Решение № 1298 от 24.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330201894 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4660847, издаден от ОД МВР гр. Пловдив, с който на М. И. М., с ЕГН ********** от с. Ч., ул. "******" № *, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. моли съда да отмени наложената глоба, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител адв. П.. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител, като в писмено становище, депозирано до съда, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски, а алтернативно да се намалят до минимум разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение при отмяна на фиша.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 04.04.2021г. около 18:37ч лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се на Републикански път II км 49+800. Автомобилът се движел в посока с. Труд, а скоростта му била 94 км/ч при въведено с пътен знак В26 ограничение за движение извън населено място от 60 км/ч. Всъщност измерената скорост била 97 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, за установена такава била 94 км/ч, поради което било прието, че превишението на скоростта от допустимите 60 км/ч за извън населено място, е с 34 км/ч. Горното било заснето с АТСС “СORDON-M”2 MD1196, от удостоверен тип, преминало метрологична проверка, за която е съставен протокол № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г. на БИМ. За използването на АТСС е издаден протокол по чл.10 от

НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/.

След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя М. И. М..

Впоследствие бил разпечатан и връчен електронен фиш за процесното нарушение, но основанието, на което била наложена глобата, било чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, връчен на жалбоподателя.

Жалбоподателят М. не представил декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално управление на автомобила в същото време и място от друго лице.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, писмо на БИМ за обстоятелствата по одобряване на АТСС, протокол за метрологична проверка № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г. на БИМ, протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, снимка на разположението на АТСС, справка КАТ за промяна регистрация на МПС, писмо на БИМ, в това число и писмо на АПИ, ОПУ Пловдив, ведно с разпечатка от сателитно изображение на участъка, снимков материал, както и 2 бр. копия на връчен екземпляр от ЕФ Серия К № 4660847. Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина.

Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на 2 одобрения за него образец. Ето защо възраженията в тази насока на жалбоподателя не са основателни.

Съдът намира за безспорно установено вмененото на М. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП – превишение на ограничената с пътен знак В26 скорост от 60 км/ч с 34 км/ч. извън населено място. В тази връзка са представените писмени доказателства за годността на АТСС - писмо на БИМ за обстоятелствата по одобряване на АТСС, протокол за метрологична проверка № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г. на БИМ. Безспорно е мястото, часа на нарушението и законосъобразното заснемане , с оглед приложените по преписката протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, който доказва и правилното използване на “СORDON-M”2 MD1196, заедно със снимковия материал. Не се спори, относно собствеността на процесното МПС и управлението на МПС от М., а и видно от справка КАТ за промяна регистрация на МПС се доказва.

Въпреки установеното, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на глоба с ЕФ, при следните съображения:

В конкретния случай по административната преписка е приложен ЕФ серия К № 4660847, издаден от ОД МВР - гр. Пловдив, с който на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2 т.4 от ЗДвП.

Същевременно обаче жалбоподателят М. ангажира писмени доказателства – 2 бр. снимки на връчения ЕФ серия К № 4660847, издаден от ОД МВР - гр. Пловдив ЕФ в оригинал. От същите се установява, че е абсолютно идентичен с горепосочения по преписката, по отношения на: номер, процесна дата, място,час, автомобил, превишена скорост, АТСС, наложена глоба и размер, подведено нарушение под чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Не същото се отнася до основанието, на което е наложената глобата – доколкото във връчения на жалбоподателя ЕФ е отразена единствено нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, без разпоредбата за „повторност“ да е свързана с коя точно хипотеза на чл.182 – ал.1,2 или 3 от ЗДвП, така както коментираната връзка е налична в този ЕФ, приложен по преписката.

Констатираното води до безсъмнения извод за съда, че след като по случая е бил издаден и връчен ЕФ на жалбоподателя /този от снимките, 3 ангажирани от жалбоподателя/ с който се е запознал - по недопустим начин е извършено дописване на правната връзка по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП към чл.182, ал.4 от ЗДвП и е приложен по административната преписка дописаният ЕФ. Да се приеме за допустимо подобно разминаване/ дописване между издаден акт и приложен такъв по дадено дело, би внесло сериозно съмнение в стабилността на конкретния административен акт, в правилното решаване на създалите се спорове от съда, а и всячески би засегнало основни правоположения. Това е така, защото именно по предявения акт за вменено нарушение, с който акт се е запознало едно лице, заключава рамката и предмета на административното обвинение и определя обема от обстоятелства, по които да се брани това лице и съответно как да организира защитата си.

В тази връзка и за по-голяма прецизност, съдът следва да отбележи нередности и по връчения на жалбоподателя ЕФ, свързани с основанието за налагане на глоба, както и липсата на каквито и да било доказателства и обстоятелства за „повторност“ по случая. Така действително, според Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС въззивният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая съдът приема,че не е налице хипотеза на неправилно посочена квалификация, а на липса на посочена правна квалификация. Последното е така, доколкото отбелязването единственото на бланкетната норма за повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, без никаква правна привръзка с чл.182, ал.1, 2, 3 от ЗДвП, сочеща хипотезата на нарушението, се приравнява въобще на липса на посочена правна квалификация. В този смисъл е и установената съдебна практика на Административен съд Пловдив: Решение № 366 от 23.02.2023 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 3083/2022г.; Решение № 1198 от 22.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 892/2023 г.; Решение № 245 от 8.02.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3207/2022 г.

Коментираните нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат санирани в настоящото производство, поради което влекат след себе си отмяната на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като следва последният да се отмени.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за 4 реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 10.03.2023г. Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. С оглед материалния интерес от 600.00 лв. и на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна до пълния размер от 400.00 лв., доколкото е поискан минимумът от Наредбата. Следва да се осъди ОДМВР Пловдив за тази сума от 400 лева. представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Предвид отмяната на ЕФ, неоснователно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4660847, издаден от ОД МВР - гр.

Пловдив, с който на М. И. М., с ЕГН ********** от с. Ч., ул. "******" № *, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР - гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., с ЕГН ********** от с. Ч., ул. "******" № *, сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5