Решение № 3896 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110129952 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът С. С. Х., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.07.2021 г. сключил с ответника договор за паричен заем №***** за сума в размер на 400 лева. В чл. 5 от процесния договор било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия. В договора било уговорено, че при непредоставяне на обезпечение в срок до следващия ден, заемателят следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер почти равна на главницата, която следвало да бъде заплащана на части, съгласно представения погасителен план. Още със сключване на договора на ищеца била начислена неустойка в размер на 118,80 лв., тъй като същият не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора. Твърди, че погасил изцяло сумата по договора в общ размер на 532,13 лв., като поддържа, че договорът бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Отделно от това, договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Поддържа, че ако е бил посочен действителният размер на ГПР, то той бил многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не била посочена и договорната лихва, която ищецът следвало да заплати. Било налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. На следващо място, клаузата 1 за неустойка била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 118,80 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. У., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за потребителски кредит № ***** от 22.07.2021г. е видно, че между ищеца С. С. Х., в качеството му на кредитополучател, и „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД предоставило на С. С. Х. сумата в размер на 400 лева, която ищцата се задължила да върне в срок от 30 дни, считано от датата на изпращане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, заедно с възнаградителна лихва в размер на 13,33 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,54% и годишен процент на разходите от 49,00%. В чл.

5 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава най – късно до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) банкова гаранция или б) поръчителство на две физически лица, които съгласно чл. 5.3 от договора да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с ответника; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции. В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 5.6, кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план към кредита, а именно сумата от 118,80 лв.

Не е спорно между страните по делото, че на същата дата – 22.07.2021 г., сумата в размер на 400 лв. е била изцяло преведена ка кредитополучателя С. Х., като плащането е било извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg .

2

Представено е от ищеца доказателство, което се твърди, че представлява извлечение от „Изипей“ АД, в което е посочено, че са погасявани суми по кредити с номера ******, ******** и *****, като е отразена като разход и сума в размер на 66,01 лв., представляваща оскъпяване по кредит и удължаване, без отразяване към кой от посочените кредити се отнася.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че по Договор за потребителски кредит № ***** от 22.07.2021 г. ищецът не е осъществил никакви ефективни плащания към „Ай Ти Еф Груп“ АД. Единственото погасяване по договора за кредит е чрез рефинансиране на главницата по кредита в размер на 400 лв., осъществено на 20.08.2021 г., един ден преди падежа на кредита, като рефинансирането е осъществено от кредитополучателя. Вещото лице изяснява, че ищецът С.

Х. не е предоставил допълнителни документи, удостоверяващи посочената в исковата молба като платена сума в размер на 532,13 лв. Посочва още, че ако се разгледа хипотезата за платена по кредита от ищеца сума в общ размер на 532,13 лв. (тъй като няма представени документи, потвърждаващи плащане на такава сума), включваща 400 лв. – главница, 13,33 лв. – възнаградителна лихва и 118,80 лв. – неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, то годишният процент на разходите ще бъде 388,92%.

От заключението на изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се потвърждава, че кредитополучателят С. С. Х. не е осъществявал никакви ефективни плащания по сключения договор за кредит № *****, като вещото лице изяснява, че на 20.08.2021 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и С. С. Х. е сключен Анекс № ***** към Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който е рефинансирана главницата на активния договор за кредит № ***** в размер на 400 лв. Установява се, че Анекс № ***** е сключен въз основа на подадено заявление за удължаване на срока на договора на основание чл. 7.3. от Договора за кредит ***** от 22.07.2021 г., в което заявление кредитополучателят е указал срок на удължаване, което е извършено чрез подаване на искане чрез своя профил в системата на „Ай Ти Еф Груп“ АД. Съгласно заключението на вещото лице, лихвата по Анекса е погасена на 04.09.2021 г., а главницата по Анекса е погасена на 05.09.2021 г. Вещото лице посочва още, че параметрите на новия договор – Анекс *****/20.08.2021г. към активния Договор за кредит № *****/22.07.2021 г. са следните: срок 15 дни – до 04.09.2021 г.; главница – 400 лв.; годишен лихвен процент 40,21% и съответна договорна лихва в размер на 6,61 лв., като с анекса към договора не са били реално превеждани пари на кредитополучателя, а е погсена главницата по стария договор и е предоговорен с нови условия – по-кратък срок. В проведеното на 24.02.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице изясни, че процесният договор е бил сключен с промоционални условия и клиентът не дължи неустойка за периода, за който не е предоставил обезпечение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 3 следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на 532,13 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 118,80 лв. е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР (Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., приложима редакция – изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.), като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на 4 финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.