Определение № 623 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20241100512961 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.540 ГПК.

Образувано е по повод подадена от П. П. С. частна жалба срещу Определение от 3.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20566/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 149 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по искане на жалбоподателя /молител/ за определяне срок на Й. П. С. /ЕГН **********/- законен наследник на П.Й. С. /ЕГН **********/, починал на 05.07.2023 г., да заяви по реда на чл.51 ЗН приема ли оставеното от последния наследство или се отказва от него.

Поддържа се в жалбата, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че въпреки извършеното връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК, другият наследник не бил редовно уведомен и не можел лично да направи волеизявление относно приемането или отказа от наследство. Според жалбоподателя СРС достигнал до противоречиви и правно необосновани изводи, тъй като връчването по чл.47 ГПК представлявало редовен способ за уведомяване и пораждало всички процесуални последици. Законът не изисквал лично получаване на книжата или лично явяване на наследника, а само редовно уведомяване, което в случая било осъществено.

Съображенията на СРС за „обективна невъзможност“ наследникът да упражни правото си били недоказани и не съответствали на охранителния характер на производството, в което не се изследвали субективни причини за бездействие. След като наследникът не направил изявление в срока, съдът бил длъжен да приложи последицата по чл.51, ал.2 ЗН, а не да прекратява производството. Поради изложеното жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалваното определение и да бъде постановено определение, с което да бъде установен отказ от приемане на наследството от Й. С., като се укаже на СРС да разпореди и съответно вписване в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 20566/ 2024 г. по описа на СРС, 149 състав, е образувано по молба на П. П. С.- наследник по закон на П.Й. С.- негов баща, починал на 5.07.2023 г., с която е поискано определянето на срок по реда на чл.51, ал.1 ЗН на другия наследник на посочения наследодател- Й. П. С., да заяви дали приема или се отказа от наследството на П. С..

Към молбата е приложено удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Оборище“, от което се установява, че П.Й. С. починал на 5.07.2023 г., оставяйки за законни наследници синове П. П. С. и Й. П. С..

На 8.05.2024 г. по разпореждане на съда е изготвена служебна справка в НБД „Население“ при МРРБ относно настоящия и постоянен адреси на Й. С., според която настоящият му адрес е в гр. Пловдив, ул.****, а постоянният му адрес в гр. Пловдив, ул. “****.

Извършена е и служебна справка в НАП за наличието на трудови договори на ответника, според която не са налице данни същият да е сключвал трудов договор.

С определение от з.з. на 20.05.2024 г. на основание чл.51 ЗН районният съд е определил едномесечен срок на Й. П. С., считано от получаване на съобщението, в който „изрично писмено с нотариална заверка на подписа да заяви по делото дали приема или се отказва от наследството на П.Й. С., починал на 5.07.2023 г.“, като му е указал и че ако в определения му срок не подаде отговор, т.е. не заяви изрично дали приема или се отказва от посоченото наследство, губи правото да приеме наследството и отказът му ще бъде вписан в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН при СРС.

На 21.05.2024 г. са изпратени съобщения за това определение до ответника в производството Й. С. на посочените в цитираната справка два адреса в гр. Пловдив /постоянен и настоящ/, които са върнати в цялост с отбелязвания на връчителя, че адресите са непълни и неточни, тъй като „там се намира многоетажна жилищна сграда с по няколко апартамента на всеки етаж“.

На 7.06.2024 г. СРС е разпоредил повторно връчване на съобщения на същите адреси с указания да бъдат поставени от връчителя и уведомления по чл.47 ГПК.

На 13.06.2024 г. „на входната врата на блока“ на посочените адреси са залепени уведомления, като от връчителя отново е посочено, че адресите са непълни и неточни.

Адресатът не се е явил в двуседмичния срок да получи съдебните книжа.

С обжалваното определение от 3.10.2024 г. СРС е прекратил производството по делото, като е приел, че за да бъде изпълнена процедурата по чл.51, ал.1 ЗН, е необходимо лицето, имащо качеството наследник, да направи лично волеизявление, за което да му бъде определен срок и на същия да бъдат ясно разяснени последиците от липсата на волеизявление, и тъй като в случая заинтересуваната страна не е намерена на никой от известните адреси, съдът е изправен пред обективната невъзможност да проведе надлежна процедура по чл.51 ЗН, изискваща лично волеизявление на наследника.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Липсва основание за определянето на срок по чл.51 ГПК на лице- законен наследник, комуто не може да бъде връчено съобщението за това.

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия- чл.49 ЗН. В случай, че 2 призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да му бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Производството по чл.51 ЗН е охранително и според практиката на ВКС е особено производство. В него лицето, което има право да наследява, следва да се призове, за да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя, което предпоставя неговото редовно уведомяване.

Съгласно чл.540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответно приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите и на производството по чл.51 ЗН, свързани с това, че приемането на наследството- направо или по опис, и отказът от наследство, са актове, които зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и представляват едностранни и неотменими волеизявления. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, условие за което е личното му уведомяване. Поради това в производството по чл.51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление /чл.47 ГПК/ или чрез "Държавен вестник", които предполагат назначаването на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера /в този смисъл:

Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 3092/ 2015 г. на ВКС, I ГО;

Определение № 138 от 2.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2806/ 2017 г. на ВКС, II ГО;

Определение № 460 от 22.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 3616/ 2015 г. на ВКС, III ГО;

Определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1911/ 2015 г. на ВКС, І ТО;

Определение № 165 от 26.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 2757/ 2018 г. на ВКС, II ГО;

Определение № 729 от 12.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 1090/ 2023 г. на ВКС, I ГО;

Определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 4592/ 2023 г. на ВКС, I ГО/.

В настоящия случай посочените в НБДН- МРРБ адреси- настоящ и постоянен, на ответника в производството Й. С. са непълни и неточни и надлежното му уведомяване за срока по чл.51 ЗН не може да бъде осъществено, като поставянето на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на тези непълни и неточни адреси /на входната врата на блока/, с оглед изложените по- горе съображения, е изключено от възможните способи за надлежното му уведомяване.

Последица от липсата на отговор на наследника при редовно връчено лично уведомление съгласно чл.51, ал.2 ЗН е изгубване правото да приеме наследството, равнозначно на отказ от наследство, но тези последици обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която той е бил редовно уведомен с указанията по чл.51, ал.1 ЗН и в указания му срок не е отговорил. Вписването на обстоятелствата относно приемането или отказа от наследство не може да се основава на предположения, още по-малко са налице основания за вписване приемане на наследството, в случай на липса на изявление на наследника.

Според установената по приложението на чл.51 ЗН константна практика на ВКС последицата на чл.51, ал.2 ЗН- изгубване правото на наследника да приеме наследството, възниква само, ако той е бил призован лично в това производство, каквото призоваване в случая, с оглед изложената по- горе фактическа обстановка, не може да бъде осъществено.

Независимо, че в случая първоинстанционният съд не е спазил нормативно установената процедура по чл.51 ЗН, изискваща ответникът в производството Й. С. първо да бъде призован в открито съдебно заседание и едва след това да му бъде 3 определен срок да заяви дали приема или се отказва от наследството на посочения наследодател /а не директно в з.з. да бъде определен такъв срок на наследника/, констатираната в хода на производството невъзможност същият да бъде лично уведомен за това препятства приключване на производството със съдебен акт по смисъла на чл.51, ал.2 ЗН и обосновава извод за прекратяване на образуваното по реда на чл.51 ЗН производство.

При тези съображения обжалваното определение, което е правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 3.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20566/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 149 състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба в 1- седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4