Решение № 3787 от 10.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8708 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92, ал.

2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 335 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.“ ЕАД твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 18157/2018 г. по описа на ВРС срещу ответника П.И.И. за вземанията, предмет на предявените установителни искове. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поддържа, че между дружеството и ответника е сключен рамков договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти № *** от 06.10.2016г., като индивидуалният абонатен номер на ответника е ***Твърди, че към посочения рамков договор е подписано Приложение № 1 от 06.10.2016 г., с което е избран тарифен план ***г. за телефонен номер ***. Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лева с ДДС /19.99 лева без ДДС/, като договорът е сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 06.10.2018 г.

Наред с абонаментната такса за процесния период са фактурирани и други предоставени услуги съобразно действащата тарифа на мобилния оператор. Заявява, че към посочената мобилна услуга е предоставено устройство на изплащане, във връзка с което е сключен Договор за продажба на изплащане от 06.10.2016 г. за срок от 23 месеца. По силата на последния на ответника е прехвърлено правото на собственост върху устройство ***Уговорено е цената на последното да бъде изплатена на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 1 лев.

В исковата молба се излага, че съгласно общите условия на ищцовото дружество за предоставените услуги и продукти се издават ежемесечно фактури. Посочено е, че за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за ползваните от П.И. мобилни услуги са издадени фактури на обща стойност 279.02 лева. Наред с това в периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. са издадени фактури на обща стойност 23 лева за дължими вноски по договора за продажба на изплащане от 06.10.2016 г. Ищецът уточнява, че договорът за продажба на изплащане е прекратен поради неплащане на дължимите месечни вноски, поради което и всички вземания до края на срока му са станали изискуеми.

Поддържа, че описаните фактури не са оспорени от ответника и съгласно т. 26.5 от Общите условия изискуемостта на задълженията по тях е настъпила след изтичането на 15-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура.

Посочва, че върху сумите е начислено обезщетение за забава, както следва: върху главницата от 279.02 лева – в размер на

55.40 лева за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г., върху главницата от 23 лева – в размер на 3.89 лева за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.

Ищцовото дружество заявява, че договорът за услуги с ответника е прекратен предсрочно поради неизпълнение в срок на задължението му за заплащане на предоставените услуги на основание чл. 40ж във връзка с чл.

54.1 от Общите условия. Поради изложеното са начислени следните неустойки: за предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонаментни такси от 19.99 лева /без включен ДДС и без отстъпки/ - 59.97 лева; за направена отстъпка от пазарната цена на устройство ***, предоставен в пакет със SIM картата по договора – 73.83 лева.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че П.И.И. дължи на „А.Б.“ ЕАД следните суми:

- сумата от 279.02 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. по Договор № *** от 06.10.2016 г. за абонат с клиентски номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 59.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонаментни такси от 19.99 лева /без включен ДДС и без отстъпки/;

- сумата от 73.83 лева – неустойка за направена отстъпка от пазарната цена на таблет ***, предоставен в пакет със SIM картата по договора;

- сумата от 55.40 лева – обезщетение за забава върху главницата от 279.02 лева, начислена за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18157/2018 г. по описа на ВРС.

Наред с това предявява искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

- сумата от 23 лева – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. по Договор за продажба на изплащане от 06.10.2016 г.;

- сумата от 3.89 лева – обезщетение за забава върху главницата от 23 лева, начислена за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, както и наличието на специалните предпоставки за допустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по описаните в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за продажба на изплащане, като счита същите за нищожни. Оспорва да е настъпила изискуемостта на претендираните вземания. Счита, че е недопустимо кумулирането на претендираната неустойка и обезщетение за забава.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – на основание чл. 241 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на претендираните вземания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника уточнява, че представените договори за мобилни услуги и за продажба на изплащане са нижощни поради липса на воля, тъй като не са подписани от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на исковете поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. От наведените от ищцовото дружество твърдения, а именно – че ответникът дължи суми по сключени с „А.Б.“ ЕАД договори, може да се заключи, че дружеството е активно процесуално легитимирано. Дължимостта на претендираните вземания касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост.

Не могат да бъдат споделени доводите на особения представител на ответника, изложени в представената писмена защита, че предявените искове са недопустими поради порок в упълномощаването на процесуалния представител на ищеца. На първо място, евентуални недостатъци на упълномощаването не съставляват отрицателна процесуална предпоставка, а могат единствено да доведат до нередовност на исковата молба. Наред с изложеното съдът намира, че в случая упълномощаването е редовно. По делото е представено както пълномощно от ищцовото дружество „***/с предходно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД, видно от служебно извършената справка в ТР/ към Адвокатско дружество „“, така и пълномощно, въз основа на което адвокатското дружество е преупълномощило адв***. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние /л. 52/, последното е подписано от законния представител на адвокатското дружество.

Налице са и специалните предпоставки за допустимост на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК. Претенциите за заплащане на цена на предоставени далекосъобщителни услуги и начислено върху същата обезщетение за забава, както и за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, са предявени по реда на чл. 422 ГПК. От приложеното ч. гр. д. № 18157 по описа за 2018 г. на ВРС, 40 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за тези вземания, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

По претенцията за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:

За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и общите условия.

От представените с исковата молба писмени доказателства се изяснява, че между страните е сключен договор от 06.10.2016 г., ведно с приложение № 1 от същата дата /л. 28-32/. Доводите на особения представител за нищожност на договора поради липса на съгласие не могат да бъдат споделени. Същите се основават на твърдения, че въобще липсва подпис на потребителя в посочените документи, които се опровергават от съдържанието на ангажираните от ищеца писмени доказателства – както договорът, така и приложението са подписани лично от абоната. Същевременно, особеният представител не е оспорил положените от последния подписи. По силата на така сключения договор на ответника е предоставен за ползване мобилен телефонен номер *** при тарифен план ***2016 август 2 год. От съдържанието на т. 3 от приложението става ясно, че месечната абонаментна такса за избрания от абоната тарифен план възлиза на 23.99 лева. Между страните е уговорено, че новият тарифен план влиза в сила, считано от 06.10.2016 г., като срокът на договора е 24 месеца – до 06.10.2018 г. /чл. 6.2.2 от приложение № 1/.

Следователно по безспорен начин се установява наличието на облигационно отношение между ищцовото дружество и П.И.И.. Потвърждава се, че в процесния период ответникът е ползвал мобилни услуги посредством мобилен номер ***. Доколкото номерът е ползван при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен със сключения между страните договор, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответника да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от ответника. За процесния период дължимата абонаментна такса е в размер от 23.99 лева месечно. Видно от съдържанието на приложените по делото фактури, по договора е начислена абонаментна такса по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г., като нейната стойност възлиза на общо 143.94 лева.

От подробните справки за потреблението, приложени към съответните фактури, става ясно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в рамките на предоставения абонаментен план, като за ползването им е начислявана дължимата абонаментна такса. Наред с нея по процесните фактури са начислени и допълнителни суми за услуги като изпращане на SMS, мобилен интернет роуминг извън ЕС, екстри за ползване на мобилен интернет на максимална скорост. Същевременно, ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, че подобни допълнителни услуги са действително предоставени. Издадените от ищцовото дружество фактури сами по себе си не са основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват този факт за данъчни цели /Решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставени от ищеца частни документи, които имат единствено формална, но не и материална доказателствена сила. Тъй като не се установява ответникът да е ползвал услуги в претендирания размер, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за заплащането на такива.