Разпореждане № 169201 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 169201 гр. София, 19.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело № 20241110166580 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

19.11.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 66580 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „...........” АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..........., 1 представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против К. М. М., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „........., за сумата от 577,17 лв. - главница по Договор за паричен заем № 5798713 от 15.03.2022 г., сключен между „.........“ ООД и К. М. М., и Приложение № 1 от 02.02.2024 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „.........“ ООД и „...........“ ЕООД, сумата от 136,44 лв. договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до 09.05.2023 г., сумата от 64,91 лв. – мораторна лихва от 10.05.2023 г. до 29.10.2024 г., със законната лихва върху главницата от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 19.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 577,17 лв. - главница по Договор за паричен заем № 5798713 от 15.03.2022 г., сключен между „.........“ ООД и К. М. М., и Приложение № 1 от 02.02.2024 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „.........“ ООД и „...........“ ЕООД, сумата от 136,44 лв. - договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до 09.05.2023 г., със законната лихва върху главницата от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 68,75 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 64,91 лв. – мораторна лихва от 10.05.2023 г. до 29.10.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно с новелата на чл. 415.03.2022 10, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за кредит от 10.05.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива 2 съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „...........” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ”..........., представлявано от управителя Я.Б.Я., против К. М. М., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „........., за сумата от 64,91 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотники/ – мораторна лихва от 10.05.2023 г. до 29.10.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3