Определение № 4513 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4513 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Частно касационно гражданско дело № 20268003103577 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. В., подадена чрез процесуален представител адв. Н. С. против определение № 345 от 18.06.2026г. постановено по в.ч.гр.д.

№ 252/2026г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение № 2184/05.05.2026г. постановено по гр.д. № 2612/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на Д.

С. В. за допускане изменение на предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на пропуснати ползи от възнаграждение за работа в чужбина за периода 03.05.2022г. до 16.12.2022г., посредством увеличаване на размера му от 15000 лева на 20475 евро.

Частният жалбоподател сочи неправилност на обжалваното определение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че законът не поставя ограничения относно броя на предприетите от ищеца изменения в размера на иска чрез намаляване или увеличаване на размера му, нито съдържа забрана за увеличаване на размера на иска, който по-рано е бил частично оттеглен. Неправилен счита извода на въззивния съд, че веднъж направено частично оттегляне, окончателно прегражда възможността страната да заяви увеличаване на размера на иска в рамките на висящия процес. Позовава се на разликата и правните последици между оттеглянето на иска и отказа от него, както и на това, че предприетото увеличаване на размера на иска не съставлява оттегляне на оттеглянето. Отправя искане 1 обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му с допускане на исканото изменение на иска.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В изложението частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, евентуално от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които е отправено искане за допускане на касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както следва:

1/ Следва ли съдът при уважаване на искане за намаляване на размера на иска, да обвърже същото с прекратяването му за разликата, чрез отказ или оттегляне на същия?

2/ Допустимо ли е да се заведе нов иск за горницата, по отношение на която е прекратено производството, поради оттегляне след намаляване на размера на иска, когато той не е заведен като частичен, предвид настъпването на сила на пресъдено нещо след приключване на производството, образувано по първоначалния иск?

3/ Допустимо ли е по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ищецът след предходно допуснато намаляване на размера на иска, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, да поиска отново изменение на размера му в посока увеличение до сума, която остава пониска от първоначално предявената, когато не се изменя основанието на иска и се претендира същото спорно право?

Въпросите се поставят като решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение № 110/2011г. по гр.д. № 1210/2010г., IV ГО; определение № 403/23.10.2015г. по ч.гр.д. № 4376/2015г., IV ГО; ТР № 4/14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК и ТР № 4/23.11.2022г. на ОСГТК на ВКС; решение № 212/01.02.2021г. по гр.д. № 1070/2020г., IV ГО; решение № 524/12.11.2014г. по ч.т.д. № 2901/2014г., I ТО; определение № 350/23.05.2014г. по ч.гр.д. № 1851/2014г., IV ГО; определение № 355/17.07.2015г. по ч.т.д. № 1341/2015г., I ТО /по първия въпрос/; т.7, б. „б“ от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 316/15.01.2018г. по гр.д. № 4787/2016г., IV ГО; решение № 164/14.01.2020г. по гр.д. № 3391/2018г., IV ГО; решение № 196/12.07.2011г. по гр.д. № 107/2011г., II ГО /по втори въпрос/; ТР № 3 по т.д. № 3/2016г.; решение № 114/19.01.2017г. по гр.д. № 1357/2016г., II ГО; определение № 445/19.06.2015г. по ч.т.д. № 1076/2015г., II ТО; решение № 50006/09.02.2023г. по т.д. № 2529/2021г., II ТО /по трети въпрос/.

4/ Предходното намаляване на иска препятства ли последващото своевременно изменение само на размера му до сума, по-ниска от първоначалната, след направено оттегляне на иска за горницата?

Въпросът се поставя като значим за точното прилагане на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК.

5/ Следва ли съдът да се произнесе с акт за прекратяване при уважаване на искане за намаляване на размера на иска?

6/ Допустимо ли е след уважено намаляване на размера на иска и последващо частично оттегляне на същия, да се заведе нов иск за горницата / предвид силата на пресъдено нещо/?

2

7/ Допустимо ли е последващо увеличение на иска до сума, по-ниска от първоначално предявената?

Решаването на тези въпроси частният жалбоподател поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В отговор ответникът УМБАЛ „ Света Марина“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. и третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт Р. Л. оспорват частната жалба и поддържат доводи за липса на предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:

Делото е образувано пред Окръжен съд – Варна на 16.12.2022г. по предявени от Д. С. В. против УМБАЛ „ Света Марина“ ЕАД, обективно съединени искове с правно основание чл.

49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парични суми, както следва: 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди понесени от травматично увреждане на здравето – счупване на дясната тазобедрена става при падане върху мокър под на 03.05.2022г. в 23 ч. в сградата на ответната болница, Втора психиатрична клиника, в причинноследствена връзка с действия на служители на ответника по почистване по график от дежурен санитар и неуспешна операция, без дадено информирано съгласие за поставяне на метална остеосинтеза на тазобедрената става на 13.05.2022г.; 11 370 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за поставените метални винтове и 1 080 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от възнаграждения за работа в чужбина за периода от 03.05.2022г. до 16.12.2022г.

С молба от 28.11.2025г. Д. С. В. сезирал съда с искане за допускане на изменение на исковете посредством намаляване на размера на всеки, който след изменението да се счита предявен за сумите, както следва: 150 000 лв. неимуществени вреди и 15 000 лв. имуществени вреди – пропуснати ползи.

В проведеното на 04.12.2025г. открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител заявил, че оттегля исковете за горницата на сумите, посочени в депозираната молба.

В писмено становище от 05.12.2025г. ответникът УМБАЛ „ Света Марина“ ЕАД изразил съгласие по предприетото от ищеца частично оттегляне на исковете.

С определение 16.12.2025г., първоинстанционният съд е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по гр.д. № 2612/2022г. поради оттегляне на исковете в частта за заплащане на обезщетение за горниците над изменените размери: 150 000 лв. неимуществени вреди и 15 000 лв. имуществени вреди – пропуснати ползи. Това определение е влязло в сила.

С молба от 21.04.2026г. Д. С. В. сезирал съда с искане за допускане изменение на размера на 3 предявения иск за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, който след изменението да се счита предявен за сумата от 20 475 евро.

С определение от 05.05.2026г., Окръжен съд – Варна е оставил без уважение молбата за допускане увеличение на размера на този иск с мотив, че след оттеглянето, ищецът може да предяви нов иск, но не и да увили размера му във висящото производство. Обратното приел, че е допускане оттегляне на оттеглянето на иска, която възможност изтъкнал, че е отречена в литературата.

За да потвърди определението на първата инстанция, въззивният Апелативен съд изложил съображения, че при оттеглянето на иска съдът се десезира от делото, като оттеглянето на иска погасява самото процесуално отношение. След като процесуалното отношение е погасено и делото е прекратено посочил, че не съществува възможност да се допусне увеличаване на частично оттегления иск. Допускането на увеличение на размера на иска в този случай посочил, че обезсмисля и на практика отменя определението за прекратяване на производството по този иск в оттеглената част, а съдът не може сам да отменя свои определения, които слагат край на делото, съгласно разпоредбата на чл. 253 от ГПК.

Отбелязал, че при оттегляне на иска, той не може да бъде разглеждан отново в рамките на същото производство и ако ищецът желае да го предяви отново, е необходимо да се образува ново дело. Съдът е счел, че това правило е приложимо и при частичното оттегляне на иска, при постановено прекратяване на производството по исковете, в частта в която същите са оттеглени. Заключил, че след прекратяване на производството по оттеглените части на исковете, ищецът може да предяви нов иск, но не и да увеличи иска в производството, в което е извършено оттеглянето.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съдът съобрази следното:

Релевантни с оглед данните по делото и произнасянето на Апелативен съд – Варна са втори и трети въпроси, които прецизирани от касационната инстанция имат следния смисъл: допустимо ли е изменение на размера на иска /чрез увеличаването му/ в производството, в което е вече е допуснато изменение на размера на иска посредством намаляването му, което е било съчетано с частично оттегляне на иска? От отговора на този въпрос ще произтече и отговорът на другия релевантен по делото правен въпрос, а именно: допустимо ли е последващо предявяване на иск за непредявената част от вземането, по отношение на която производството е било прекратено вследствие на оттегляне след намаляване на размера на първоначалния иск, когато този иск не е бил предявен като частичен, с оглед настъпилата сила на пресъдено нещо по приключилото производство?

По значимите правни въпроси, настоящият съдебен състав се придържа към трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, включително и задължителна такава, в която е разяснено, че подлежи на обжалване пред въззивна инстанция определението на първостепенния съд, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен. Силата на пресъдено нещо, която ще породи постановеното решение по предявеното с иска вземане, включително по неговото съдържание /размер/, ще преклудира непредявения размер и представлява отрицателна 4 процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличението на размера на иска - т. 7, б, “б” от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По аргумент за противното, когато е оставено без уважение искане за допускане увеличение на иск, който е предявен като частичен, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване.

В т. 1 от съобразителната част на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение се формира по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Когато искът е предявен като частичен, съгласно задължителните разяснения към т. 1 от ТР № 1/17.01.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането. В случаите, в които ищецът не е посочил, че предявява иска си като частичен, се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, дори ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба. В хипотезата на предприето при предпоставките на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 от ГПК изменение на иска – в размера на предявения иск, след изменението спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера; правната характеристика на това изменение на иска – в размера, не определя защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел; давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането – в този случай с предявяване на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение.