Решение № 5249 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5249 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110200174 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-275/09.09.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, на С. Д. Е. е наложена „глоба“ в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), изразяващо се в това, че на 08.06.2021 г., около 14.50 часа, в гр. София, район „Оборище“, в парк „Заимов“, централна алея, извършва търговия на открито, предлагайки за продажба палачинки, безалкохолни напитки, сладолед и други от метална конструкция, като заема около 5 кв. м. площ публична общинска собственост – паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“ към Столична община.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице С. Д. Е., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че на процесната дата С. Е. е работила по трудов договор за „Криспи 2019“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“, което обстоятелство е било известно на проверяващите служители, вкл. от 1 изискваните касови бонове от фискалното устройство в обекта. Поради това, се твърди, че С. Е. не е била субект на извършеното административно нарушение, а нейният работодател. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Претендират се направените разноски в хода на съдебното производство.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендират се направените разноски съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, вкл. и в производството пред АССГ.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, като твърди, че в хода на съдебното следствие е доказано нарушението, вината на извършителя, както и неговата самоличност. Изложено е, че жалбоподателката представлява „търговец“ по смисъла на § 3, т. 3 от ДР на Наредбата, която препраща към ЗЗП. В този смисъл е изложено, че правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност. С оглед на това, от съда се иска да потвърди атакуваното НП, като присъди разноски в полза на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок (съгласно твърденията в Определение № 6954/15.08.2023 г. по КАНД № 6806/2023 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав) от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 15.09.2020 г. бил подписан трудов договор между „Криспи-2019“ ЕООД и Сведа Д. Е., по силата на който последната била назначена на длъжността 2

„продавач-консултант“ с място на работа гр. София, парк „Заимов“ – щанд за палачинки и сладолед, със задължения, посочени в длъжностна характеристика.

На 08.06.2021 г., около 14.50 часа, свидетелите Н. и Р.И.Х., служители на „Столичен инспекторат“ към Столична община, извършили проверка на мобилно съоръжение, находящо се в гр. София, парк „Заимов“, централна алея, от което се извършвала търговия на открито – продавали се палачинки, безалкохолни напитки, сладолед от метална конструкция (павилион), който заемал 5 кв.м. площ публична общинска собственост – паркова алея.

Служителите на Столичен инспекторат установили С. Д. Е. като продавач от павилиона, като нито последната, нито „Криспи-2019“ ЕООД, имали разрешение за извършване на търговия на открито на посоченото място, издадено от кмета на район „Оборище“ към Столична община.

За констатираното нарушение св. Н. съставила АУАН № 21-04275/08.06.2021 г. срещу С. Д. Е. за извършено административно нарушение по чл. 23 от НРУИТДТСО. При съставяне и връчване на АУАН С. Е. устно възразила, че работи за фирма, която извършва търговската дейност на обекта.

Въз основа на съставения акт било издадено НП № СО-Т-С-21-04275/09.09.2021 г., от заместник-кмета на Столична община, с което за описаното в АУАН административно нарушение на С. Д. Е. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Н. и М. Х. З.; трудов договор № 17/15.09.2020 г. (л. 28-29 от делото); справка ТРРЮЛНЦ; справка от Столична община, Район „Оборище“; справка по реда на Наредба № 14/2009 г.; справка от ТД на НАПВарна, офис „Добрич“; фискален бон (л. 64 от делото); Заповед № СО-РД-09567/20.06.2013 г. на кмета на Столична община и Заповед № РД-092027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община.

При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка Н., 3 от които се установява, че при извършената проверка на 08.06.2021 г. на процесното място в парк „Заимов“ в гр. София на централната алея е установила, че С. Д. Е. продава палачинки, минерална вода и безалкохолни напитки от павилион. Св. П. е категорична, че е възприела клиенти, които са си купували от продаваните стоки. От показанията на свидетелката се установява, че на място е бил изискан касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство, като на него е фигурирало името на дружеството, за което С. Е. е заявила, че извършва търговската дейност именно от името на това дружество като негов работник. От приложеното на л. 64 от делото копие от фискален бон е видно, че същият е издаден от името на „Криспи2019“ ЕООД, което е осъществявало търговска дейност на процесния обект, в който е имало регистрирано и работещо фискално устройство към датата на проверката. От приложената справка от ТД на НАП-Варна, офис Добрич се установява, че към процесния период в проверения обект, стопанисван от „Криспи-2019“ ЕООД, е имало регистрирано и действащо от 14.03.2019 г. фискално устройство с рег. № 4079788.

От приложения по делото трудов договор № 17/15.09.2020 г. се установява, че действително към датата на проверката С. Д. Е. е била назначена на длъжност „продавач-консултант“ към „Криспи-2019“ ЕООД.

Трудовият договор е бил регистриран и в НАП видно от приложеното по делото уведомление по чл.

62, ал.

5

КТ.

В случая административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, обуславящи съставомерността на деянието и виновността на нарушителя. При положение, че още по време на извършване на проверката С. Д. Е. е релевирала възражение, че работи за дружество, което осъществява търговската дейност на проверения търговски обект, то наказващият орган е следвало да извърши проверка на посоченото обстоятелство съобразно задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Като не е извършил надлежна проверка на спорните обстоятелства по случая, в частност кое физическо или юридическо лице осъществява търговска дейност на процесното място на 08.06.2021 г., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП. В този смисъл е и Решение № 5178 от 02.08.2022 г. по адм. дело № 4837/2022 г. по описа на АССГ, XXIII-ти касационен състав, което касае идентичен случай на настоящия относно извършвана продажба на стоки (варена царевица и 4 минерална вода) от физическо лице в качеството му на работник на конкретно юридическо лице.

Показанията на св. М. Х. З. са относими единствено относно процедурата по връчване на НП на жалбоподателката Е., който въпрос е решен от АССГ с постановения от него съдебен акт по КАНД № 6806/2023 г.

Настоящият съдебен състав кредитира и събраните писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При извършване проверка за правилното приложение на процесуалния закон при съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да обуславят отмяна на НП. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 3 НРУИТДТСО за извършените нарушения по Глава Трета от НРУИТДТСО се съставят АУАН от служители на Столичен инспекторат към Столична община, каквато длъжност е заемала св. Н. П. към процесната дата съгласно приложената по делото длъжностна характеристика и справка от Столичен инспекторат. В този смисъл компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, вр. чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 3 НРУИТДТСО.

НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 35, ал. 3 НРУИТДТСО, вр. чл. 22, ал. 5 ЗМСМА и Заповед № РД09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, а именно заместниккмета на Столична община.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Настоящият съдебен състав счита, че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на процесуалния закон, като съдържат всички реквизити, посочени в 5 разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

При проверка на атакуваното наказателно постановление относно правилното приложение на материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), действаща към момента на извършване на деянието, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че жалбоподателката С. Д. Е. е извършвала продажба на процесните стоки на проверения обект, като същевременно не е имала издадено разрешение за това от страна на кмета на Район „Оборище“ към Столична община (съгласно приложена справка по делото). По делото обаче се събраха доказателства, че жалбоподателката е извършвала търговската дейност от името на трето лице – „Криспи-2019“ ЕООД, поради което не се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО. В този смисъл отговорност за извършеното нарушение е следвало да понесе дружеството, което реално е извършвало търговската дейност на процесното място, а не служителят на същото, който е изпълнявал служебните си задължения съгласно сключения трудов договор. В този смисъл наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Е..

Съдът намира за неоснователно твърдението на въззиваемата страна, че С.

Д. Е. се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО. Посочената норма действително препраща относно дефиницията за търговец към § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. В санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО обаче ясно е направено разграничение на санкциите, като е предвидено налагане на „глоба“ на виновните физически лица, респ. „имуществена санкция“ за ЕТ и ЮЛ. Тоест, очевидно административнонаказателно отговорно лице се явява именно лицето, което е собственик на съоръжението, чрез което и от чието име и за чиято сметка се осъществява търговията на открито. Противното означава, че никога ЕТ или ЮЛ не може да бъде субект на процесното нарушение, доколкото практически винаги търговията се осъществява от конкретно 6 физическо лице – продавач. С оглед на това, административнонаказателно отговорно лице в конкретния случай се явява юридическото лице, от чието име и за чиято сметка жалбоподателката Е. в качеството си на работник, е осъществявала търговската дейност на открито, а именно „Криспи-2019“ ЕООД. Фактът, че „Криспи-2019“ ЕООД е стопанисвало обекта и от негово име е извършвана търговската дейност се установява и от приложената справка от ТД на НАП-Варна, офис Добрич, от която е видно, че в процесния търговски обект е регистрирано фискално устройство за осъществяваната търговска дейност от „Криспи-2019“ ЕООД, за което са били издавани и съответни фискални бонове, вкл. приложения такъв на л. 64 от делото. В този смисъл е и константната практика на АССГ – Решение № 7809 от 19.12.2022 г. по адм. дело № 9377/2022 г. по описа на АССГ, XIII-ти касационен състав;