Решение № 5941 от 01.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5941 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100509045 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника В. Л. П. по изпълнително дело № 20258480400381 по описа на ЧСИ Р.А., рег. №848 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпорирано в разпореждане за отказ от 14.07.2025 г. Излагат се твърдения за извършено плащане на дължимите суми по изпълнителното дело още на 16.11.2023 г. - преди образуването му. Твърди, че с влязъл в сила ел. фиш му е наложена глоба в размер на 50,00 лв. като с решението, с което е отказана отмяната на фиша, е присъдена и сумата от 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като поддържа, че с платежно нареждане от 16.11.2023 г. е извършено плащане в размер на 150,00 лв. в полза на ОД на МВР - София. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело ОД на МВР - София е подал възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че жалбата не сочи конкретни основания за оспорване на действията по изпълнение. Поддържа, че действията, предприети от ЧСИ, са законосъобразни и в съответствие с издадения изпълнителен лист.

Сочи, че не е налице нарушение правата на длъжника. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частен съдебен изпълнител Р.А. е депозирала мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че с оглед твърденията за плащане на длъжника е постъпило становище по изп. дело, в което взискателят твърди, че няма извършено погасяване на задължението по делото и сумата от 100,00 лв. /дължими разноски/ не е внесена по сметка на ОД на МВР – София. Счита, че от жалбата не става ясно по коя сметка са внесени присъдените разноски като поддържа, че ОД на МВР – София е различен правен субект от посочения в жалбата получател на плащането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на 1 основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл.433 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство като при това в този случай разноските по изпълнението остават в тежест на взискателя, според чл.79 ал.1 т.1 ГПК. Извършване на плащането след образуване на изпълнителното дело е основание за приключване на изпълнението, съгласно чл.433 ал.2 ГПК, предпоставка, за което обаче е и внасянето на дължимите разноски по изпълнението.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 21.05.2025 г. по писмена молба с вх. №4102 на взискателя ОД на МВР - София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.04.2025 г., въз основа на решение №90/09.10.2023 г. по АНД №20231860200126/2023 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, по силата на което длъжникът В. Л. П. е осъден да заплати на взискателя сумата от 100,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

В хода на изпълнителното дело по отношение на длъжника са правени справки за проучване на имуществото му и са налагани следните изпълнителни мерки: наложени са запори на вземанията на длъжника в търговските банки на територията на Република България, в който са установени негови сметки.

На 23.05.2025 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общия размер на задължението по делото – 346,00 лв.

Със запорно съобщение от 23.05.2025 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД.

На 28.05.2025 г., видно от банково извлечение по сметка с IBAN BG72CECB97905072102600 на ЧСИ Р.А., е постъпила сумата от 346,00 лв., дължима по изп.д. №20258480400381.

Със съобщение от 29.05.2025 г. са вдигнати всички запори върху всички банкови сметки, открити на длъжника в „ОББ“АД.

С молба от 02.07.2025 г., с приложено платежно нареждане, длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изп. дело, поради това, че претендираната сума по изпълнителното производство е заплатена още на 16.11.2023 г. след влизане в сила на решението по АНД №126/2023 г. по описа на Районен съд - Пирдоп.

Със становище от 09.07.2025 г. взискателят сочи, че банковата сметка на получателя от представеното от длъжника платежно нареждане не е сметка, използвана от ОД на МВР София, поради което няма погасяване на вземането.

С обжалваното разпореждане ЧСИ Р.А. е отказала да прекрати изпълнителното производство с мотиви, че сумата по изпълнителния лист не е платена или внесена за взискателя.

В нормата на чл.433 ал.1 ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Законът предвижда следните хипотези, при които погасяването на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело е основание за прекратяване на същото: представено е от длъжника доказателство, че сумата е платена на взискателя лично и той е издал разписка за това; налице е разписка, че сумата е платена на взискателя чрез пощенски превод и в нея е удостоверено получаването на превода от взискателя; налице е банков документ, че сумата е внесена в банка за взискателя.

Налага се изводът, че плащане има само когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в банка на негово разположение. Следователно, необходимо е не 2 длъжникът да е правил добросъвестни, но неуспешни опити да плати, а действително да е платил задължението си.

Настоящият състав намира, че плащане се установява от представените доказателства. Видно от платежно нареждане от 16.11.2023 г., приложено към молба с вх.

№5184/02.07.2025 г. на ЧСИ Р.А., на 28.08.2023 г. длъжникът В. Л. П. е извършил плащане на сума в размер на 150,00 лв., по сметка на ОД на МВР - София. Платената сума включва всички дължими суми във връзка с ел. фиш К6681348, вкл. разноските в производството.

Ето защо, сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК, поради което делото следва да се върне на ЧСИ Р.А. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът в настоящото производство няма правомощие да прекрати изпълнителното дело по аргумент на чл.433 ал.1 и ал.2 ГПК, тъй само органа по изпълнението има компетентност да издаде постановление за прекратяване. Съдът не е компетентен и да задължава органа по изпълнението да заличава запори, тъй като съгласно ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всички последващи изпълнителни действия се обезсилват по право, като в случая не са налице такива, от извършването на които трети лица са придобили права.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я отказа на ЧСИ Р.А., с рег. №848 на КЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №20258480400381, инкорпориран в разпореждане от 14.07.2025 г.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.А., с рег. №848 на КЧСИ за издаване на постановление по чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3