващ недопустимост на постановения съдебен акт.

Излагат се и доводи, че дори да се приеме, че съдебният акт е допустим и че е доказано съществуването на сключен между страните договор за изработка, с посредничеството на бащата на ищцата и при приемане, че бащата не е заинтересован от изхода на делото и може да се приеме за доказано изпълнението на договора и предаване на ЕТ на преводите, то недоказан бил размера на претендираната по делото цена на договора за изработка и доколкото нито един от свидетелите не е заявил, че ЕТ се е съгласил да заплати сумата от 5000лв за езиков превод, която се определя като фрапираща. Поради липса на постигано съгласие между страните по договора за изработка за цената, той се явявал „екс леге“ нищожен. Недопустимо било присъждането на общ размер разноски за заповедното и за исковото производство.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна ИВ. ИЛ. Л., в който се излагат доводи за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт,като съдът обсъдил събраните по делото доказателства и счетоводна експертиза и изложил убедителни мотиви.

Коментират се показанията на св.Л. като се акцентира, че към онзи момент той е имал служебни отношения с ответника, като ищцата е извършила превод на техническа документация за нуждите на ЕТ, както и е консултирала за измененията в данъчните нормативни актове. Не се споделят възраженията за недопустимост на акта и същите се квалифицират като неоснователни.

Акцентира се, че сумата от 5000лв е отчетена от ответника като разход за 2017г.; че съгласно ЗСч. сумата не може да се осчетоводи като текущ разход 3 за разлика от разхода по двете фактури и няма как да се приеме, че е допусната такава грешка от дългогодишния счетоводител на ЕТ. Коментира се и чл.73 от ЗДДФЛ за задължително подаване на справка за сделки за закупуване на ДМА от физически лица и че такава няма подадена пред НАП, с което се навежда извода, че сумата от 5000лв е осчетоводена и отчетена като разход, и че е именно договореното между страните възнаграждение, за което са издадени двете фактури. Моли да се потвърди решението с присъждане на разноските за производството. Ответникът не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ЕТ“С.Б.-К.С.“ както и постъпилия отговор на насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.258 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба против ЕТ „С.Б.-К.С.“, ЕИК-201568890 със седалище и адрес на управление в гр.п. ул.“В. №2, вх.“Б“, ет.3, ап.22, представляван от К.С., ищецът ИВ. ИЛ. Л., ЕГН-********** от гр.п. ул.“г.м.“ №3, представлявана от адв. И.Ц. от АК-п. се поддържа, че страните са били в договорни отношения, като ищцата е извършвала консултантски услуги, за което е издала две фактури-фактура №********** от 22.12.2017г. за 2500лв с падеж 31.12.2017г. и фактура №********** от 23.12.2017г. за 2500лв с падеж 31.01.2018г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил никакви суми по двете фактури. Счита ищецът, че за закъснението ответникът дължи законовата лихва, която за първата по време издадена фактура за периода 01.01.2018г. до 01.06.2020г. е от 613.24лв, а за втората фактура за периода 01.02.2018г.01.06.2020г. лихвата е от 591.71лв или общо върху двете главници към 01.06.2020г.-когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, законовата лихва е 1204.95лв. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№1176/2020г. Районен съд Пазарджик издал такава,като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът подал възражение,за които заявителят бил уведомен на 22.07. 2020г. и му бил даден от съда месечен срок за предявяване на иск за установяване на съществуване 4 на вземането с разпореждане №6982 от 09.07.2020г. Моли да се приеме за установено, че ЕТ“С.Б.-К.С.“ -п. ЕИК-201568890 дължи на ищцата сумата от 5000лв ведно със законната лихва общо в размер на 1204.95лв предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1176/2020г. на Районен съд п. с присъждане и на разноските .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЕТ „С.Б.-К.С.“-гр.Пазарджик чрез пълномощника му адв.

А.М. от АК-п. в който претенцията се квалифицира като неоснователна с искане да бъде отхвърлена и присъдени разноски в полза на ответника. Счита, че исковата молба е пестелива от към факти и обстоятелства по заявената искова претенция за консултантски услуги като според ЕТ не били посочени сключени ли са договори с ЕТ, кога са сключени тези договори,какъв е предмета на тези договори, как е изпълнено задължението на ищцата по договорите, както и не било посочено какви конкретни консултантски услуги са предоставени на търговеца.Оспорва се факта, ответникът да се е намирал в каквито и да е договорни отношения с ищцата, като се и поддържа, че ответникът не я познава, не я е виждал, не й е подписал каквито и да са документи, изходящи от нея включително и представените по делото фактури, като е заявено и оспорване истинността на тези фактури.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се от доказателствата, че ищцата в качеството си на физическо лице е издала два броя фактури, така както са описани в исковата молба, които съответстват и на съдържанието им възпроизведено в исковата молба Според фактурите плащането е предвидено да се осъществи по банков път.Наименованието на стоката е посочено като консултантски услуги съответно за м.ноември и за м.декември, с единична цена от 2500лв. Като задължено лице получател на фактурите, издадени от ищцата е посочен ЕТ „С.Б.“ като във всяка фактурата фигурират всички индивидуализиращи получателя на фактурата реквизити по търговския регистър-наименование, идентификационен №, адрес, МОЛ и телефон. Във фактурата е посочено, че получател на документа е лицето К.С. /МОЛ на ЕТ/, но подписи няма положени от него и в двата документа. Посочена е съответната дата на данъчното събитие - 22 и 23.12.2017г., начина на плащане-по сметка и 5 банкова сметка и банката. Повече подробности във връзка с посочената във фактурите услуга „Консултантски услуги“ няма записани.

В закрито заседание първоинстанционния съд на 30.09.2020г. с определение №260227, на основание чл.140 от ГПК се е произнесъл по доказателствените искания на страните, разпределил е доказателствената тежест и им е указал кои факти и обстоятелства подлежат на установяване. В тази връзка е указал на ищцата да докаже вземането си по основание и по размер, наличието на твърдените договорни отношения с ответника за извършени консултантски услуги и изпълнението от нейна страна на поети задължения по същите и съответно възникването на задължението на ответника за заплащане на услугите. На ответника ЕТ е указано, че следва да установи наличието на правопогасяващи и правоизключващи факти и обстоятелства в това число и изпълнение /плащане/ на задълженията.

В първото по делото открито заседание, проведено на 03.11.2020г. и след връчване на препис от отговора на исковата молба на ищцата, процесуалният представител на същата е направил уточнение на претенцията си в смисъл, че консултантските услуги са били от финансово-счетоводен и данъчен характер. По това уточнение за характера и вида на услугите няма взето отношение от страна на ответника ЕТ присъствал лично в заседанието и заедно с процесуалния си представител, нито е поискано от негова страна съдът да му предостави допълнителен срок за да изготви евентуално възражение или да оспори съдържанието на направеното уточнение от насрещната страна, като в тази връзка единствено от пълномощника на ЕТ е заявено, че се поддържа отговора и няма доказателствени искания, тоест ЕТ не се ангажира с каквото и да било оспорване на направените уточнения от пълномощника на ищцата, освен заявеното и с отговора, че няма сключена сделка, която да удостоверява тези фактури, което ясно е записано в отговора и че ЕТ не е бил в договорни отношения с ищцата.