Решение № 1 от 05.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора М. Дишлянов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600288 по описа за 2022 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от адв. С.

П., в качеството му на защитник на осъдения Д. Ж. Д., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 22/2022 г. на Окръжен съд – Хасково и по НОХД № 75/2021 г. на Районен съд – Харманли, отмяна на постановените по тях решение и присъда, като делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Алтернативно се иска да бъде намален размерът на наложеното на осъдения Д. наказание. В искането се излагат доводи за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът на осъдения Д. поддържа искането по изложените в него съображения.

Осъденият Д. не се явява – редовно уведомен от защитника 1 му и не изразява становище.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив счита, че искането на осъденото лице е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда № 260034/12.11.2021 г., постановена по НОХД № 75/2021 г. по описа на Районен съд - Харманли, подсъдимият Д. Ж. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК , поради което и при условията на чл. 54 и чл. 57 ал. 2 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 11.30 часа на 14.01.2021 г. до 19.40 часа на 14.01.2021 г.

С присъдата в тежест на подсъдимия Д. са възложени направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.

По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 22/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. С решение № 62 от 19.05.2022 г., постановено по посоченото дело, първонстанционната присъда е потвърдена. Решението не подлежи на протест и обжалване и е влязло в сила на датата на постановяването му.

При проверка на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях съдебни актове, настоящата инстанция не констатира да са налице сочените в искането основания за отмяна по реда на възобновяването.

2

Неоснователно е възражението на защитата за нередовност на мотивите на въззивния съдебен акт, а оттам и за нарушаване правото на защита на осъденото лице. Изтъкнатият в тази насока основен довод - липса на отговори на конкретните възражения на защитата по отношение съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, не може да бъде споделен. От съдържанието на въззивното решение е видно, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения по същество да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. Подробно е изложил фактическата обстановка, за която е направил извод, че съответства на приетата за установена от първоинстанционния съд. Оценил е като правилен подхода за оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници според тяхното действително съдържание, направения задълбочен анализ поотделно и в тяхната съвкупност и обоснован извод, че са годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства, като е отговорил убедително на направените от защитата на подсъдимия възражения. Заявил е по ясен и безпротиворечив начин съгласието си с оценката, направена от първоинстанционния съд и с изложените подробни съображения в тази насока. Това се отнася и до направените възражения, за неоснователно дискредитиране на показанията на свидетелката Г.Н., която твърди, че не подсъдимият, а тя е управлявала лекия автомобил. Правилно районният и окръжният съд са достигнали до извода, че заявеното от Н. е недостоверно. Показанията на тази свидетелка се оповергават от показанията на свидетелите – полицейски служители П. и Н., които са категорични, че именно подсъдимият е управлявал процесния автомобил, като последователно и в синхрон помежду си подробно описват действията му преди и след спирането му за проверка на управлявания от него автомобил. Заявеното от двамата свидетели се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля М. – другият полицейски служител, който е пресрещнал подсъдимия, след като същият се е отдалечил от автомобила си, пренебрегвайки разпореждането на П. и Н. да предостави свидетелството си за правоуправление и документите на автомобила. При тази безспорна фактическа установеност правилно районният и окръжният съд не са кредитирали с доверие показанията на свидетелката Н., които са приели като подкрепящи защитната теза на подсъдимия, отчитайки и факта, че същата живее на семейни начала с него и двамата имат дете, поради което е пряко заинтересована от благоприятния 3 изход на делото за него. На фактите, приети за установени от доказателствата, правната квалификация, която им е дадена от първоинстанционния и въззивния съд, е законосъобразна. Извършеното от Д. деяние покрива съставомерните признаци по чл. 343в, ал. 2 НК от обективна и субективна страна и материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение, за разкриване на обективната истина и за осигуряване правото на защита на подсъдимия, както и на изискването на чл. 305, ал. 3 НПК.

Определеното с присъдата наказание не е явно несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство и изменение на съдебния акт в тази му част, с намаляване на наказанието. При индивидуализация на наказанието и определяне вида и неговия размер както районният, така и окръжният съд, са съобразили всички обуславящи отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани основно със сравнително младата му възраст и тежко материално положение и отегчаващите такива - предходните осъждания за същите престъпления и многобройните наложени му административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, като съвкупната им преценка е довела до правилния извод, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК.

Наложените на подсъдимия наказания една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 500 лв. са справедливи и съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Определяне на наказание в по-нисък от този размер би било несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована снизходителност спрямо подсъдимия.

С оглед на изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 22/2022 г. на Хасковския окръжен съд и НОХД № 75/2021 г. на Харманлийския районен 4 съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5