Решение № 51 от 12.06.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Средец, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря М.ка Ж. М.чева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20222170100421 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Финасити“ ЕАД, /с предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД/, с ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.“Алеко Константинов“, № 5, представлявано от изпълнителния директор Ивайло Е.ов Петков, чрез пълномощника юрисконсулт Е. С. против Н. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като било поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3963.49 лева, част от задължение по Запис на заповед, издаден на 22.05.2020г. от Н. П. И. с ЕГН **********, с която било поето задължение на падежа на записа на заповед 22.08.2020г., безусловно и неотменимо да се заплати в полза на „Финасити" ЕАД /предишно наименование „Амиго лизинг" ЕАД/ сумата от 7757.58 лева. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. 335/2021 г., по описа на РС- Средец, като било постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за претендиралите със заявлението суми. След това било образувано изпълнително дело с № 1016/2022 по описа ЧСИ Таня Маджарова. Излага се, че заповедта по чл. 417 ГПК била връчена на длъжника и същият подал възражение по реда на чл.414 ГПК, като съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК указал на дружеството, че има право да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на разпореждането, като това обосновавало правният интерес от предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.

В исковата молба се релевира, че на 22.05.2020г. бил издаден Запис на заповед от Н.

П. И., с който било поето безусловно и неотменимо задължение на датата на падежа на записа на заповед - 22.08.2020г., издателят да заплати на „Финасити" ЕАД /предишно наименование „Амиго лизинг" ЕАД/ сумата от 7757.58 лева, като тази сума била платима без разноски и протест в брой в офиса на "Финасити" ЕАД, на законните представители на дружеството или овластени от тях лица, или по банков път по банкова сметка на "Финасити" ЕАД. На основание чл. 468, ал. 1, т. 4 от Търговския закон записът на заповед бил платим на датата на падежа - 22.08.2020г. Твърди се, че на датата на падежа, записът на заповед бил предявен за плащане на издателя - Н. П. И., като същият бил издаден „без протест", като бил 1 предявен на издателя на датата на падежа - 22.8.2020г. Претендираната сума, дължимата по записа на заповед, не била заплатена от издателя след датата на падежа и предявяването на записа на заповед. Сочи се, че заповедният съд бил приел, че записът на заповед бил редовен от външна страна и удостоверявал вземането, предмет на настоящия иск. Според ищеца при редовен от външна страна менителничен ефект не бил длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и ответника-издател по повод или във връзка, с което бил издаден записът на заповед. Излага се, че ответникът не бил заплатил претендираната от дружеството сума нито в хода на заповедното производство, нито във висящото изпълнително дело. Отправя се искане да бъде признато за установено, че ответникът Н. П. И. дължи на ищеца „Финасити“ ЕАД сумата от 3963.49 лева - главница, представляваща частично задължение от общото в размер на 7757.58 лева по Запис на заповед от 22.05.2020г. с падеж 22.08.2020г. и направените в заповедното производство разноски, за които била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 335/2021г. по описа на РС -Средец. Отправя се искане на основание чл.86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на дружеството ищец законна лихва за забава върху главницата в размер на 538,38 лева, дължима за периода от датата на подаване на заявлението в съда на 11.06.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 12.10.2022г., както и от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Претендират се сторените разноски в исковото производство.

В хода на делото представител на ищеца не се явява при проведените открити съдебни заседания, но са постъпили молби от него, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. С., който заявява, че поддържа исковата молба. Претендира сторените в производството разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Н. П. И., чрез пълномощника адв.М. М. е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Излага се, че ищецът се позовавал само на абстрактната сделка по Записа на заповед без да сочи каузалното правоотношение между страните по делото, във връзка с което този запис на заповед бил издаден. Сочи се, че в конкретния случай, между страните имало каузално правоотношение, съгласно което ответникът не дължал процесната сума, както и сумата по записа на заповед, който бил издаден като обезпечение по каузалното правоотношение.

Твърди се в отговора на исковата молба, че бил сключен Договор за финансов лизинг № 03004382/00001 от 22.05.2020г., между „Финасити" ЕАД /предишно наименование „Амиго Лизинг" ЕАД, клон Бургас/ в качеството му на лизингодател и Н. П. И., в качеството му на лизингополучател. С този договор лизингодателят се задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя, в сроковете и при условията предвидени в Общите условия по договори за финансов лизинг на "Амиго Лизинг" ЕАД, клон Бургас и в лизинговия договор, следното имущество /"лизингов обект", "актив"/: лек автомобил, марка и модел: KIA SORENTO, инвентарни номера: шаси: KNEJC524875711699, двигател: D4CB6106663, доставка цена на МПС: 7300.00 лева, доставчик (продавач): К.К., местонахождение на лизинговия обект: град Средец. В точки 2 и 3 от договора били посочени таксите по неговото сключване. В точка 4 от договора била посочена общата сума, дължима от Лизингополучателя по смисъла на ЗПК: 8074.37 лева, която включвала таксата за разглеждане и оценка на кредитоспособността, главницата (стойността на финансиране), дължимата лихва, такса за услугата по регастрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ. В точка 8 от Договор за финансов лизинг било договорено обезпечение, което с подписване на договора, лизингополучателят да предоставял на лизингодателя, с цел обезпечаване на пълното и точно изпълнение на задълженията, а именно запис на заповед, като същият следвало да бъде периодично привеждан в съответствие с остатъка на 2 задължението по договора. Били издадени и следните фактури - Фактура №0300003336 от 22.05.2020г., Фактура №0300003337 от 22.05.2020г., Фактура №0300003338 от 22.05.2020г., Фактура №0300003339 от 22.05.202'0г., Фактура №********** от22.05.2020г. и Фактура №9300000853 от 22.05.2020г., като те включвали сумите за таксите по сключване на договора, регистрация на лекия автомобил и първата вноска съгласно приложения погасителен план към Договор за финансов лизинг № 03004382/00001 от 22.05.2020г., като всички тези суми били платени по банков път от ответника.

Релевира се от ответника, че след сключването на Договор за финансов лизинг, лекият автомобил му бил предаден и той започнал да плаща вноските по погасителния план.

След първоначалната вноска, заплатил още три вноски съгласно погасителния план към договора за финансов лизинг. Поради финансови затруднения обаче заявил, че се отказва от договора и спрял плащането на вноски. Ответникът върнал лекия автомобил в средата на месец ноември на лизингодателя, за което бил съставен и подписан протокол, който останал в ищеца, а платените до момента суми щели да се считат за платен наем и с това договорните отношения щели да се считат за уредени и никоя от страните нямало да има претенции към другата страна. И. счита, че с връщането на лекия автомобил от него и задържането от ищеца на платените суми по договора като наем, било прекратено правоотношението между страните по Договор за финансов лизинг №03004382/00001 от 22.05.2020г. и обезпечителната функция на процесния Запис на заповед от 22.05.2020г. с падеж 22.08.2020г. била отпаднала. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се явява, но се представлява от адв.М. М., който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба. Счита предявения иск за недоказан от събраните по делото доказателства. Отправя искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира сторените по делото разноски, съобразно представения списък с разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Договор за финансов лизинг № 03004382/00001 от 22.05.2020г., сключен между лизингодателя „Амиго Лизинг“ ЕАД /понастоящем с наименование „Финасити“ ЕАД/ и лизингополучателя Н. П. И., дружеството се задължило да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в Общите условия и във въпросния договор, лек автомобил „KIA SORENTO“ за сумата от 7300 лева. Уговорено било между страните, че първоначалната вноска ще е в размер на 1460,01 лева, а стойността на финансиране – 5839,99, платима на 24 лизингови вноски за срок от 24 месеца. В т.8 и 8.1 от Договора за лизинг било прието между страните, че с подписването на тази сделка лизингополучателят избира да предостави следното обезпечение в полза на лизингодателя, с цел обезпечаване на пълното и точно изпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора – запис на заповед, който следва периодично да бъде привеждан в съответствие с остатъка на задължението по договора.

Представен е погасителен план към договора за финансов лизинг, от който става ясно, че лизинговите вноски са дължими всеки месец за периода от 20.06.2020г. до 20.05.2022г., като датата на погасяване е всяко 20-то число на месеца, а първата лизингова вноска е дължима на дата 20.06.2022г. От приобщените в материалите по делото Общи условия на „Амиго лизинг“ ЕАД /понастоящем с наименование „Финасити“ ЕАД/ по договори за финансов лизинг и по – конкретно т.16.2.1, става ясно, че при разваляне на договора от страна на лизингодателя поради неизпълнение от лизингополучателя, последният дължи неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от доставената цена по договора, дължима в срок до пет работни дни от получаване на счетоводен документ или уведомление за това от 3 страна на лизингодателя.

На 22.05.2020г. в гр.Бургас, ответникът Н. П. И., издал Запис на заповед, с който лично, безусловно и неотменимо се задължил на датата на падежа – 22.08.2020г., да заплати без протест по настоящия запис на заповед, на „Амиго лизинг“ ЕАД, сумата от 7757,58 лева, като тази сума била платима без разноски и протест в брой в офиса на „Амиго лизинг“ ЕАД на законните представители на дружеството или на овластени от тях лица или по банков път по банковата сметка на „Амиго лизинг“ ЕАД. Въпросният Запис на заповед бил предявен за плащане на Н. П. И. на дата 22.08.2020г.

С Приемо-предавателен протокол от 27.05.2022г. било удостоверено, че лизингодателят „Амиго Лизинг“ ЕАД предало на Н. П. И. лек автомобил „KIA SORENTO“, ДКН:

СА6643ТТ, шаси: KNEJC524875711699, двигател: D4CB6106663 , на лизингополучателя Н. П. И., както и свидетелство за регистрация част втора № 010513225/27.05.2020г., застрахователна полица „Гражданска отговорност“, застрахователна полица „Каско на МПС“, един комплект ключове и други документи на автомобила. Видно от Свидетелство за регистрация част I, като собственик лек автомобил „Киа Соренто“ е посочен „Амиго Лизинг“ ЕАД, клон Бургас, а като ползвател Н. П. И.. Във връзка с облигационните отношения по договора за лизинг, ищецът бил издал на ответника следните фактури: фактура № 0300003336/22.05.2020г. за доставка по Договор за финансов лизинг 03004382/00001 и първоначална вноска 20% /1460,01 лева/ на стойност 7300 лева, по която сумата за плащане е 1460,01 лева, фактура № 0300003337/22.05.2020г. за услуга регистрация КАТ, по която сумата за плащане е 150 лева, фактура № 0300003338/22.05.2020г. за данък МПС Договор за финансов лизинг 03004382/00001 – 153,83 лева, административна такса – регистрация в ЦРОЗ – 49,99 лева и административна такса – регистрация КАТ – 49,99 лева, по която сумата за плащане е 253,81 лева, фактура № 0300003339/22.05.2020г. за такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността по договор за финансов лизинг № 03004382/00001 от дата 22.05.2020г., по която сумата за плащане е 116,80 лева, фактура № **********/22.05.2020г. за нотариална такса по договор за финансов лизинг 03004382/00001, по която сумата за плащане е 150,49 лева и сметка за дължима сума номер 9300000853 от 22.05.2020г. за местен данък 2,5% по договор за финансов лизинг 03004382/00001, по която сумата за плащане е 133,50 лева.