Решение № 168 от 31.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Б., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100188 по описа за 2024 година

С исковата молба от ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК: * срещу Агенция „П. и.“ с ЕИК: *, чрез Областно пътно управление – С., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 14 771,17 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № * от 28.10.2015 г. във връзка с причинени щети на л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП, състояло се на 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 13.01.2016 г., около 00:05 ч. по главен път I-1, около 177 км. в лентата за движение по посока гр. Б., водачът на л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, претърпял ПТП – при извършване на маневра изпреварване навлязъл в насрещна пътна лента, при което с двете леви гуми попаднал в необезопасена и необозначена дупка с дълбочина около 5 см и дължина около 40 см., вследствие на което на автомобила били причинени материални щети.

Местопроизшествието било посетено от служители на МВР, които съставили съответния протокол за ПТП. За лекия автомобил била сключена застраховка „Каско“ при ищеца с валидност от 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г. Водачът и собственик на лекия автомобил уведомил застрахователя за настъпилото произшествие, предоставил автомобила за оглед, съставен бил опис по щета. Застрахователят обаче отказал да изплати обезщетение, тъй като счел, че са му предоставени неверни данни. Водачът Д.

К. С. обаче предявил претенциите си по съдебен ред, като със съдебното решение застрахователят и ищец по настоящото дело бил осъден да заплати на застрахования:

8743 лв. – обезщетение за имуществените вреди по автомобила, ведно със законната 1 лихва до окончателното изплащане на вземането, 1140 лв. – лихва за забава за периода от 19.02.2016 г. до 03.07.2017 г., както и 1596 лв. – разноски в съдебното производство.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден изпълнителен лист, а след получена покана за доброволно изпълнение, ищцовото дружество на 14.02.2019 г. изплатило на застрахования Д. К. С. сумата от общо 14 771,17 лв. Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на процесния път е ангажимент на Агенция „П. и.“.

Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция „П. и.. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от доказателствата по делото като непълен, неточен и противоречив. Протоколът за ПТП бил изготвен, без служители на КАТ – Пътна полиция да са възприели лично и непосредствено инцидента, базирал се изцяло на твърденията на водача. Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а такъв не се представял и към исковата молба. Никъде не се описвала скоростта, с която се е движил водачът, както и дали пътната обстановка била усложнена. Твърдяното ПТП се дължало на субективните действия на водача, по – конкретно на шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на водача.

Прави се възражение за погасяване на процесните регресни претенции по давност. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Бланкетно и под условие се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, също заявява, че поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Застрахователна полица „Каско“ на МПС № */28.10.2015 г. се установява, че за процесния автомобил е осигурено застрахователно покритие по Клауза 1 за периода от 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г. Към застрахователния договор е подписан и Анекс № 1/06.11.2015 г., съгласно който полицата е валидна и след промяна на регистрационнния номер на автомобила.

От Проткол за ПТП № 1532183 от 13.01.2016 г. се установява, че водачът при 2 извършване на маневра изпреварване е навлязъл в насрещна пътна лента, при което с левите гуми попада в дупка с дълбочина около 5 см. В протокола е инкорпорирана схема на ПТП.

В Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 13.01.2016 г. Д. К. С. е посочил пред затсрахователя, че при процесното ПТП е пътувал по главен път Е-79, посока гр. Б., където преди Люти дол попаднал в необозначена дупка на пътното платно при маневра изпреварване.

Съгл. експертен Доклад по щета № */1, процесното ПТП не представлява покрит риск. Във връзка със забавяне от страна на застрахователя да изготви оценка на щетата е постъпило Възражение вх. № 747/19.01.2017 г. от собственика на процесния автомобил. С Писмо изх. № 1655/19.02.2016 г. застрахования е уведомен за отказа на застрахователя да му изплати обезщетение.

С Решение № 452701 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 43829/2017 г. на СРС ищецът в настоящото производство ЗК „Л. И.“ АД е осъден да заплати на застрахования Д. К. С. сумата от 8743 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите при процесното ПТП от 13.01.2016 г, както и мораторна лихва в размер на 1140 лв. за периода от 19.02.2016 г. до 03.07.2017 г. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден Изпълнителен лист от 12.10.2018 г. и е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 18.12.2018 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев рег. № 788 по изп. дело № 473/2018 г.

Съгл. Платежно нареждане УР№ 138732994/14.02.2019 г. застрахователят е платил сума в общ размер на 50771,11 лв., по горепосоченото изпълнително дело, както и по две други изпълнителни дела.

Съгласно заключението по САТЕ, което съдът приема за аргументирано и обективно, най – вероятният механизъм за настъпване на ПТП е описаният в исковата молба, а именно преминаване през дупка, в която процесният автомобил е попаднал с двете си леви гуми – предна и задна. Според вещото лице в причинно – следствена връзка с ПТП се намират уврежданията по предна лява джанта, предна лява гума, задна лява джанта, задна лява гума, както и датчици вентили предна и задна лява джанти. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 2020 лв. с ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е осъдителен с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

3

Поначало за уважаване на иска, ищецът е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.

В конкретния случай застрахователят ЗК „Л. И.“ АД несъмнено е имал основание да заплати застрахователно обезщетение на застрахования, а именно – влязлото в сила съдебно решение (Решение № 452701 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 43829/2017 г. на СРС), ползващо се с изпълнителна сила. Отделно от това в настоящия процес е установено, че между застрахования и застрахователя и ищец по настоящото дело към датата на ПТП (13.01.2016 г.) е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата за сключената Застрахователна полица „Каско“ на МПС № */28.10.2015 г., осигуряваща покритие на всички рискове за периода от 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г.

Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и заключението по САТЕ.

Следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче не са причинени от друго ППС, не е необходимо местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна полиция“. В конкретния случай обаче местопроизшествието е посетено от служители на МВР – „Пътна полиция“, които надлежно са съставили протокол за ПТП.

Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата), който се управлява от Агенция „П. и.“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.

19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието "Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата 4 година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното, съдът счита, че реализираното ПТП на 13.01.2016 г. по главен път I-1, около 177 км. в лентата за движение по посока гр. Б., е в резултат на неизпълнение на нормативно разписани задължения на ответника в качеството му на възложител, а именно – поддържане на пътищата, включващо дейности по осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа. Налице е причинно - следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и поведението на ответника - бездействие в качеството му на възложител на ремонти дейности, представляващо неизпълнение на нормативно вменени му задължения. Отговорността на ответника е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна и следва по силата на изрични законови разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата.

Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил, така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства, ведно със заключението по САТЕ. Относно размера на щетите съдът съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др.). Според цитираните решения, Методиката съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.