Протокол № 126 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 126 гр. Пазарджик, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900097 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

Ищците Д. Л. Н., Л. П. Н., Р. Г. Н., Г. Л. Н. чрез родител и законен представител Р. Н., редовно призовани, не се явяват. За тях като пълномощник се явява адв. Г. Й. - редовно упълномощен с исковата молба.

За ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД представител на дружеството не се явява. Явява се юрисконсулт И. Г. - надлежно упълномощена да го представлява с отговора на исковата молба.

Явява се вещото лице В. М..

Не се явява вещото лице д-р П. М., за когото съдът служебно е получил сведение, че се намира в друга съдебна зала по дело на Районен съд – Пазарджик, и ще се яви своевременно след изслушването му.

АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото .

ЮРК. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Делото е било докладвано при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК, събирани са гласни доказателства. Отложено е за изслушване на свидетел относно неимуществените вреди и изслушване на комплексната експертиза.

Съдът намира, че ще следва да пристъпи към изслушване на водения свидетел.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

М.С.Л. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана - Л. Н. ми е син, Р. Н. ми е снаха, Д. Н. и Г. Н. са ми внуци. Ищците са моят син и неговото семейство.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и 1 отговорността по чл. 290 от НК.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на свидетеля М.Л.

СВИД. Л.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.

АДВ. Й. (въпрос): Знаете ли за пътен инцидент, в който са пострадали ищците по делото? Ако знаете, кажете на съда кога настъпи и в какво състояние бяха те, когато ги възприехте всеки един по отделно?

СВИД. Л.: Март месец, датата забравих, понеже съм много притеснена, ми се обадиха, че семейството на моите близки е претърпяло инцидент и в момента са в Окръжна болница - П.. Веднага отидохме там, влезнах.

Снахичката ми Р. беше в неврохирургично отделение. Дежурният екип ни предупреди, че е била в безсъзнание и току що е дошла в съзнание и не трябва да я притесняваме, не трябва да я разпитваме и да бъдем твърди пред нея, защото тя не си спомня какво точно се е случило.

В отделението престоя 3 дена под лекарско наблюдение, като през тези 3 дена и аз останах да й помагам. Първите 24 часа не трябваше да става от леглото. После вече, с моя помощ - до тоалетната най-много.

При изписването се прибрахме вкъщи. Оплаквания й бяха от главоболие, световъртеж, повръщане, при резки движения започваше да й се гади и да повръща. Постепенно отзвучаха тези неща и до 3 месеца се възстанови. През тези 3 месеца тя си беше вкъщи и ходеше на контролни прегледи в неврохирургия.

По професия тя е фризьорка и най-напред започна вкъщи с нас да се пробва, но световъртежа и изтръпването на ръцете й пречеха. След третия месец започна да пробва по малко да работи. На работа се върна след третия месец, на четвъртия.

АДВ. Й. (въпрос): Някакво отражение на психиката даде ли инцидента при нея – при Р.?

СВИД. Л.: Да. На психиката й този инцидент се отразява дълго време, защото тя след този инцидент не можеше да шофира, а фризьорският салон е в П. и трябваше някой да я кара и да я връща. Симптомите – изтръпването на ръцете, световъртежът - това остана.

АДВ. Й. (въпрос): Кажете за другите пострадали, ако имате наблюдения, как се отрази инцидента?

СВИД. Л.: Другият пострадал беше синът ми. В хирургично отделение казаха, че той е с контузия на гръдния кош, няма счупване на ребрата. Той е отказал хоспитализация и се е подписал за това. Опитах се да го убедя да остане в отделението, но той категорично отказа, защото той е фермер и животновъд, и професията му е такава, че и за 2 часа не да се откъсне от животните. Той сам се занимава с животните.

Болката на дясната му ръка продължи и поутихна след 45-тия ден. И натъртването, където е на ребрата, и то горе-долу след 2 месеца отзвуча.

АДВ. Й. (въпрос): То какви проявления даваше?

СВИД. Л.: Имаше болка. След натъртването 45 дена горе-долу започна 2 да намалява, но при всяко движение, което трябва да върши, приемаше обикновени болкоуспокояващи.

АДВ. Й. (въпрос): Продължавайте за следващите ищци, ако имате наблюдения.

СВИД. Л.: Внучката ми Д. Н. е шофирала колата. Имаше на двете ръчички охлузни рани от счупването на стъклото и може би около 15-20 дена се оплакваше, че не може да си свие пръстите - може би като е стискала волана. Но на рентгеновата снимка няма счупвания, явно е било на базата на стрес. А раните, които бяха по ръцете й, бяха повърхностни. Нямаше дълбоки рани.

АДВ. Й. (въпрос): А отражение върху психиката й даде ли инцидента?

СВИД. Л.: Тя е чувствително момиче и спря да кара кола. Колата в продължение на 6-7 месеца не я е карала. Изобщо не се качи. И сега е страхлив шофьор. Когато баща й караше колата, тя получаваше паник атаки. Вика:

„Става ми лошо. Татко спри!“. И после това, като че ли остана толкова години – пак да получава паник атаките. В момента шофира, но само междуградско - от П. до Пазарджик, на по-дълъг път не смее да шофира. Ако трябва да отиде до С. (тя е студентка) или до Пловдив, тя не се наема. Ако й кажа: „Бабе, ще ме закараш ли до П.?“ , тя ми казва: „Бабо, няма ли кой да те кара?“ До С. пътува с автобус или влак. Кола не кара до там. Не е спирана от контролни органи и не са й налагани наказания за нарушения.

Внучето Г. Н. – той е най-малкият. При него като че ли най се отрази на психиката. Връщайки се вкъщи, след катастрофата, 2-3 дни като че ли не спеше спокойно и той непрекъснато повтаряше: „Бабо, мама ще оживее ли?

Бабо, мама ще умре“. А те нали не разрешават посещение на деца в отделението и той не искаше да повярва, че майка му е жива. Казваше: „Вие ме лъжете. Майка е умряла.“ После, като се прибра майка му вкъщи, се успокои. Три дена за едно дете на 8 годинки – да му кажеш, че майка му е жива …. Когато майка му се върна, казваше: „Ама защо майка все лежи?“ Когато майка му се върна, въпреки че в началото виждаше, че всичко е наред, психически на него му се отрази най-много.

Заведоха го на консултация с психиатър. Аз не съм била детски психолог или психиатър. Имаше консултации и казаха, че с времето ще отзвучи.

АДВ. Й. (въпрос): А физически имаше ли отражение инцидента върху него?

СВИД. Л.: При него имаше само една-две прободни ранички от самото стъкло. Имаше прорезни рани.

АДВ. Й.: Аз нямам повече въпроси към свидетеля.

ЮРК. Г. (въпрос): Казахте, че Вашата внучка Д. към този момент е била студентка? Предполагам, че момчето е ходило на училище. Този инцидент отрази ли се по някакъв начин върху успешното завършване на учебната година и за двамата?

СВИД. Л.: Не мога да кажа, дали на Д. катастрофата й се е отразила на 3 успеха. Тя си взе всички изпити юни месец си взе всички изпити.

Учителката на Г. успя да му помогне. Занимаваше се допълнително с него в училище. Той беше пропуснал малко от училище – оставихме го вкъщи 2 седмици – 14 дена.

ЮРК. Г. (въпрос): Посочихте за Вашата снаха, кога се е върнала на работа. Синът Ви, колко време след инцидента започна да се занимава с животновъдство?

СВИД. Л.: Синът ми затова отказа хоспитализация, защото още сутринта трябваше да отиде при животните. Баща му си взе отпуска и му помагаше, но всъщност трябва той да каже какво трябва да прави с тези животни – какво да им сложи, как да ги храни. Физически той не се е занимавал, но е контролирал това нещо.

ЮРК. Г. (въпрос): Вие със семейството на Вашия син в една къща ли живеете?

СВИД. Л.: Да. В една къща живеем.

ЮРК. Г. (въпрос): През този период, след настъпване на инцидента, и четиримата от семейството можеха ли да се обслужват самостоятелно, да се придвижват, да се хранят, да извършват всякакви ежедневни дейности, които са извършвали преди това?

СВИД. Л.: Домакинските работи ги извършвах аз. Придвижването, ако трябва да отидат за контролни прегледи, ги придружаваше мъжът ми, той караше колата до Окръжна болница.

ЮРК. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.

Съдът ОБЯВИ 10 минути почивка за изчакване на вещото лице д-р П.

М., намиращ се в съдебна зала № 4.

Съдебното заседание продължава в 11:00 часа при същите страни и същия съдебен състав.