Решение № 336 от 06.10.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. гр. Лом, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620102481 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове от „*********“ ЕООД, ЕИК:

********* със седалище и адрес: *********, представлявано от управителите *********, срещу Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че Т. А. Б., ЕГН **********, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК:

*********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1294/2024г. по описа на РС Лом, а именно сума в общ размер от 4060,06 лв. /четири хиляди и шестдесет лева и шест ст./, формирана, както следва:

-главница в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, -договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 309,41 лв. /триста и девет лева и четиридесет и една ст./ за периода 28.05.2020г.29.03.2021г., -законна лихва /за забава/ върху главницата в размер на 273,64 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет и четири ст./ за период 29.03.2021г.05.02.2024г., -726,42 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две ст./, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*********“ ООД,

1

-1450,59 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и девет ст./ дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, -както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2020г. Т. А. Б., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ********* със „*********“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1300 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 306лв. в срок до 29.03.2021г., когато е падежирала последната вноска съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Според ищеца видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ********* на 28.05.2020г. по безспорен начин се установяват сключеният между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че процесният договор за кредит не е сключен в противоречие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - сключен е по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Сочи се още, че договорът е действителен като сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че според чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Ищецът твърди, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „*********“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи по e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагането на подписа по договора кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума. Сочи се, че ответникът Т.

А. Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, като и към момента на депозиране на исковата молба задължението все още не е погасено. Ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022г. „*********“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*********“ ЕООД, ЕИК *********.

Вземането срещу ответника, твърди ищецът, е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Същият не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи се, че в случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчване на уведомлението - това, извършено с исковата молба. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 4060.06 лв., формирана по горепосочения начин. Уточнено е, че 2 претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата, сочи ищецът, се дължи от кредитополучателя по силата на от ОУ, неразделна част от Договора за кредит. Сочи се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ищецът се е позовал на законови разпоредби и на съдебна практика в исковата си молба.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от назначения на ответника особен представител. В същия се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се, че е сключен валиден договор между кредитора и ответника. Никъде в договора за кредит не е упоменато кой има право да представлява дружеството заемодател „*********“. За заемодател договорът е подписан от лице с неясна самоличност без да е ясно в какво качество се подписва и има ли право да представлява дружеството. Само това обстоятелство е достатъчно да се обяви договорът за нищожен според представителя на ответника. Същият сочи, че дори да се приеме, че има валиден договор, никъде в приложените доказателства не е доказано, че ответникът изобщо е получил сумата, предмет на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че има реално предаване на сумите според ответната страна. В отговора на исковата молба се сочи, че няма уведомяване за договора за цесия от първоначалния кредитор. Макар и да е приложено пълномощно в този смисъл, не са представени доказателства, че уведомлението е достигнало до длъжника, ответник в настоящето производство. Действително, съдебната практика приема, че исковата молба може да се приеме за такова уведомяване, но според ответната страна същата не намира приложение в конкретния случай, т.к. исковата молба е връчена не на ответника или на негов пълномощник, а на назначен от съда особен представител. Според последния са налице и неравноправни клаузи в договора, за които съдът следи служебно.

Като такава е посочена т. 8 от договора, която налага изключително висока неустойка, ако кредитополучателят в тридневен срок не представи обезпечение на кредита. Обезпеченията са елемент от действителността на договора, а не постфактум, сочи ответникът.

В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа.

Ответникът се представлява от назначения особен представител адв. С. П. от МАК, който поддържа отговора на исковата молба, като се иска отхвърляне на иска поради изложените от него съображения.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото 3 поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Актът на съда е връчен на ищеца на 14.10.2024г., като на 18.10.2024г. /чрез ССЕВ/ е депозирана и исковата молба. Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: между ответника и третото лице ********* ООД да е съществувало валидно облигационно отношение от сочения вид, по силата на което кредитодателят е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения по сключения договор, валидно сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е придобил вземането на третото лице ********* ООД по облигационното отношение, произтичащо от сключения договор за паричен заем № *********/28.05.2020г., за който договор за цесия длъжникът да е бил надлежно уведомен, възникването на обстоятелства, обуславящи претендираната неустойка.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните е указано, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че между първоначалния кредитор-цедент „*********“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което 4 заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а заемополучателят се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; настъпила изискуемост, съответно изпадане на длъжника в забава; размера на непогасения остатък по дълга по пера и размера на обезщетението за забава, за което съдът е указал, че не представят доказателства; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, като за това обстоятелство също е указано, че не се представят доказателства. По иск с пр. осн. чл. 92 ЗЗД съдът е указал, че ищецът е този, който следва да докаже съществуване на неустоечна клауза по валиден договор, сключен с ответника, че е изправна страна (респ., че третото лице-заемодател е изправна страна), размера на претенцията си, настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.