Решение № 16597 от 14.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16597 гр. С-ИЯ, 14.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110149582 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба на К. Я. Д. срещу „ИАМ” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 781,20 лв., която се твърди да е платена при начална липса на основание – въз основа на нищожна договорна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № .../.... г., сключен между страните.

Твърди се, че на 18.09.2017 г. К. Д. е сключил договор за паричен заем № .... с „ИАМ” АД. Поддържа се, че станите са се договорили за отпуснатият заем да бъде в размер на 1 500 лева, видът на вноската е месечен, размерът на месечния лихвен процент не е посочен, а размерът на годишния процент на разходите е 41.78%, фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35%. Поддържа се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. Сочи се, че в ал. 2 на чл. 4, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на поетото задължение по договора да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 700 лв., която се плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Изложени са подробни доводи, че обсъжданата неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Твъди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 700 лева, която е платена заедно с цялата дължима сума по процесния договор за паричен заем.

Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответното дружество да плати на ответника сума в размер на 781, 20 лв. /в проведеното по делото съдебно 1 заседание на 14.09.2023 г., на основани чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато увеличение на размера на иска/, представляваща платена при липса на основание – въз основа на твърдяната за нищожна договорна клауза, неустойка по договора за кредит № .../.... г., сключен между страните.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявения иск. Съобразно изложеното е направено искане същият да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират се разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че на 18.09.2017 г. е сключен договор за паричен заем с номер .... между „ИАМ“ ЕАД, в качеството на заемодател, и К. Я. Д., в качеството на заемополучател, при условията на който заемодателят е предоставил паричен заем на заемополучателя в размер на 1 500 лв.

Не е спорно и че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като всеки от поръчителите следва да отговаряна следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р

В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в уговорения срок, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 700 лв., която се плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноска.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 47 и следващите/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, и от което се установява, че по счетоводна информация, предоставена от ответника, ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер на 2 411,43 лв.

Постъпилите плащания в общ размер на 2 411,43 лв., са разпределени от ответника по компоненти, както следва: платена главница в общ размер на 1 500 лв., платена договорна лихва в общ размер на 130,23 лв., платена неустойка в общ размер на 781,20 лв. по чл. 4, ал. 2 от договора. Посочено е, че след добавяне на платената неустойка изчисленията ГПР е 93,86 %.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената разпоредба са уредени три самостоятелни фактически състава.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на получаване на процесната сума от ответника, след доказване на който факт, в тежест на ответника е 2 да докаже, че е налице валидно основание за получаването, съответно за задържане на полученото. Типичен случай на начална липса на основание е налице в случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз основа на нищожна клауза от договор (в този смисъл т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС).

Между страните не е спорно и от изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендирана от ищеца сума в размер на 781, 20 лв, представляваща договорна неустойка за непредставяне на обезпечение е платена на основание чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем от 18.09.2017 г.

Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза, въз основа на която е начислена и удържана сумата.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от договора за паричен заем е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен от подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.

В обобщение, по изложените съображения, съдът намира клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем за нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Доколкото не е спорно и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установи, че претендираната сума в размер на 781,20 лв. е платена въз основа на нея, т.е. при начална липса на основание, предявеният 3 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. Такива са претендирани съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както следва: 50 лв. – държавна такса, 360 лв. – платен адвокатски хонорар, и 300 лв. – депозит за вещо лице. Плащането на претендираните разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 360 лв. е доказано по делото, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2022 г. /л. 6 от делото/ е отбелязано, че същият е платен в брой при подписване на договора. Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй претендираният адвокатски хонорар е в минималния размер, предвиден в приложимата към датата на сключване на договора за правна защита редакция на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, общият размер на дължимите от ответника разноски възлиза на 710 лв.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ИАМ” АД, с ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: бул. „Д.Н.” №.... „С.Ц.”, ЕТ. .., ОФИС ...., да заплати на К. Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „ЗОНА ...., № ...., ВХ. .... сума в размер на 781,20 лв., представляваща недължимо платена сума – неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № .../.... г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ИАМ” АД, с ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: бул. „Д.Н.” №.... „С.Ц.”, ЕТ. .., ОФИС ...., да заплати на К.

Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „ЗОНА ...., № ...., ВХ. .... сума в размер на 710 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4