Решение № 115 от 30.12.2021, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 82/2021
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 30.12.2021
- В сила
- 26.03.2022
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.13, т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. гр.Мадан, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100082 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов 29, етаж 3 против С. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. М., ул. Р., № * за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството- ищец суми, произтичащи от Договор за паричен заем № **от 10 април ** г., сключен с Вива Кредит ООД, придобит чрез цесия, както следва: 772.78 лв. главница; договорна лихва в размер на 110.63 лева за периода от 24 април 2019 г. до 18 декември 2019 г.; 261.90 лева неустойка; 140 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране;
14.28 лихва за забава върху непогасената главница за периода от 19 декември 2019 г. до 25 септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 99/06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните в настоящото производство суми. Същата била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което възникнал и правен интерес от завеждане на установителен иск от ищеца. Сочи се, че между ответника и Вива кредит ООД бил сключен Договор за паричен заем № **., по силата на който на ответника била предоставена сумата от 800 лева, която сума се усвоявала в брой при сключване на договора. Договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 923.04 лева, ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски. Дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, ответникът извършвал плащания в общ размер на 111 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 772.78 лв.
По договора било уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 110.63 лева за периода от 24 април 2019 г. - датата на първата вноска до 18 декември 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил 1 в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка съгласно договора. Към настоящия момент претендираме неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 261.90 лв. В Тарифа на Вива кредит ООД, която била неразделна част от договора било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай ответникът дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 140лв. До последната падежна дата 18.12.2019 г. ответникът не бил заплатил изцяло задълженията си по договора.По силата на сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 март 2020 г. между Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 и Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК 202527341, вземането било прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на РС Мадан е издадена заповед за изпълнение против С. Р. С., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК 202527341, за сума в общ размер на 1655.98 лева, от които: сума в размер на 772.78 лева дължима главница по Договор за паричен заем № ***; договорна лихва в размер на 110.63 лева за периода от 24.04.2019 г. до 18.12.2019 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 618.29 лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 140 лева; законна лихва в размер на 14.28 лева за периода от 19.12.2019 г. до 25.09.2020 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 33.12 лева държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство общо в размер на 200.00 лева, от които 50.00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150.00 лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в едномесечен срок от получаване на съобщението. Исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № **., сключен между „Вива Кредит ООД“, ЕИК 201995287 и С. Р. С. , по силата на който на ответника била предоставена сума в размер от 800 лева, със срок на заема 36 седмици, платими на 18 двуседмични вноски, при ГЛП 40,32%, лихвен процент на ден 0.11%, ГПР 49,29 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят в 3-дневен срок от усвояване на сумата се задължил да представи едно от следните обезпечения: поръчител- физическо лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, издаден след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне 2 на обезпечение, длъжникът дължал неустойка в размер на 261.90 лева, разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 87.65 лева, а общото задължение по Договора възлизало на размер на 1577,70 лева. Съобразно клаузите на договора на заемателя била предоставена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която му е била начислена такса в размер на 392.76лева.
Като доказателство по делото е приета и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима към процесния договор.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на задължения от 01.12.2016 г., сключен между Вива Кредит ООД и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение № 1 от 02.03.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сред които и вземанията по процесния Договор за паричен заем от 10.04.2019 г., сключен с ответника. По делото е прието като доказателство потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно сключения на 01.12.2016 г. договор за цесия между Агенция за контрол на просрочени задължения ООД и Вива Кредит ООД. Представено е и уведомление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“, действащ като пълномощник на Вива Кредит ООД, адресирано до ответника, в което е описано, че вземанията, предмет на Договор за паричен заем № ****, сключен с Вива Кредит ООД са били изкупени от Агенция за контрол на просрочени задължения ООД. Като доказателство по делото е приложено пълномощно от „Вива Кредит“ ООД, по силата на което упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на дружеството- цедент всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне на задължения от 01.12.2016 г. за прехвърлянето на вземанията в полза на цесионера.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от което ответникът по делото бил извършил едно плащане по договора в размер на 111 лева, с което били погасени - Разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 35,00 лв.; Такса за експресно разглеждане - 21,85 лв.; Неустойка в размер на 14,55 лв.; Договорена лихва в размер на 12,41 лв.; частично погасена първата вноска по главницата - 27,22 лв. Размерът на неплатените от С. Р. С. суми по процесният договор за паричен заем № 5520404 от 10.04.2019г. по елементи на погасителната вноска бил както следва: Главница в размер на 772,78лв.; Договорена лихва - 110,63лв. Неустойка - 249,49 лв.; Такса „Експресно разглеждане” - 370,94 лв.; Разходи за събиране на просрочено вземане - 140,00лв.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено а и неоспорено от страните.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
За да установи материално правната си легитимация дружеството-ищец следва да докаже, че е носител на процесното вземане на основание договор за цесия, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Прехвърлянето на вземането в полза на дружеството- ищец се установява от представените по делото писмени доказателства: рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 02.03.2020 г. към него. За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД посоченото уведомяване следва да бъде извършено от предишния кредитор. В случая е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор 01.12.2016г. и приложенията към него. С оглед надлежното упълномощаване съдът намира, че представеното писмо от цесионера е годно да уведоми длъжника за извършената цесия.
Доколкото по делото не са представени доказателства това писмо да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че ответникът е 3 уведомен за извършената цесия с оглед редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Доколкото към исковата молба е приложено уведомление до длъжника, същото следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право. Ето защо съдът намира, че се породили последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което ищецът е носител на вземанията по процесния договор за кредит, въз основа на договор за цесия.
От събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца „Вива кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 800 лева, като съобразно чл. 10, ал. 2 от договора с подписването на договора заемополучателят е удостоверил, че получил от заемателя заемната сума, което обстоятелство се установява и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.