Решение № 260146 от 17.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……… ./

.07.2020 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА

ИВАН СТОЙНОВ при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1336 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на В.Л.С. срещу решение № 1266 от 27.03.2019г., постановено по гражданско дело № 9827 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по отношение на детето . е предоставено на майката К.Й.П., определено е местоживеене на детето при майката; определен е режим на лични отношения между В.Л. А. с детето ., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа без преспиване, а след навършване на 10 годишна възраст- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18 часа с преспиване; както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, разпределени по 10 дни през м. юли и м. август ; през коледната ваканция всяка четна година от 10 ч. на 23 декември до 17 часа на 28 декември, а през нечетна година – от 10ч. на 29 декември до 17 ч. на 03 януари; през великденските празници всяка четна година от 10 ч. в събота до 18 часа в понеделник; В.С. е осъден да заплаща в полза на детето Н. издръжка в размер на 350лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2018г. и издръжка за минало време за периода 10.08.2017г. – 10.08.208г. в размер на 2700лв.

Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като моли същото да бъде отменено и да се постанови ново от въззивната инстанция, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н. да се предостави на бащата, като се определи и местоживеене на детето при него; на майката да се определи режим на лични отношения с детето и същата бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето. В условие на евентуалност моли да се измени режима на лични контакти на бащата с детето Н., като се отхвърли и иска за издръжка за минало време, а издръжката за в бъдеще се определи в минимален размер.

Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Изводите на съда не се потвърждават от установените по делото факти и събраните доказателства. Във въззивната жалба се излага, че по делото е безспорно установено, че майката и детето живеят в жилище, състоящо се от стая и кухня и детето не разполага със собствено стая и пространство, в което да се развива правилно и самостоятелно. Между детето и майката не е настъпило отделяне, което предвид възрастта на детето, представлява предпоставка за поява на психологически проблеми. Твърди също, че е налице отчуждаващо поведение от страна на майката, която въвлича детето в проблемите и отношенията между родителите. Въззивника счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстационния съд, че между детето и майката има силна емоционална връзка и майката притежава необходимите родителски и възпитателски качества да се грижи за детето. При преценката на интереса на детето, съдът не е съобразил, че то е от мъжки пол и се нуждае от общуване и примера на бащата в процеса на израстването си. Счита за неподходящ и ограничен определения режим на лични контакти на детето с бащата. Излага също, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че за издръжката на детето е необходима сумата от 350лв., както и, че такава сума е осигурявана от майката. При определяне размера на издръжката, съдът не е съобразил нуждите на детето и това, че въззивникът получава месечен доход в минимален размер.

Твърди, че бащата е изпращал суми за издръжка на детето в периода преди завеждане на исковата молба, поради което и искът за издръжка за минало време е неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът е определил и необосновано завишен размер на издръжката за в бъдеще.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК К.П. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното решение от ВРС.

К.П. е депозирала и жалба срещу определение № 6220/15.05.2019г., с което е отхвърлено искането й за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразна, като моли същото да бъде отменено, като на К.П. се присъдят сторените по делото разноски.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В.Л.С. срещу К.Й.

П., иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на детето Н. Влентинов С., ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим на лични контакти между майката и детето, като майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 127,50 лева месечно, считано от датата на исковата молба.

Ищецът излага, че от връзката си с ответницата имат родено общо дете-Н., р. на 25.09.2011г. Страните никога не са живели заедно, а са си гостували за определени кратки периоди от време. След като забременяла ответницата решила да остане да живее и роди детето в гр.Варна.

Ищецът живеел в гр.Козлодуй, а по-късно се преместил в София. При срещите им често избухвали скандали по повод поведението на ответницата. След раждането на детето страните за кратко време живели в дома на ищеца в гр.

Козлодуй, но ответницата постоянно се оплаквала и намирала за какво да недоволства, започнала да го обижда и нагрубява. Преместила заедно с детето отново в гр.Варна и в следващите шест години ищецът пътувал постоянно, за да вижда детето. Твърди, че майката му позволявала да вижда детето срещу пари и му го дава за по няколко часа, като ищецът бил длъжен да дава пари и да купува всичко необходимо. Твърди, че майката не полагала необходимите грижи за детето.

В дните, в които ищецът й гостувал, трябвало да се съобразява с желанията и кризите на ответницата, която го обиждала го и нагрубявала пред детето, като го наричала : "лош баща, ти си лош пример за детето.", "Ти не си баща на това дете.",

"педераст". Често изпадала в гняв и казвала, че не иска детето и не го издържа, “ то е боклук като теб“. Детето разказало на ищеца, че майка му го е била, че го удряла по главата, блъскала в стени и го обиждала. Твърди, че ответницата системно го унижавала и се заканвала и с думите: "Ако заведеш дело в съда, аз няма да гледам детето ти, но и ти няма да го гледаш, защото ще го убия". Н. твърде често боледувал, и след уведомяване от ответницата, ищецът изпълнявал рецептите и осигурявал предписаните лекарства за детето. Във връзка със заболяване на детето, през месец май 2018 г. по предложение на ищеца, ответницата го довела в гр. София, и на 25.05.2018 г., е извършен преглед от двама лекари –специалисти, които дали мнение, че детето трябва да се оперира, но майката категорично отказала. Тогава бащата отправил предложение детето да гостува в гр.Козлродуй и то се съгласило, но майката не позволила.

Опитала се да вземе надмощие с крясъци, а като не успяла инсценирала криза и ищецът бил принуден да повика бърза помощ. След преглед, лекар установил, че тя е в нервен шок, че има сериозни проблеми с нервите и трябва да се лекува. Ответницата признала пред ищеца, че е била и блъскала в главата детето, като отново изпаднала в истерия. На 27.05.2018 г. ответницата се обадила в полицията, с твърдения, че е била пребита от ищеца и че той я държи насила в жилището си заключена два дни. При преглед от екип на Бърза помощ, повикан от ищеца, не били установени наранявания на К.П.. След този случай ищецът настанил ответницата и детето в хотел, изпълнил рецептата с предписаните лекарства за детето и на 28.05.2018 г.

Откарал майката и детето до гр.

Варна. Твърди също, че при пътуването си до Варна на 31.05.2018г., за да присъства на тържеството на детето на 01.06.2018 г., по желание на ответницата, отседнал в дома й, като станал свидетел на виковете и обиди отправени към детето. По-късно ответницата завела дело по реда на ЗЗДН срещу него. Ищецът излага, че желае да с грижи за детето, то да живее при него и да бъде записано в елитно училище в град София, като твърди, че то е на възраст, в която трябва да развива типично мъжки качества и да има мъжки пример пред себе си. Майката не е в състояние да контактува нормално с ищеца и не му позволява да заеме подобаващо место в живота на детето. Посочва още, че притежава собствено жилище, в което има всички необходими удобства, за да бъде отглеждано детето. Заявява, че има нужните доходи и възможности, които му позволяват да се грижи и отглежда детето, както може да разчита на подкрепата от майка си и роднини.

В срока по чл. 131 ГПК К.Й.П. е оспорила предявените искове като неоснователни. Твърди, че от раждането на детето, то е живяло единствено с нея в гр. Варна и само тя се е грижила за него. Бащата е живял в гр.Козлодуй и гр.София и нито той нито негови роднини са полагали каквито и да е грижи за детето, дори и за краткия период след раждането му, когато ответницата за две-три седмици е пребивавала в жилището на ищеца в гр. Козлодуй. Ищецът нехаел, имал грубо и неуважително поведение към майката и детето, което довело до връщането й в гр. Варна и преустановяване на съвместното съжителстване. След раздялата, ответницата изцяло поела и се отдала на отглеждането на детето.

Бащата заплащал по банков път издръжка в минимален размер и имал редки инцидентни срещи с детето, които били съпътствани от скандали, обиди, заплахи, физическо насилие. Твърди, че при посещението си в гр. София през м. май 2018г., тя и детето са били жертви на домашно насилие, упражнено върху тях от ищеца, за което и било образувано гр.д. № 9159/2018 г. на ВРС. Ищецът, в отговор на постъпилата срещу него молба за защита, предявил насрещен иск по гр.д .№ 9159/2018 г. на ВРС, твърдейки, че той е жертва на домашното насилие.

Оспорва всички изложени от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, като неверни и целящи нейното злепоставяне. Твърди, че през последните шест години, бащата се е срещал и виждал много рядко с детето. Срещите били само виждане и между бащата и детето не е имало такъв контакт, че детето да търси бащина закрила и пример в лицето на ищеца. Според ответницата с предявяване на иска по чл.172 СК ищецът цели да не се допуснат или да се ограничат последиците за него от упражненото от него домашно насилие. Твърди също, че между бащата и детето никога не е имало здрава емоционална връзка и бащата никога не е полагал грижи за детето. С поведението си бащата насадил в детето страх и недоверие към себе си от отправените заплахите и обидите към майката. Излага, че в жилището на бащата няма детско обзавеждане, детски кът или обзаведена детска стая, а освен това се намирало в гр. София, което е много отдалечено от дома, в което е израснало детето. Ищецът никога не се е грижил за дете и нямал опит.

К.Й.П. е предявила иск с правно основание чл.127, ал.2 СК срещу В.Л.С. за определяне местоживеене на детето Н. при майката, на адрес в гр. Варна, ул. „Отец Паисий", № 34, ет.2, ап.73; за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето на майката, като се определи режим на лични отношения на бащата, с детето: бащата да има право да вижда и взема и връща детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. До 17,00 часа, без преспиване, в присъстиве на служител на ЦОП, а след навършване на 10 годишна възраст на детето – бащата да го вижда и взема при същия режим, но с преспиване; два пъти за по десет последователни дни през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск майката; бащата да заплаща в полза на детето Н., чрез неговата майка К.Й.П., по банкова й сметка № BG27FINV915010BGN04XNG, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаването на насрещния иск – 10.08.2018 г., ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; претендира и заплащане на издръжка в полза на детето за минало време, за една година преди предявяването на насрещния иск в размер на 2715 лева.