Определение № 311 от 03.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Велико Търново, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500238 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. О., чрез процесуалния му представител адв. К. Т. против Разпореждане № 542/24.04.2024 г., постановено по гр.д. № 990/2023 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната, като нередовна частна жалба с вх. № 4317/08.04.2024 г., подадена от адв. К. Т. против Определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен, тъй като е допуснато нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало. Сочи се, че съставът, постановил определението, се е ангажирал със становище относно фактите, предмета на спора и приложимия материален закон, поради което може да се приеме, че е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие, съгласно чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК. Изложените в мотивите доводи са несъстоятелни, коментира се разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК, касаеща процедурата по връчване на преписи за страните в случаите на подаване на частна жалба по електронен път, както и се коментира връчването на книжа на ответника по реда на чл.

52, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 2 ГПК.

Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за решаване от друг състав.

Насрещната страна Районен съд Елена заема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Пред Районен съд Елена е предявен иск от М. Д. О., чрез адв. К. Т. против Районен съд Елена, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

С Определение № 322/06.12.2023 г. по гр.д. № 426/2023 г. на РС Елена производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.

Образувано е гр.д. № 990/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново, като с Определение № 440/05.04.2024 г. решаващият състав е върнал исковата молба, подадена от М. Д. О., против Районен съд Елена, като нередовна и е прекратил производството по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС.

Против постановеното Определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е подадена частна жалба от адв.

К. Т..

С Разпореждане № 460/08.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС частната жалба е оставена без движение, като на адв. Т. е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото допълнителна молба с препис за ответника, в която да посочи името и адрес на страната, която подава частната жалба, както и да представи доказателства за внесена държавна такса. Страната е предупредена, че в случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок, частната жалба подлежи на връщане. Разпореждането е връчено на адв. Т. на 09.04.2024 г. чрез ЕПЕП.

В срока за отстраняване на нередовности е постъпила молба с приложена държавна такса, съобразно указанията на съда.

С обжалваното Разпореждане № 542/24.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС съдът е приел, че до изтичане на дадения му срок, чийто краен момент настъпва на 16.04.2024 г., частният жалбоподател не е отстранил останалите указани му нередовности, а именно не е посочил имена и адрес на страната, която подава частната жалба. Посочването на същите е формално изискване на закона, което не може да се счита за спазено с посочването на името на пълномощника, който не е самостоятелна страна в процеса и не може на собствено основание да извършва процесуални действия, включително да обжалва издадени от съда актове. С оглед на това, решаващият състав е приел, че частната жалба подлежи на връщане, като нередовна, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната частна жалба с вх. № 4317/08.04.2024 г. следва да отговаря на изискванията за редовност, като съдържа задължително въведени от законодателя реквизити, съгласно правилото на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 2

ГПК, а именно името и адреса на страната, която я подава, означение на обжалвания съдебен акт, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя. Тези изисквания идентифицират страната – жалбоподател, обжалвания съдебен акт и неудовлетворяващата я част от него, както и авторството на жалбата като волеизявление, насочено към правомощието на страната да сезира въззивния съд с разглеждане на поставения спорен въпрос.

Те имат отношение към допустимостта на обжалването, тъй като се свързват с интереса от него и процесуалната легитимация на обжалващия. В случая, когато страната е представлявана от пълномощник, той не придобива качеството на страна по делото. Законът изисква в подадената жалба от името на представляваната страна да бъдат посочени името и адреса на страната /чл.

260, т. 1 ГПК/. В случая адв. Т. не е посочил името и адреса на страната, която представлява, ако подава частната жалба от нейно име, което представлява нередовност на частната жалба, подлежаща на отстраняване, в каквато насока са и дадените му указания. Ако пък адв. Т. подава частната жалба от свое име, доколкото той не е страна в процеса в лично качество, не притежава процесуална легитимация да стори това. Администриращият съд е дал указания за отстраняване на констатираната нередовност, указанията са ясни и недвусмислени, подателят е предупреден за последиците от неизпълнението им, в срока за отстраняването адв. Т. не е посочил име и адрес на лицето, от чието име изхожда частната жалба, поради което изводът за приложение на нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК се явява съответен на процесуалния закон.

Доводът в настоящата частна жалба, че съдът се е ангажирал със становище по фактите и по приложимия материален закон, не може да бъде споделен. В обжалваното разпореждане съдът е коментирал единствено приложимите процесуални норми, касаещи администрирането на депозираната частна жалба, в постановения акт не са коментирани правно значими за изхода на спора факти или материалния закон, към който те следва да бъдат отнесени, поради което не може да се приеме, че е налице основателно съмнение в безпристрастността на съда, администриращ подадената частна жалба.

Останалите съображения, имащи отношение към подаване на частната жалба по електронен път и нейното последващо администриране и връчване на ответника, са неотносими, тъй като в обжалваното разпореждане подобни обстоятелства не са коментирани.

По така изложените съображения настоящият състав счита, че изводът на администриращия съд, че следва да приложи последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК се явява в съответствие с процесуалните правила, което обуславя потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 542/24.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната, като 3 нередовна частна жалба вх. № 4317/08.04.2024 г., подадена от адв. К. Г. Т., против Определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4