Решение № 113 от 10.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20255001000062 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 12544/30.12.2024г. от З Б „ АД против решение № 112/16.12.2024г..

,постановено по т.д.63/2024 г. по описа на ОС-Хасково , с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. К., сумата от 60 000- шестдесет хиляди лева -обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания и сумата от 2 398.22-две хиляди триста деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки - обезщетение за претърпените имуществени вреди ,произтекли от пътно-транспортно произшествие ,настъпило на 07.06.2023 г. около 17:05ч. ,при което управляваното от виновния водач МПС марка „М., м.

********,застраховано при ответника, по бул. „Д. Б." с посока на движение от бул. „Г. Р." към бул. „*******" в гр.Д. блъска на пешеходна пътека пострадалия ищец,за което има влязъл в сила акт по чл.300 от ГПК - споразумение по определение №14 обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 07.Ш.2024 г. по НОХД №93/2024 г.на Районен съдД. , ведно със законната лихва върху присъдените суми от 12.Х.2023 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и 1 материална незаконосъобразност на решението и заявява искане същото да бъде отменено изцяло и исковете на К. да бъдат отхвърлени ,евентуално присъдените обезщетения да бъдат намалени поради съпричиняване от страна на пострадалия.

Постъпил е отговор от Д. Д. К. ,представляван от адв.А. М.,с който оспорва жалбата на ответника и заявява искане решението да бъде потвърдено като правилно ,ведно с присъждане на разноски за оказана безплатно процесуално представителство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Д. Д. К. против З Б“АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и такова за имуществени вреди в размер на 2 398,22лв. ,претърпени от ищеца в резултат на ПТП ,настъпило на 07.06.2023г. в гр.Д. ,причинено от застрахован при ответника по застраховка ГОА водач на автомобил ,ведно със законна лихва върху тези суми ,считано от датата ,на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП – 12.10.2023г.до окончателното изплащане.

Ищецът е твърдял на 07.06.2023 г. около 17:05 в гр. Д., да е настъпило пътнотранспортно произшествие ,причинено от водача на л.а. М. м.

********,управляван от П. Т. Я. ,вследствие като което ПТП ищецът е пострадал . По случая било образувано досъдебно производство № 312/2023 г., на РУ-Д., което приключило с внасянето на обвинителен акт срещу причинителя П Т Я като производството било приключило със сключено споразумение с прокуратурата, обективирано в Протоколно споразумение № 14/07.03.2024 г., по НОХД № 93/2024 г., по описа на РС-Д..

Посочил е към момента на ПТП за лекия автомобил ,управлявано от причинителя да е била налице валидна застраховка ГОА.

Твърдял е по нататък,че ПТП е настъпило на място ,обозначено като пешеходна пътека ,където бил блъснат от автомобила,управляван от Я.,в резултат на което получил травматично увреждане – фрактура на проксималния край на тибията и фибулата на левия крак.Поради тежестта и 2 сложността на получената от ищеца фрактура, същият бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на метални импланти като с цел да се предотврати разместването на фрактурата, кракът му бил гипсиран и обездвижен. Посочил е ,че вследствие на това не можел да се обслужва самостоятелно, бил изключително трудно подвижен, което налагало близките му поС.но да са ангажирани около него като му помагат при извършването на ежедневните му битови и хигиенни нужди и навици, както и че за период от 3 месеца ,когато кракът му бил обездвижен изпитвал множество болки и дискомфорт в областта на нараняванията си, поради което приемал и силни обезболяващи и седативни медикаменти. Възстановителният период ищецът е твърдял да продължава и към настоящия момент,все още били налице палпаторна болка и лек оток на лявата подбедрица като му предстояла и нова операция за отстраняване на инпланта. Поддръжал е ,че претърпяното ПТП дало отражение и на психиката му като вследствие на изживения шок, пострадалият се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент.

Освен претърпените от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания, същият е твърдял да е понесъл и значителни имуществени такива, възлизащи до момента на сумата в размер на 2 398,22 лв. обективирани в описани фактури ,придружени с касови бонове.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 12.10.2023 г. ищецът изпратил по пощата застрахователна претенция до ответното дружество за уреждане по доброволен ред и изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди,която останала неудовлетворена.

Ответникът застраховател ,от своя страна ,е оспорил исковете.Не е оспорил обстоятелството, че към момента на ПТП за л.а. М., м. ******* КВ,управляван от П. Т. Я.,е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите като е оспорил всички въведени от ищеца твърдения ,касаещи вида ,характера и интензитета на претърпените травматични увреждания и неимуществени вреди ,както и причинно следствената връзка между тях и процесното ПТП .Направил е и възражение за съпричиняване ,изразяващо се в неспазване от страна на пострадалия на посочени норми от ЗДвП.Претендирал е отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, с решението ,предмет на обжалване , като е съобразил събраните по делото доказателства ,както и протоколно определение № 14 /07-03.3034г.

,постановено по НОХД № 93/2024г. по описа на РС-Д. ,с което е одобрено споразумение между прокуратурата и водача на МПС П Т Я за това ,че Я. е виновен за това ,че на 07.06.2023г. в гр.Д. при управление на МПС –лек автомобил „М. ********* е нарушил правилата за движение ,конкретно посочени ,и е причинил по непредпазливост на К. средна телесна повреда 3

,изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни чрез счупване на костите на лявата подбедрица като деянието е извършено на пешеходна пътека, е приел по делото да са установени всички елементи от фактически състав на деликта ,а от там и предпоставките на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на претърпените от пострадалия ищец имуществен и неимуществени вреди в резултат на ПТП ,виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ГОА.За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил характера на вредите , техния интензитет и продължителност,времето и начина за лечение, липсата на цялостно пълно възстановяване на ищеца доколкото и понастоящем продължава да търпи физически ограничения , негативния, продължителен и интензивен начин на отразяване на тези увреди в живота му,сериозната психическа травма,която е преживял и е останала и досега , възрастта му ,обществено икономическите условия в страната към релевантния период,при което е посочил ,че обезщетение от 60 000 лева обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от въпросния деликт като всеки друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с изискванията на чл.52 от ЗЗД.

При тези мотиви и като не е съобразил възражението за съпричиняване от страна на пострадалия ,което е намерил за недоказано, е уважил предявения от К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 60 000 лв. като е уважил и претенцията за присъждате на обезщетение за имуществени вреди също в претендирания размер ,който е намерил за доказан от събраните по делото доказателства.Присъдил е и законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП до окончателното изплащане ,както е адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца ,съобразено с Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника ,който го обжалва изцяло като е поддържал най-общо да са необосновани както фактическите констатации на съда ,така и направените от него изводи като е изразил недоволство от присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди ,както и досежно направеното възражение за съпричиняване ,останало неудовлетворено.По отношение присъденото обезщетение за имуществени вреди ,макар и формално да е насочил жалбата си против решението и в тази му част ,доколкото не са изложени конкретни оплаквания ,същата се явява бланкетна .

Както е видно от приложеното НОХД 93 / 2024г. по описа на РС-Д. ,с протоколно определение № 14 /07-03.3034г. ,постановено по същото дело е одобрено споразумение между прокуратурата и водача на МПС П Т Я за това ,че Я. е виновен за това ,че на 07.06.2023г. в гр.Д. при управление на МПС – лек автомобил „М. ********* е нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.5 ал.1 т.1 ,пр.първо от ЗДвП / „Водачът на пътно превозно 4 средства е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ,каквито са пешеходците „/ ; чл.119 ал.1 от ЗДвП / При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци като намали скоростта или спре „/ ; чл.20 ал.2 от ЗДвП / Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението „/ ,в резултат на което е причинил по непредпазливост на Д. К. средна телесна повреда ,изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни чрез счупване на костите на лявата подбедрица като деянието е извършено на пешеходна пътека,за което на Я. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца ,,изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години.

На основание разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд , какъвто характер на основание чл.383 от НПК има определението по чл.381 от НПК ,е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Няма съмнение следователно ,че на посочената дата водачът на застрахован при ответника водач на лек автомобил по застраховка ГОА виновно е причинил ПТП ,от което са произлезли телесни увреждания за ищеца – счупване на костите на лява подбедрица ,при което положение е налице и основание да се търси и ангажира имуществената отговорност на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „ за репариране на вредите , причинени от застрахования при него деликвент .Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя във въззивната жалба становище ,че задължителния характер на присъдата по чл.300 от ГПК за гражданския съд ,който разглежда гражданските последици от деянието, не обхваща причинно следствената връзка между деянието и вредите доколкото престъплението по чл.342 от НК е резултатно.

Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушано заключение на СМЕ ,прието без възражение от страните ,видно от което получената от ищеца фрактура на лява подбедрица е лекувана оперативно – наместване и фиксация на инпланти и последващо отстраняване на същите.Ищецът е бил имобилизиран с гипсова имобилизация в продължение на три месеца , а възстановителният период не е приключил до момента като вещото лице установява , че е възможно да останат затруднения в движението на левия крак и болки при натоварването му и промяна на времето.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d5a4c68-96dd-4756-8154-aa9c6da4d653