Решение № 161 от 03.12.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

03.12.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл

Шефки

Мария

Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

102 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт Д.Д., действащ в качеството си на пълномощник на Национална агенция за приходите, против Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал.

2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон.

Сочи, че административното нарушение било доказано по несъмнен начин, като АУАН и НП са издадени правилно и законосъобразно, в съответствие с тежестта на нарушението.

Излага съображения, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с това, че в АУАН и НП били посочени различни дати на проверката и такава на извършване на административното нарушение, са неправилни и не са съобразени със събраните по делото доказателства. В тази връзка от материалите по делото се установявало, че офисът на дружеството в *** е започнал да осъществява дейност на 01.06.2019 г. и вследствие на нерегистрирането на ФУ е довело до нарушения относно регистрирането и отчитането на продажбите в търговския обект. При налагането на имуществената санкция АНО бил отчел факта, че нарушението е за първи път, което е обосновало налагането на санкция в минимално определения от закона размер, в съответствие с чл. 12 от ЗАНН.

Релевира доводи, че процесното нарушение е било констатирано от органите по приходите при извършена проверка в търговския обект. Счита за доказан факта, че, ако не е била осъществена проверката в обекта, то немаркирания оборот по касовия апарат е щял да бъде укрит, респ. следвал изводът, че нарушението е извършено умишлено и вследствие на недобросъвестното поведение на задълженото лице. В тази връзка следвало да се има предвид, че съгласно съставеният при проверката Опис на паричните средства в касата серия ** № ***/*** г., е била установена касова наличност в размер на *** лв., която сума не е била отчетена по фискално устройство.

На следващо място твърди, че обжалваното Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г. съдържало изискуемото съдържание, въведено в чл. 57 от ЗАНН, включително и реквизитите по ал. 1, т. 5 от разпоредбата, а именно: описание на нарушението; дата и място, където е извършено; както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП било ясно и категорично посочено, че нарушението е извършено на 01.06.2019 г/датата на започване на дейността/, което било видно и от предоставените обяснения от управителя на дружеството, както и кога е констатирано нарушението. Всичко това давало ясна представа относно релевантното административно нарушение, неговото извършване и установяване, поради което в случая липсвало основание да се приеме, че е налице нарушаване правото на защита на санкционираното лице да разбере, какво конкретно нарушение е осъществено и кога е извършено то.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Г-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В съдебно заседание, касаторът не се явява. Чрез пълномощника юрисконсулт Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Ответникът по касация – „Л. Й.“ ООД ***, чрез пълномощника адв. Д.Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на районния съд за обосновано и законосъобразно.

Представя писмена защита в подкрепа на доводите си. Претендира деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е основателна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде отменено, след което касационният съд се произнесе по същество и потвърди процесното НП. Изцяло споделя доводите в касационната жалба, поради което счита решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и неправилно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено, но при реализиране на административнонаказателната отговорност са е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, изразяващо се в посочването на различни дати на извършването на нарушението и констатирането му. В тази връзка е изложил мотиви, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което водело до невъзможност на жалбоподателя да разбере на коя дата, какво нарушение е извършил. В случая имало посочена дата на проверка от контролните органи и съответно посочена дата на извършване на нарушението, която била различна от горната и предхождаща с около два месеца и половина датата на проверката. Абсолютно необходимо било административно наказващия орган да посочи на коя дата е нарушението, за да може жалбоподателят да организира своята защита по вменената му административно наказателна отговорност. Посочването на две дати, дата на проверката за евентуално извършено нарушение и в същото време посочване на дата на извършване на нарушението, различна от горната, водело до невъзможност, както жалбоподателя да разбере какво е извършил и на коя дата и да организира защитата си, така и на съдът да извърши преценка на коя дата е извършено нарушението. Счел е, че само на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Приел е, че постановлението е издадено при нарушение на процесуалните правила и изисквания, визирани в чл. 54 от ЗАНН.

С оглед констатираните нарушения, е отменил обжалваното наказателно постановление и е осъдил ТД на НАП – Пловдив да заплати на „Л. Й.“ ООД *** деловодни разноски в размер на 540 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание е налице.

В тази връзка въведените в обжалваното решение изводи, че в конкретния случай e налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, изразяващо се в посочването на различни дати на извършването на нарушението и констатирането му, са необосновани и неоснователни, както и формално въведени, респ. несъответстващи на съдържащите се в делото доказателства.

В конкретния случай имуществената санкция е наложена за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че „Л. Й.“ ООД, с ЕИК ***, осъществява търговска дейност в обект „офис за продажба на билети“, намиращ се в ***, без в обекта да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – 01.06.2019 г.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата/в релевантната редакция на нормата с ДВ, бр. 26 от 2019 г./, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.