Определение № 1086 от 03.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1086 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело № 20242100900332 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ВИГО ГРУП“ ООД в несъстоятелност, ЕИК 130496343, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с предявени искове по чл.694, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ.

Твърди се, че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност с решение от 12.03.2021 г., вписано в ТР. Със заявление в срока по чл.685 от ТЗ са предявени вземания на ответника, част от които с общ размер от 1 029 732 лв. са били включени в списъка с приетите вземания, а част от тях са включени в списъка с неприетите вземания, но в последствие са включени по повод възражение на дружеството- кредитор. Всички вземания се сочи, че са суми по изпълнителен лист от 2015 г., издаден по гр.д. № 64188/2014 г. по описа на СРС, вследствие проведено заповедно производство по чл.417 ГПК.

С исковата молба се навеждат доводи за недължимост на сумите поради обстоятелството, че ищеца не бил кредитополучател по договора за банков кредит, въз основа на който се е претендирало вземането на ответника по заповедното производство; не бил получавал суми; не бил участвал в производствата по делата; не била му връчвана покана за доброволно изпълнение. В тази връзка се предявяват искове за установяване несъществуване на вземанията.

По повод оставяне на исковата молба без движение от страна на ищеца постъпи становище, с което настоящият управител на дружеството сочи, че не разполага с информация дали на „ВИГО ГРУП“ ООД е връчвана покана за доброволно изпълнение, дали е подавано възражение и водено производство по чл.422 ГПК по повод установените със заповедта по чл.417 ГПК по воденото пред СРС дело суми. В тази връзка съдът изиска от ЧСИ Д. Н. информация дали и кога е връчвана на "ВИГО ГРУП" ООД заповедта за незабавно изпълнение, изпълнителния лист или листи, издадени по ч.гр.д. № 64188/2014 г. по описа на СРС, въз основа на които е образувано изп.д., съответно покана за доброволно изпълнение, както и има ли данни по 1 изпълнителното дело "ВИГО ГРУП" ООД да е подавало възражение против заповедта и да е водило производство по чл.422 ГПК.

От страна на ЧСИ Н. постъпи писмо, с което се представя покана за доброволно изпълнение, като се сочи, че по изпълнителното дело няма информация дали е подавано възражение от страна на длъжника /ищеца/ против заповедта и дали е водено производство по чл.422 ГПК.

С оглед на така изложеното, като взе предвид становището на ищеца, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира, че така предявените искове са недопустими по следните съображения:

Съобразно практиката на върховната инстанция длъжникът в несъстоятелността не би могъл да оспорва вземане, установено с влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл. 414 ГПК твърдения, и производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ е недопустимо. Така например в решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ВКС, е изведено, че когато длъжникът е пропуснал да оспори вземането в заповедното производство (приключило преди откриване на производството по несъстоятелност), възможността да направи правоизключващи вземането на съответния кредитор възражения е преклудирана. Недопустимостта от оспорването на вземането води до недопустимост и на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.

В случая е видно, че на 31.08.2016 г. на тогавашния управител на „ВИГО ГРУП“ ООД- Огнян Найденов, е била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 64188/2014 г. по описа на СРС. Доказателства, че дружеството е упражнило правото си на възражение не са представени от същото, като съдът приема, че очевидно и производство по чл.422 ГПК не се е провело. В противен случай наймалко данни по изпълнителното дело биха съществували. Ето защо за длъжника- ищец се е преклудирало правото да оспори вземането, включително и с иск по чл.694 ТЗ. В този смисъл е и Определение № 253 от 8.02.2024 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 2146/2023 г., с което е прието, че резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват факти и обстоятелства, на които се основава вземането по заповедта, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, 2 несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането. Пак там се сочи, че по отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл. 414 и чл. 422 ГПК/.

Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим.

С оглед на така изложеното съдът намира производството за недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й на основание чл.130 ГПК, а производството- прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 18047/16.10.2024 г., на подателя й- „ВИГО ГРУП“ ООД в несъстоятелност, ЕИК 130496343, като ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.

№ 332/2024 г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдБургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3