Решение № 3218 от 23.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3218 гр. София, 23.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110203961 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. Д., чрез процесуалния му представител адв. Ц. М. И., против Наказателно постановление № 9791/13.01.2026г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 цента/, левова равностойност 3000 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения, недоказаност на нарушението, съмнения относно годността и правилното използване на измервателните средства, както и относно наличието на вина. В съдебно заседание е приобщена писмена защита от адв. И., с която поддържа жалбата, не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие и излага допълнителни аргументи.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание юрк. Николов оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП, като излага аргументи в тази 1 насока, приобщени са и писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв се претендира.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.12.2025 г. около 11:15 часа, на път II-18, км 27, на отбивна площадка, разположена приблизително на един километър преди разклона за бул. „Ботевградско шосе“, в посока с. Чепинци – с. Казичене, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ извършили проверка на товарен автомобил с марка „МАН“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', с четири оси, две от които управляеми.

Установено било, че се управлява от жалбоподателя Д. Н. Д..

При проверката било установено също, че автомобилът извършва превоз на фракция 0/63, за което по преписката е представена експедиционна бележка № 33611053932/15.12.2025 г.

За установяване на осовото натоварване контролните органи използвали електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR, № К118829, както и ролетка № 1303/18/5 м.

При измерено разстояние между осите от 1,42 м., било отчетено натоварване на двойната задвижваща ос в размер на 27,860 тона, при посочено максимално допустимо натоварване от 19 тона, или с превишение от 8,860 тона.

Въз основа на проверката бил съставен АУАН № 10601/15.12.2025 г., в който било прието, че жалбоподателят е извършвал превоз с ППС, чието осово натоварване превишава максимално допустимите норми, установени в Наредба № 11/2001 г., като актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не постъпили пред наказващия орган в законоустановения срок.

Впоследствие административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 9791/13.01.2026 г., като възприел фактическите констатации от АУАН и приел, че е осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/2001 г.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС, с товара не превишават максимално допустимите норми, като и въз основа на това приел, че нарушението е извършено виновно.

При индивидуализацията на санкцията органът приел, че нарушението се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид евентуалните последици от движението на тежки ППС, по републиканската пътна мрежа и за безопасността на движението.

2

В преписката са представени и документи относно използваните измервателни средства, включително документи, свързани с периодичната проверка на везната и с метрологичните характеристики на ролетката.

Приобщена е и заповед на председателя на управителния съвет на АПИ, с която М. И. Н. е определен като инспектор, извършващ контролни проверки на ППС, включително относно максимално допустимата обща маса, осовите натоварвания и габаритните размери. Същата заповед му възлага и съставянето на актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът извърши цялостна служебна проверка на наказателното постановление, както и компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

По делото е представена заповед, с която М. И. Н. е определен като инспектор, извършващ контролни проверки на ППС, по отношение на максимално допустимата обща маса, осовите натоварвания и габаритните размери, както и да съставя актове при констатирани нарушения. Поради това съдът приема, че не е налице порок по отношение на компетентността на актосъставителя.

Наказателното постановление е издадено от началника на съответния отдел, като в самото НП, е посочена и заповедта, въз основа на която е упражнена компетентността. Следователно не се установява основание за отмяна на НП, поради липса на компетентност.

Наказателното постановление съдържа данни за датата, часа и мястото на проверката, за водача, за конкретното моторно превозно средство, за използваните измервателни средства, за измереното осово натоварване, допустимата стойност и размера на твърдяното превишение. Поради това съдът не споделя възражението, че нарушението е напълно неиндивидуализирано.

От изложеното в НП, е ясно какво поведение се вменява на жалбоподателя, а именно – управление на тежко ППС с осово натоварване над допустимото.

Съдът намира за установено, че управляваното от жалбоподателя ППС товарен автомобил с марка „МАН“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', с четири оси, две от които управляеми на 15.12.2025 г. около 11:15 часа, се е движело по път II-18, км 27, на отбивна площадка, разположена приблизително на един километър преди разклона за бул. „Ботевградско шосе“, в посока с. Чепинци – с. Казичене.

По делото е безспорно установено и лицето подлежащо на 3 административно наказателна отговорност, а именно жалбоподателя, който в качеството си на водач, физическо лице се явява субект на административната отговорност. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 па ОСС от ПК па ВКС и I и II колегии на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършват нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка е чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Съгласно Наредба № 39 от 29 януари 2004 г. за изискванията към водачите на МПС от различните категории и подкатегории по време на обучението си трябва да придобие знания и умения за безопасно управление и да усвои поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията, за която се обучава в това число и нормите във връзка с теглото и размерите на управляваното превозно средство /чл. 4, ал. 5, т. 7 от Наредбата/ за което се издава и свидетелство за управление на съответната категория МПС.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят бил установен да управлява и извършва превоз на товари с МПС с 4 оси - с две управляеми оси, като извършва превоз на фракция.

Установено е, че в хода на проверката е извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № К118829 и ролетка № 1303/18/5 м/.

При посоченото измерване било констатирано, че измереното натоварване на двойната задвижваща ос на ППС е 27.860 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 19.000 т, като проверяващите са посочили, че превишаването е с 8. 860, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5. буква "в" от Наредбата, като превишаването е отчето като 8. 860 т. над допустимото. В хода на проверката е установено и разстояние между осите, а именно 1. 42 м.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

С разпоредбата на чл. 7, ал. от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е предвидено допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища.

Управляваното от санкционираното лице ППС попада в приложението на цитираната норма, доколкото, управляваното от жалбоподателя ППС с 4 4 оси при разстояние между осите от 1. 42м. то представлява "тежко" ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Съдът намира за безспорно установено, че извършеното в деня на проверката измерване е правилно, в съответствие със законовите изисквания за извършването му, като същото е проведено чрез използването на сертифицирани технически средства за измерване, като счита направеното в тази връзка възражение за неоснователно.

По делото е установено, че посочения тонаж е замерен със ролетка и използвана мобилна везна, която е сертифицирана, видно от приложените по делото писмени доказателства, а именно: удостоверение за ризнаване на одобрен тип средство за измерване, Заявление № 000029– 18740/14.04.2025 г. за проверка на средствата за измерване, Сертификат за съответствие, ведно с заявление за проверка, Приложение, Декларация за съответствие на ролетка № 1303/18/ 5м.

Посочените като установени в хода на замерването показатели са установени по надлежния ред, чрез извършено замерване с изправно и преминало през съответния технически преглед техническо средство.

Съдът счита, че в НП, АНО правилно и точно е посочил нарушените законовите разпоредби като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение като не споделя възраженията посочени в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява чрез действие и се изразява в управление на извънгабаритного и/или тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, като ППС не попада в изключенията на чл.8, ал. 5 вр. чл. 14, ал. 3 от Наредбата, тъй като надвишава с над 30% процента натоварването. За така квалифицираното нарушение АНО правилно е наложил административно наказание на основание действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДП , която предвижда, че се наказва с Глоба в размер на 3000 лв. /1533. 88 евро/ водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.