Решение № 5649 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5649 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330115255 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Т. Х. П. с ЕГН ********** и адрес **** чрез адв. С. срещу "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от **** С. Т. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 435,95 лв. недължимо платена за неустойка по договор за кредит от **** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-02.09.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на **** г. за сума 2000 лева. Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество, отговарящо на определени условия. При неизпълнение в срок н а това условие се дължи неустойка в размер 0,9 % на ден върху усвоената сума. Извършени са погасявания на суми за главница, лихва и неустойка. Такава не се дължи, тъй като клаузата, която я въвежда е неравноправна и нищожна.

В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Признава се сключването на договора и съдържащите с в него клаузи. Заявява, че заемната 1 сума е усвоена чрез покриване на задължения по други договори и изплащане на остатък чрез Изи Пей. Оспорва се невалидността на клаузата за неустойка.

Отрича да е начислявана такава и събирана от длъжника.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба разписки(лист **** от делото) и към отговора(лист-*** от делото), справка(лист ***от делото) и заключение от *** по извършена СТЕ е видно, че в периода 01.02.2022 г -05.03.2022 г. ищеца е платил на ответното дружество сума от 582,90 лв. С тях са погасени задължения за главница-27,34 лв.; 119,62 лв. за възнаградителна лихва и 435,71 лв. за неустойка, както и 0,23 лв. за други разходи.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания в размер на 582,90 лв.

Спора се състои в нищожността на клаузата за неустойка и недължимостта на предвидената и заплатена сума по нея. С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на тази уговорка, съдът намира, че в процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора ипри неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 0,9 %. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно 2 задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на неустойка. Ето защо платената сума по нея от 435,71 лв. се явява дадена без основание и подлежи на връщане.

Тъй като не се твърди и не се установява ответника да е възстановил притендирната сума на ищеца, предявения от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи до установения размер от 435,71 лв., като за разликата над него до притендирания от 435,95 лв.-да се отхвърли.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединените с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху притендираната сума от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска и съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 49,97 лв. за държавна такса и 149,92 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Тъй като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адв. С. следва да се определи служебно възнаграждение при условията на чл.

38 от ЗА, в размер от 200 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно представените доказателства за сторени такива в размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение по осъдителния иск и списък. Ето защо на същият следва да се присъди сума от 0,13 лв.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. да заплати на Т. Х. П. с ЕГН ********** и адрес ****, сумата от 435,71 лв.

(четиристотин тридесет и пет лева и 71ст.)–недължимо платени за неустойка по договор за кредит ****г, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.09.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като и сумата от 199,89 лв. (сто деветдесет и девет лева и 89 ст.) за разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Х. П. с ЕГН ********** и адрес **** чрез адв. С. срещу "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от **** С. Т. и с к за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от над 435,71 лв.

(четиристотин тридесет и пет лева и 71ст.) до 435,95 лв. (четиристотин тридесет и пет лева и 95 ст.) недължимо платена за неустойка по договор за кредит от **** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба02.09.2024 г. до окончателното плащане .

ОСЪЖДА Т. Х. П. с ЕГН ********** и адрес ****, да заплати на Стик кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. сумата от 0,13 лв.

(тринадесет ст.) за разноски за производстовто.

ОСЪЖДА Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. да заплати на адв. Д. Б. С. с личен № *** гр. ***, ул. „***” № *** сумата от 200 /двеста/ лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4